Решение № 2146 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2146 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110154569 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Г. против (фирма) с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1566,78 лева, представляваща заплатена от ищеца в полза на ответника с платежно нареждане от 07.04.2022 г. без наличие на правно основание сума, представляваща цена на презумирано количество потребена електрическа енергия, начислена с фактура № 0003405320/01.03.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23594/17.08.2018 г. по ч. гр. д. № 40242/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът (фирма) издал на името на ищеца С. И.а Г. фактура № ***** на обща стойност 1 566,78 лева, представляваща начислена сума за корекция на сметка с кл. № *****. Ищецът поддържа, че липсва законово основание даващо право на ответното дружество да извършва едностранна корекция на сметка за електрическа енергия. В допълнение са изложени твърдения, че ищецът не е присъствал и не е бил уведомяван за извършваната проверка. Ищецът поддържа, че извършеното от него плащане по процесната фактура е без правно основание, поради което ответникът дължи връщане на даденото. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде уважен, като в тежест на ответникът бъдат възложени направените в заповедното и настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. В подадения отговор са изложени съображения, че в Държавен вестник - брой 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от 1

Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, по които правила била извършена процесната корекция, тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 25.02.2022 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. Новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на Западна България това е (фирма) - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № № Л-135-07/ 13.08.2004 г. Процесуалният представител на ответника излага твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като същият се намира в облигационни отношения с (фирма) и съответно със собственика на електроразпределителната мрежа. Посочва, че с жалба от 24.03.2022 г. ищецът потвърждава присъствието си на обекта по време на осъществената на 25.02.2022 г., като потвърждава и наличието на договорни отношение с ответника, доколкото електрическата енергия била прекъсната поради незаплатена консумирана ел. енергия, като след заплащането, електричеството било възстановено. Относно извършената проверка на обекта на абоната и издаване на процесната фактура № 0003405320/01.03.2022 г., излага твърдения, че е извършена съобразно нормативните изисквания. Посочва, че на 25.02.2022 г. трима служители от отдел „Нетехнически загуби“ са извършили три броя технически проверки на 3 бр. средства за търговско измерване за обект къща, находящ се на адрес гр.

(адрес) с титуляр по сметка за електрическа енергия ищеца С. И.а Г., за което били съставени три броя констативни протоколи и били издадени три броя фактури. Процесната фактура била издадена във връзка с проверка на СТИ с фабричен № **** и аб. № ***** като в констативния протокол от проверката № 1027161/25.02.2022 г. са направени следните констатации: липсва пломба на щита на електромерното табло, липсва капачката на клемния блок на електромера, направено е присъединяване преди СТИ, установена промяна в схемата за свързване на средството за търговско измерване. Поради направените констатации, служителите на ответното дружество са привели в изправност измерването на ел. енергия, премахнали неправомерното присъединяване и извършили ново пломбиране на клемния блок на електромера и на щита на електромера. За извършената проверка било уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 14:24 часа. Ищецът бил уведомен за извършената проверка, за съставения констативен протокол, за уведомяването на МВР, както и за това, че ще бъде извършено преизчисляване на количеството ел. енергия. На база съставения констативен протокол било извършено преизчисление на сметка за периода от 26.11.2021 г. до 25.02.2022 г. – период от три месеца съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Процесуалният представител поддържа, че задълженията по процесната фактура, представляващи корекция на сметка е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил процесната сума в полза на ответното дружество. В доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване е да установи, че е налице основание за получаване на сумите, т.е. е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика на електрическа енергия поради констатирана промяна в схемата на свързване на електро-измервателната система, вследствие на което процесният електромер не е отчитал изцяло потребяваната електрическа енергия, както и че е спазена процедурата по извършване на корекция на сметка.

При кондикционните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, с което е преминало пряко от един патримониум в друг имуществен комплекс при липса, неосъществяване или отпадане с обратна сила на годния юридически факт, представляващ правно основание за преминаване на облагата. За разлика от субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД не се изследва обогатяването и обедняване-то, респ. общите за това имуществено неравенство факти или група от факти, а само дали е бил налице годен юридически факт за настъпването на имущественото разместване, като при неустановяване на правно основание за преминаване на благото от един патримониум в друг имуществен комплекс, се дължи връщане на цялата получена престация.

Съгласно мотивите по т. 1 на Постановление 1/1979 г. на Пленума на ВС – „Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.“ От тези мотиви е видно, че основанието, което липсва, е юридическият акт, който се е считал за източник на задължението за даване. В настоящия случай юридическият акт са ЗЕ и ПИКЕЕ, които регулират основанията за начисляване на корекции.

Ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 1566.78 лева, видно от представеното по делото платежно нареждане от 07.04.2022г.

Ищецът по делото оспорва да сключил валидно облигационно правоотношение с ответника като потребител на ел. енергия за имот, находящ се в гр. (адрес), с кл. № *****. От представените писмени доказателства – констативен протокол № 1027161/25.02.2022 г., носещ подписа на ищеца /за „потребител“/, и заключението на СТЕ се установява, че процесният имот, представляващ къща, находяща се на посочения административен адрес, е бил електроснабден към датата на извършената проверка. Също така в клиентската система на (фирма) като титуляр по партида 12085602 за обект „къща“ на адрес гр. (адрес) е записан ищеца. В своя жалба от 24.03.2022 г. до ответника ищецът излага твърдения, че е присъствал на 25.02.2022 г. на извършената проверка на измервателните му уреди за ел. енергия. Същият неколкократно в документа споменава, че измервателните уреди са към имота му. Жалбата следва да бъде ценена като извънсъдебно признание, удостоверяващо неизгодни за издателя си факти – че ищецът ползва процесния електроснабден имот, както и че е присъствал на проверката, извършена от служителите на дружеството-ответник. ЗЕ и ПИКЕЕ не 3 поставят като изискване потребител на ел. енергия да бъде единствено собственикът на електроснабдения имот, а допускат и трети лица – ползватели да придобиват качеството потребител на ел. енергия. От съвкупната преценка на твърденията на страните /вкл. извънсъдебното признание на ищеца в жалбата и констативния протокол/ и доказателствата по делото следва, че ищецът има качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на пар. 41а от ДР на ЗЕ, доколкото е лице, снабдено от електроразпределителната мрежа.

Не се спори, а е и общоизвестен фактът, че ответното дружество е оператор на електроразпределителна мрежа на територията, на която се намира процесният електроснабден имот, поради което съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за използване на електроразпределителната мрежа.

Ответникът в качеството на оператор на електроразпределителните мрежи е материално легитимиран да претендира от клиентите си суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Според мотивите на решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г. на ВКС, 4 ГО: „При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 85 по гр.д. № 2528/2021 г., ІV г.о., и решение № 50186 по гр. д. № 4372/2021 г., ІV г.о. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.

50-56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (в който се намира и разпоредбата на чл. 50, ал. 2) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги

(с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ.

– крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа. От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС (напр.