Решение № 148 от 04.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Разлог, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм.. нак. дело №

20241240200693 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Г.А.В., с адрес г.Б., у.„П.“№79, ч/з адв. П.П., съд. адрес г.С., у.

„О.П.“№3, е.1, о.3, против НП №*/29.10.2024 г. на Зам. дир. на ТД на НАП-С., с което на жалбоподателя на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`500.00 лева за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

С жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че дори да се приеме, че формално е извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, изразяващо се в извършване на територията на страната на плащане в брой на сума равна на 10`000.00 лева, то реализираното плащане е редовно осчетоводено и надишва с 1 стотинка минимално установения праг за плащане в брой в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Излага, че в този смисъл е налице маловажен случай за който чл.28, б.“а" от ЗАНН, като налагането на имуществена санкция несъмнено би била в противоречие с на принципа за пропорционалност на наказанията, регламентиран в чл.49, пр.3 от ХОПЕС. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

В СЗ жалбоподателката не се явява. За нея се явява адв. П.П., който поддържа жалбата по изложените съображения и моли съдът да отмени обжалваното НП. Претендират се разноски. Представят се писмени бележки от П., в които се излагат подробни съображения и се сочи съд. практика, обуславящи отмяната на НП.

АНО, ч/з процесуалния си представител, депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и счита, че НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не ангажира представител и становище по същество на делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

С ангажираните док-ва в процеса се установява по несъмнен и категоричен начин, че 16.09.2024 г., свидетелят С.И.П., инспектор по приходите при санкционния орган, в присъствието на свидетелите Д.П.Д. и Д.Н.К., съставил АУАН №*/16.09.2024 г. на Г.А.В., ЕГН*, за това, че е извършила плащане в брой към дружеството А.Д.Й.-В.ЕООД, ЕИК*, от 10`000.00 лева Посочено е в АУАН, че нарушението е установено при извършване на възложена с резолюция проверка за спазване на данъчното законодателство от дружеството 1

А.Д.Й.-В.ЕООД, за което е съставен протокол за проверка №*/11.09.2024 г. Установено е при проверката, че Г.В. е едноличен собственик на капитала и управител на А.Д.Й.-В.ЕООД, като плащането в брой от 10`000.00 лева е извършено с цел „финансова помощ“ на дружеството. Плащането е документирано ч/з съставяне на първичен счетоводен документ – приходен касов ордер №1 от 20.10.2023 г., издаден от А.Д.Й.-В.ЕООД, като е отразено в счетоводството на дружеството по дебитния оборот на счетоводна сметка 501 Каса в лева.

Съставена е счетоводна операция ДТт с/ка501 Каса в левове на Кт с/ка 492 Разчети със собственици със стойност 10`000.00 лева. Това плащане е прието от свидетеля П., като нарушение от страна на Г.В. по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. АУАН е предявен и връчен лично на лицето Г.В. на 19.09.2024 г.

Въз основа на АУАН, на 29.10.2024 г.. Зам. дир. на ТД на НАП-С. издал обжалваното НП №*/29.10.2024 г, с което за констатирано адм. нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОБП, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, наложил на Г.А.В., ЕГН*, глоба от 2`500.00 лева. НП е връчено отново лично на санкционираното лице с/у подпис на 15.11.2024 г.

Изложените в АУАН фактически твърдения, се потвърждават от лицето извършило проверката и съставило акта – С.П., както и от свидетелите на установяване на нарушението Д.Д. и Д.К.. В тази насока са и писмените док-ва: протокол за проверка №*/11.09.2024 г., приходен касов ордер №1 от 20.10.2023 г., разпечатка от сметка 492 за 2023 г.

Цитираният приходният касов ордер установява извършено на 20.10.2023 г. плащане в брой от Г.А.В. от 10`000.00 лева към А.Д.Й.-В.ЕООД и с посочено основание „финансова помощ“.

Видно от разпечатка на сметка 492 за 2023 г. на дружеството А.Д.Й.-В.ЕООД е, че на 20.10.2023 г. са постъпили лични средства, за които е съставена следната счетоводна операция: Дт с-ка 501 Каса в левове – 10`000.00 лева, Кт с/ка 492 разчети със собственици – 10`000.00 лева.

М/у страните не е спорно, че искането за представяне на тези документи е изготвено до дружеството А.Д.Й.-В.ЕООД на 13.05.2024 г., връчено му е електронно на 17.05.2024 г., като въпросните документи са представени ч/з ел. поща на НАП на 30.05.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Атакуваното НП и АУАН са издадени от компетентен за това орган и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като всеки от тях съдържа и всички изискуеми се от този закон реквизити. В НП и АУАН ясно и конкретно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, начина на извършването му, правната му квалификация и док-вата, с които се установява, като и двата документа са надлежно връчени лично на жалбоподателя. Нарушението на жалбоподателя е констатирано в проверка, осъществена на 11.09.2024 г., АУАН е изготвен на 16.09.2024 г., а НП на 29.10.2024 г., в пълно съответствие с нормата на чл.34 от ЗАНН.

От друга страна, с ангажираните по делото док-ва се установи, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

Съгласно нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само ч/з превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10`000.00 лева. Единственото изключение за това задължение е посочено и лимитирано в нормата на чл.2 от същият Закон, съгласно която, въпросният нормативен акт не се прилага само при следните хипотези: тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е БНБ; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на смисъла на КТ с изключение на трудовите възнаграждения по чл.3, ал.1, т.3, както и при изплащането на гарантираните 2 влогове по смисъла на ЗГВБ.

В конкретният казус, с приложените по делото писмени док-ва и показанията на свидетелите по акта, се установи по безспорен и категоричен начин, че на 20.10.2023 г. в г.Б., Г.А.В. е извършила плащане в брой към дружеството А.Д.Й.-В.ЕООД от 10`000.00 лева. Това плащане е надлежно осчетоводено и е направено в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. По изложените съображения съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, осъществяване от страна на жалбоподателката на фактическия състав на разглежданото адм. нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна.

Нарушението е извършено виновно, като в съзнанието на В. е имало представи относно обстоятелствата, при които осъществява деянието, като въпреки тях в разрез с дължимото е осъществила плащането в брой.

Съдът обаче намира за основателен довода на жалбоподателя за нарушение принципа на пропорционалност м/у тежестта на извършеното нарушение и наложената санкция, през призмата на решенията на СЕС.

Показателно е от гледна точка предмета на настоящото дело Решение на Съда /1 състав/ от 6.10.2021 г. по дело C-544/19, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Бл.АС, във вр. със сходен в настоящото производство въпрос.

Съгласно чл.1 от ЗОПБ, ДВ, бр.16 от 22.02.2011 г., с този закон се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на Р.Б.. Според чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само ч/з превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10`000.00 лв. Според чл.5, ал.1 и 2 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба от 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е ФЛ, или с имуществена санкция от 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е ЮЛ, при повторно нарушение по ал.1 размерът на глобата е 50 на сто от р-ра на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от р-ра на направеното плащане.

Възприетото в Решение на Съда /1 състав/ от 6.10.2021 г. по дело C-544/19 принципно положение е, че глоба или имуществена санкция, която съответства на 100 % от р-ра на направеното в нарушение на разглежданата в главното производство национална правна уредба плащане в брой, надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на задължението за извършване на плащания ч/з превод или внасяне по платежна сметка .

Съдът счита, че така цитираното решение е относимо и по настоящото дело, още повече, че ограничението в ЗОПБ, всъщност цели осигуряването на прозрачност на произхода на съответните парични средства. При това наложената на жалбоподателя В. глоба, макар и в минимален размер от 2`500.00 лева, съотнесена към извършеното плащане от 10`000.00 лева, представлява 1/4 от плащането, поради което надхвърля границите на необходимото и на това основание постановлението следва да бъде отменено, тъй като когато става въпрос за адм. нак. репресия спрямо физически, а и ЮЛ, принципът за пропорционалност следва да бъде съблюдаван, в съответствие и с целите на чл.12 ЗАНН.

Отделно от това, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН.

Тази правна норма не дава възможност за налагане на адм. наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Макар и формално да е било осъществено нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, от въззивника, неговата обществена опасност е явно незначителна с оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, плащането е коректно осчетоводено, а и изрично е отразено в НП, че се касае за 1 стотинка в повече, която прави плащането адм. нарушение със съответните последици. Всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

3

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, е довело до незаконосъобразност на НП, поради което следва да се отмени.

Искане за присъждане на разноски е направено от процесуалните представители и на двете страни. С оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 и чл.144, ал.4 от АПК, такива принципно се дължат единствено в полза на жалбоподателя.

Претендираните разноски от жалбоподателя за договорено адв. възнаграждение са от 500.00 лева. По делото на л.44 е приложен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, подписано от страните. В текста на договора е посочено, че горепосочената сума е била заплатена в брой. С оглед изложеното съдът приема за доказано заплащането в полза на процесуалния представител адв. П. на претендираните от жалбоподателя разноски за адв. възнаграждение от 500.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/29.10.2024 г., издадено от Зам. дир. на ТД на НАП-С., с което на Г.А.В., ЕГН*, с адрес г.Б., у.„П.“№79, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`500.00 лева за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

ОСЪЖДА НАП, да заплати на Г.А.В., с адрес г.Б., у.„П.“№79, сумата от 500.00 лв., заплатено адв. възнаграждение.