Решение № 415 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608028 по описа за 2025 година С Решение от 23.04.2025г., постановено от СРС, НО, 16-ти състав по НОХД № 15723/2024г., СЪДЪТ е признал обв. А. С. К. за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2023г. около 19:20ч. в гр. София, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с рег. Номер ****, по бул. „Цар Борис 3“, с посока на движение от бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“, като в района на кръстовището, образувано от бул. „Цар Борис 3“ и ул. „Мъглен“, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗдвП), а именно: - чл.21, ал.1 от ЗдвП „При избиране скоростта а движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.:за пътно превозно средство, категория В в населено място 50 км/ч., чл.116 от ЗдвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата...“, като се е движил със скорост от 71.88км в час и не е пропуснал пресичащата пътното платно на бул. „Цар Борис 3“, отляво надясно спрямо движението на автомобила му, непълнолетна пешеходка Н.Е.А. – на 14 годишна възраст, 1 вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на Н.А. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяваща се в : счупване на дясна раменна кост на две места, което е реализирало критериите на медико-биологичният признак „трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“; счупване на дясна тибия (голям пищял) в областта на глезенния израстък с изкълчване на глезенна става, както и счупване на дясна фибула (малък пищял) в горния й край, което е реализирало критериите на медико-биологичният признак „трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ – престъпление по чл.343, ал.1, б.

„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУЕ

НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 3000лв.

Със същото решение СРС, на основание чл.78, ал.4 вр. чл.343г от НК вр чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е НАЛОЖИЛ на обвиняемия А. С. К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок то ЕДНА година.

С оглед изхода на делото СРС на основание чл.189, ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ обв. К. да заплати направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила Жалба от адв. М. Х. от САК, защитник на обв. К., в която се сочи, че част от доказателствата били игнорирани, а други – тълкувани превратно и извън точния им смисъл. В жалбата се сочи, че от заключението на автотехническата експертиза не било установено по несъмнен начин нито скоростта, нито механизмът на настъпване на ПТП, нито причинно-следствената връзка между скоростта и настъпването на ПТП. Твърди се, че експертното заключение от АТЕ не се градяло на обективни технически данни и изчисления, а на предположения, изведени от вида на нараняванията на пострадалата. В своята жалба защитата изтъква аргумент за приложението на чл.15 от НК, тъй като водачът не бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на пострадалата, а именно пресичането на червен сигнал на светофара в тъмната част на денонощието.

Поради това защитата моли да бъде отменено решението на СРС и да се постанови ново, с което обвиняемият да бъде оправдан, като алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждането му от 2 първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото експертизата била в нарушение на чл.144, ал.1 от НПК, а решението на СРС не било мотивирано в частта за определяне на момента и възникване на опасността за движение с оглед поведението на пострадалата.

В проведено на 19.01.2026г. разпоредително заседание въззивният съд е преценил, че за изясняване обективната истина по делото не се налага събирането на нови писмени доказателства или разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица.

В хода по същество защитата на обвиняемия в лицето на адв. Х. пледира за наличието на случайно деяние. Твърди, че липсват фактически мотиви в първоинстанционния съдебен акт и няма преки доказателства по отношение на самото настъпване на ПТП-то, като неправилно е определена и опасната зона. Моли съдът да обърне внимание и кредитира обясненията на обвиняемия, че моментът на удара съвпада с момента на възприятието, т.е опасната зона е била такава, че ударът е бил непредотвратим, тъй като пешеходката е пресичала на червен светофар. В заключение моли съдът да се произнесе в тази връзка.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, като СРС при разглеждане на делото не е допуснал съществени процесуални нарушения.

Доказателствата са били анализирани правилно, а размерът на наложеното наказание е законосъобразно определен. Въз основа на тези съображения моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В правото си на лична защита обвиняемият К. поддържа заявеното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Пред настоящата инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие, при което не са приети нови доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Част от събраните по делото гласни доказателствени средства, в съвкупност със заключенията на експертизите, съдът е кредитирал изцяло, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Настоящият съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А. С. К. е с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан, с настоящ адрес: гр. Перник, ул. ****. Той бил правоспособен водач, с валидно СУМПС за категория В към декември 2023г..

На 14.12.2023 г. около 19:20 часа в гр. София обв. А. С. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с peг. № ****, по бул. „Цар Борис III“, с посока на движение, от бул.

„Акад. Иван Евстратиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“. Обв. К. се движел към кръстовището с ул. „Мъглен“ в дясното пътно платно, което било съставено от две пътни ленти, всяка с ширина по 3,70 м., разделени помежду си с единична непрекъсната осева линия. Пътното платно било с настилка от павета, мокро от валящ дъжд с осветяване от фарове на къси светлини и от слабо улично осветление. Максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък на бул. „Цар Борис III“ била 50 км./час, без допълнително поставени табели В26, въвеждащи различна максимална 4 скорост на движение.

Приближавайки към кръстовището с ул. „Мъглен“, където върху платното за движение била разположена пешеходна пътека, обв. К. се движел с управлявания от него л.а. „Алфа Ромео“ със скорост 71,88 кв./ч., като автомобилът навлязъл в кръстовището точно в момента на подаване на жълт сигнал на светофарната уредба, обозначаващ преходен режим от разрешителен (зелен сигнал) към забранителен (червен сигнал) за неговата посока на движение - направо. Обвиняемият К. в този момент се движел в лявата пътна лента от двете в неговата посока на движение. По същото време пострадалата свидетелка Н.Е.А., на 14 години, се намирала в района на същото кръстовище на бул. „Цар Борис III“ и ул. „Софийски герой“ /естествено продължение на ул. „Мъглен“/ и предприела пресичане на платното за движение на бул. „Цар Борис III“, като навлязла в кръстовището на червен /забранителен/ сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на пешеходци. При стъпването на пешеходната пътека на пострадалата А. лекият автомобил „Алфа Ромео“ се намирал на разстояние от около 91,90 м. преди пешеходната пътека.

Пешеходката се придвижвала със скорост на движение 6,1 км/ч., като пресякла двете пътни ленти на булеварда в посока Център и продължила движението си към ул. „Мъглен“, от ляво на дясно съобразно посоката на движение на автомобила на обвиняемия. На няколко метра преди удара, обвиняемият К. възприел пострадалата А. и предприел аварийно спиране, но с оглед скоростта му на движение, дължината на опасната зона била значително по-голяма от зоната на видимост (40 м), поради което той не успял своевременно да спре и настъпил удар с предната дясна част на купето на автомобила в дясната част на тялото на пешеходката. След удара пешеходката прелетяла напред по посока движението на автомобила и тялото й паднало на около 23 метра от мястото на удара, на платното на бул. „Цар Борис III“ в района на следващата пешеходна пътека, след пресичане на ул. Мъглен.

В следствие на удара пострадалата А. получила мозъчно сътресение, контузия и подкожен хематом в теменната област на главата двустранно, счупване на дясна раменна кост на две места, както и счупване на дясна тибия (голям пищял), в областта на глезенния израстък с изкълчване на глезенна става и счупване на дясна фибула (малък пищял) в горния й край. Тя била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й била оказана медицинска помощ.

Счупването на дясната тибия в областта на глезенния израстък с изкълчване 5 на глезенната става, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти при оздравяване без усложенения реализира критериите на медико биологичният признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН

КРАЙНИК за срок повече от 30 дни. Счупването на дясната фибула в горния й край самостоятелно реализира критериите на медико-биологичният признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН

КРАЙНИК за срок повече от 30 дни. Мозъчното сътресение реализира критериите на медико-биологичният признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Очевидци на ПТП-то станали свидетелите Г. и П.Г., които се намирали в автомобил, движещ се по ул. Мъглен и чакащ на светофара за ляв завой по бул.

„Цар Борис III“ в посока Център. Като се приближила до пострадалата, св.

П.Г. осъзнала, че това е нейната племенница и незабавно уведомила майката на пострадалата – св. Б.Г.. Обвиняемият К. останал на мястото на инцидента до идването на екип на ЦСМП и на СДВР, като бил извършен и оглед на местопроизшествието, били иззети и видеозаписи от камера на Столична община. Извършената му на място проба с техническо средство за употреба на алкохол дала отрицателен резултат, но той отказал да бъде изпробван с Дръг тест за употреба на наркотични вещества. По-късно същата вечер К. дал кръв и урина за изследване във ВМА, като съгласно заключението на СХЕ, в кръвта и урината му не са установени алкохол или наркотични вещества.