Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 21.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7142/2021
Вид
Решение № 93
Подписан
21.01.2022
Състав
Свилен Станчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100107142 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявен от Р. ИВ. Б. срещу „ЗД Б.и.“ АД гр.

София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 2 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди – болка и страдание от травматични увреждания и 60 лева – разходи за медицинско освидетелстване, претърпени при ПТП на 28.08.2020 г. в гр.

София, с твърдение за виновното му причиняване от водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****

Пълномощникът на ищцата Р. ИВ. Б. излага, че на 28.08.2020 г. около 19:00 ч. в гр. София на кръстовище на бул. „8-ми декември“ и ул. „Димитър Стефанов“ водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** не пропуснал ищцата, която се движела на пешеходна пътека, при което реализирал ПТП чрез удар на автомобила с пешеходката. В резултат на ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на тазовия рпръстен на кръстната кост; счупване на напречния израстък на опашната кост; големи разкъсно-контузни рани и охлузвания с кръвонасядания в областта на ляво рамо и предмишницата; дълбоко охлузване в областта на лявата лопатка; дълбоко охлузване в областта на левия лакът; натъртване и болки в лява китка.

Уврежданията причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на снагата и затруднявали ставането и лягането, движенията и самообслужването . От охлузванията останали трайни белези в областта на охлузванията. Ищцата претърпяла неудобства от постелния режим и невъзможността да се придвижва нормално през първите месеци. Ищцата търпяла и продължавала да търпи болки и страдания, уврежданията били съчетани с дълъг възстановителен период, който не приключил и до предявяването на исковата молба. За автомобила, с който било причинено 1

ПТП, била действаща към датата на произшествието застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. На 16.12.2020 г. ищцата предявила претенция за плащане по чл. 380 от КЗ на застрахователно обезщетение, но застрахователят не изплатил такова.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на ищцата Р. ИВ. Б. застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 60 лева за имуществени вреди, ведно с лихва за забавна от датата на завеждане на претенцията пред ответника до окончателното изплащане.

Ответникът „ЗД Б.и.“ АД гр. София оспорва иска със следните възражения: - оспорване на характера и тежестта на телесната повреда; оспорване механизма на ПТП; - твърдение за невиновно поведение от страна на застрахования водач и за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК; твърдения механизъм на ПТП и оспорване на твърдението за настъпването му изключително поради нарушения на застрахования водач на товарния автомобил; - възражение за съпричиняване от ищцата, поради допуснати и от нейна страна нарушения на правилата за движение като пешеходец, които са в причинна връзка с ПТП; - възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено настъпилото ПТП на 28.08.2020 г. в гр. София в района на кръстовището на ул. „8 декември“ и ул.

„Димитър Стефанов“ М.А. З. при управлението на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ ****, в нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП не пропуснал ищцата Р.

ИВ. Б., която пресичала на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М 8.1 и пътни знаци А 18 и Д 17 от ППЗДвП, при което автомобилът ударил ищцата и причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 от НК – счупване на таза на кръсцовата кост вдясно и счупване на опашната кост вляво, довело до трайно затруднение движението на краката за повече от 30 дни. Механизмът на ПТП, допуснатите нарушения и вината на водача на МПС следва да се считат безспорно установени с одобреното по реда на глава XXIX от НПК от наказателния съд споразумение от 24.06.2021 г. по НОХД № 6771/2021 г. на СРС, имащо характер на влязла в сила присъда и задължително за настоящия съд относно извършеното деяние и вината на водача.

По делото не се спори за наличието на сключ4ен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Б.и.“ АД за л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ ****.

Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за възникване на задължение на ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение.

Настоящият съд следва да се произнесе по характера и интензивността 2 на претърпените неимуществени вреди и направеното от ответника възражение за съпричиняване. От материалите по наказателното дело и от изготвената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие произшествието ищцата е получила счупване на дясната кръстна кост и счупване на напречния израстък на опашната кост вляво. Ищцата е получила охлузвания в областта на лявото рамо и левия лакът. Констатираните счупвания са довели до трайно затруднение движението на десния крак за срок, не по-малък от 5-8 месеца при обичаен ход на възстановяване. Това безспорно е било свързано с усещания за болки, затруднения при придвижване и дискомфорт. Според показанията на свидетеля А.Е.А. вследствие увреждането ищцата е била повече от месец само на легло и е била обслужвана от майка си. Следващите няколко месеца изпитвала силни затруднения при придвижване след възстановяването си усещала болки при физически натоварвания. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата е професионален спортист – състезател по планинско бягане и лека атлетика. Получената травма я лишила от възможността за тренировки и участие в състезания, което ограничение продължавало и до момента. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ$ е основателен до този размер.

Искът е неоснователен в частта му над 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. От съдебно-медицинската експертиза е видно, че към момента на освидетелстването за целите на експертизата функцията на десния крак е била изцяло възстановена. Ищцата е на 22 години и пълно възстановяване на физическата форма е възможно и постижимо.

Продължаващите усещания за болка не са интензивни или постоянни и не са основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер от приетия от съда за справедлив.

Искът е неоснователен и в частта му за имуществени вреди в размер на 60 лева. Сумата се съставлява нито произтекли от произшествието вреди, нито разходи за лечение и възстяновяване, а такса за съдебно-медицинско освидетелстване. Горното има констативен характер за травматичните увреждания, които са били установими (и установени) от медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза по делото.

Не се доказа съпричиняване на деликта от страна на ищцата, на което се позовава ответникът. От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че ищцата е била видима за водача на автомобила непосредствено преди и при предприемане на пресичането по пешеходната пътека. При определената от вещото лице скорост на движение на автомобила 40 км/ч, ищцата е била извън опасната зона за спиране на МПС (л. 90) и водачът е могъл своевременно са спре, за да я пропусне. Самият водач в показанията си пред съда твърди, че в момента, в който е предприела пресичане, той не я е видял. По делото не са установени предмети или съоръжения на или в близост до пътното платно, които да са ограничили видимостта на водача, поради което несвоевременното възприемане на пешеходката се дължи на недостатъчно внимателното отношение на водача. Действително, 3 пешеходката е могла да предотврати ПТП, като не предприема пресичане. Но предприемането на пресичане по пешеходна пътека означава, че пешеходецът има очаквания водачите на МПС да се съобразят с пресичането и да го пропуснат. Поради изложеното, няма основание за намаляване на приетото за справедливо обезщетение поради съпричиняване.

Ответникът дължи на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1831,25 лева, а по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2000 лева и разноски в размер на 312,50 лева.

Ищцата Р. ИВ. Б. дължи на ответника „ЗД Б.и.“ разноски в размер на 56,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1710 лева с ДДС, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Б.и.“ АД гр. София, ЕИК ****, адрес за призоваване: гр. София бул.

**** да заплати на Р. ИВ. Б. ЕГН **********, адрес: гр. Пирдоп ул. **** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие ПТП на 28.08.2020 г. в гр. София на кръстовище на бул. „8 декември“ и ул. „Димитър Стефанов“, , виновно причинено от М.А. З. при управлението на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ ****, ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, и за заплащане на имуществени вреди в размер на 60 лева. .

Осъжда „Б.и.“ АД гр. София да заплати на адвокат П.И. Г. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1831,25 лева според уважената част от иска, а по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2000 лева и разноски в размер на 312,50 лева.

Осъжда Р. ИВ. Б. дължи на ответника „ЗД Б.и.“ разноски в размер на 56,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1710 лева с ДДС, според отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двумесечен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4