Решение № 5575 от 23.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5575 гр. София, 23.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100105151 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове на основание чл.422 от ГПК.

Предявени от „Банка ДСК“АД – гр.София, ЕИК 121830616, като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК 813071350 (с предишно наименование СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК) против Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. ********. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. ********, че й дължи следните суми на основание сключен на 15.05.2014 г., между него и „ЕКСПРЕСБАНК" АД Договор за кредит Експресо от 15.05.2014 г., а именно:

- 15 811,62лв, ведно със законната лихва, начиная от 25.09.2024г – датата на подаване на заявлението до СРС, до окончателно й изплащане, представляваща главница;

- 7 429,12лв - възнаградителна договорна лихва за периода 30.06.2016 г.

- 30.05.2024 г.;

- 3 599,88лв - обезщетение за забава за периода от 30.06.2016г. 30.05.2024 г., вкл.;

- 104,60лв

- обезщетение за забава за периода от 31.05.2024г. 1 19.09.2024 г. вкл., за които суми е издадена Заповед № 31184 от 02.10.2024г за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56801/2024г по описа на С РС, 77-ми състав.

Претендира направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, чийто правоприемник е той на основание вливане по партидата му в ТРРЮЛНЦ и ответника бил сключен Договор за кредит Експресо № 372442 от 15.05.2014 г. за сума в размер на 18 000лв, със срок на издължаване до 30.05.2024 г, с подписан погасителен план и месечна погасителна вноска от 229,19 лв.

От ответника не било извършвано регулярно погасяване на вноските, без обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към датата на последната дължима вноска 30.05.2024г били налице 68 броя непогасени вноски за периода 30.06.2016 г. - 30.05.2024 г., като за събиране на задълженията ищецът подал на 25.09.2024г. пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение, издадена на 02.10.2024 г. по образуваното ч.гр.д. № 56801/2024г по описа на СРС, 77-ми състав.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на основание заповедта, на 08.10.2024г ищецът образувал изп.д. № 20247810400895 по описа на ЧСИ Г.Д., с per. №781, с район на действие Софийски градски съд. Пред заповедния съд длъжникът подал възражение № 96368/18.03.2025 г. против заповедта, което обуславя правният интерес на ищеца да предяви установителните си искове, при спазване на указания му за това срок.

С подадения отговор ответникът не оспорва сключването на договор за кредит „Експресо“ от 15.05.2014г. между него и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, но прави възражения за нищожност на клаузата, в която е уговорен годишният процент на разходите и на клаузата, относно лихвения процент на кредита, които не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК 10, съгласно която в договора за потребителски кредит, по разбираем 2 начин трябва да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Прави и възражение за настъпване на погасителна давност на вземанията по договора за кредит са погасени по давност, тъй като на основание чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват вземанията за главница, а на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Счита, че в конкретния случай дължимите вноски се състоят от главница и възнаградителни лихви, които ведно с претендираните лихви за забава се погасяват с изтичане на 5- и 3-годишната давност. Според ответника началото на давността за падежиралите вноски, не е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита - 31.05.2024г., а давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на съответната вноска, съгласно нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД и разрешенията на ТР № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК на ВКС и моли в тази част исковете да бъдат отхвърлени.

По така въведените от страните твърдения и изложени обстоятелства, съдът изготви проект за доклад, с който, въз основа на постъпилото заповедно производство на СРС, уведоми страните, че възражението на ответника е подадено в срок, заповедният съд е указал на ищеца да предяви исковете си и от него това е сторено по настоящото дело, също в срок и това прави исковете допустими. По отношение тяхната редовност, съдът даде указания, вкл. с определение № 7964/06.04.2026г, с което отмени хода за разглеждане на делото по същество, които страните изпълниха. Разпредели и доказателствената тежест между страните, като постави в тежест на ищеца да установи конкретните дължими размери за главница и лихви, а ответникът да докаже твърденията си за недължимост на претендираните от него суми, поради нищожни клаузи на сключения договор за кредит и изтекла погасителна давност. Съдът указа на страните и обстоятелствата по делото, по които не се спори, а именно - сключването на процесния договор. Във връзка с твърдяното от ищеца правоприемство, съдът го прие за осъществило въз 3 основа на вписаните общодостъпни обстоятелства по партидата му в ТРРЮЛНЦ, които спрямо съда и страните се считат за установени.

От представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства са установява сключен на 15.05.2014 г. между СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК и ответника Д. П. Д. Договор за кредит „Експресо“ (Договора), за което няма спор, а също няма спор и по усвояване от ответника на предоставената му сума, съгласно уговореното. В Част I, чл.1 от Договора са посочени общият размер на предоставената сума от 18000 лева, размерът на месечната погасителна вноска от 229,19лв, броят погасителни вноски дължими за период от 120 месеца с последна вноска 30.05.2024г и падеж на вноската - 30-то число на съответния месец, договорените гратисни периоди, годишният процент на разходите към момента на сключване на договора 10.29% и е посочено, че разходите по кредита, обхванати от ГПР, могат да бъдат променяни съгласно чл.4, ал.2 и чл.6, ал.2 при промяна на пазарните условия. Посочена е също и крайната дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора - 28 084,32лв, подробно индивидуализирана по месеци в сключения към Договора като Приложение 1 погасителен план за периода на погасяване на кредита, съдържащ конкретните дължими по размер от ответника суми и основанията, от които произтича дължимостта им.

Формирането на ГПР и предпоставките за променянето му са уредени в клаузите на Част II от Договора, конкретно чл.7, чл.4 и чл.6 от същия. В чл.7 е договорено, че всички разходи, свързани с предоставения кредит, които кредитополучателят заплаша, като номиналната лихва, такси, комисиони и застраховки от задължителен характер, които представляват общата му стойност, се изчисляват като годишен процент от нетния размер на кредита и така изчисленият процент се нарича годишен процент на разходите по кредита (ГПР). Той се изчислява при следните допълнителни допускания, които са предвидени в Закона за потребителския кредит, за да се гарантира изчисляване на ГПР по еднакъв начин от страна на всички кредитори:

Договорът за кредит ще бъде валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; тъй като Договорът съдържа клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент и на стойността или размера на разходите, включени в ГПР 4 по кредита, които не могат да получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; тъй като датата, на която е сключен договорът, не е известна, за дата на първоначално усвояване на кредита се приема датата, от която остава найкратък период от време между датата на първоначалното усвояване на кредита и датата, на която потребителят трябва да направи първото плащане. Във втората алинея е посочено, че общата сума от 28 084,32лв, дължима от кредитополучателя, представлява сборът oт общия размер на кредита, общите разходи по кредита и сумата на предварителния период по чл.4. ал.5.

След това в чл.4 е уговорено формирането по размер на възнаградителната лихва, а във втората му алинея са уговорени предпоставките за промяната на годишния лихвен процент, въз основа на който се определя възнаградителната лихва, а именно, при съответното увеличаване или намаляване на размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта спрямо размера му в деня на сключване на Договора, както и при последваща промяна, водеща до ново изменение под или над 2 пункта на БЛПSGEB.

Изрично е вменено задължение за ищеца да информира кредитополучателя за новия лихвен процент, датата от която се прилага и новия БЛПSGEB или на заместилия го лихвен процент, като надбавката към лихвата може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между ищеца и кредитополучателя.

В чл. 6 от Договора страните са се съгласили, че действащата тарифа на ищеца е задължителна за кредитополучателя, той е запознат със същата и е съгласен да се прилага в отношенията на страните, като въз основа на действащата тарифа са определени таксите и другите разходи по Договора.

Във втората алинея на същия текст е предвидена възможност за едностранно изменение на тарифата от ищеца, което той може да извърши с двумесечно предизвестие на хартиен или друг дълготраен носител, съгласно реда, посочен в Общите условия на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за платежни сметки и платежни услуги на индивидуални клиенти и промените са задължителни за кредиполучателя от датата на влизането им в сила.

От така коментираните клаузи, договорени между страните, съдът 5 намира, че на ответника е била предоставена заемна сума, за описаните в договора негови лични цели и доколкото от представените по делото доказателства не следва обратния извод, съдът приема, че процесният договор е бил сключен от ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, следователно се ползва от уредената за потребителите защита от разпоредбите на ЗЗП и на чл.143 - 148 от ЗЗП, на основание препращащата към тях разпоредба на чл. 24 от ЗПК. както и в Договора, така и в приложения към него погасителен план ясно са посочени и предоставената заемна сума, и дължимата възнаградителна лихва и правилата за формирането, респ. изменението й, както и подлежащата на връщане обща парична сума. Изрично са регламентирани компонентите, формиращи ГПР и същият е посочен като размер към момента на сключване на договора, когато поетите от двете страни задължения са били ясни. По делото не се твърди от ищеца да е била предприета промяна на договорената възнаградителна лихва, в посока нейното увеличение, с което да е поставил ответника в невъзможност да погасява задълженията си, още повече предвид уговореното увеличение на надбавката към лихвата да се извършва при съгласие на двете страни. По делото ищецът претендира заплащането на остатъка от дължимата главница, възнаградителната лихва и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава, която се формира от ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС №100/29.05.2012 г. Конкретното формиране по размер на исковите претенции е изследвано в приетата по делото счетоводна експертиза, изводите на която съдът възприема изцяло, като неоспорена от страните и от нея също не е установява ищецът да претендира вземания за възнаградителни лихви, различни по размер от тези, които са били договорени между страните.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cc79621-9933-4bc9-b560-d6f079063494