Определение № 635 от 22.10.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 374/2024
- Вид
- Определение № 635
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Александра Нанова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.500 ал.1 т.1 предложение първо · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 635 гр. Монтана, 22.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500374 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С Определение №719 от 04.06.2024година постановено по гр.д.
№391/2024година по описа на районен съд Монтана е допълнено Определение № 534 от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 391/2024 г. по описа на Районен съд - Монтана, В ЧАСТТА за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ,,ххххх“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С бул. „хххх“ ххх представлявано от К Ч -главен изпълнителен директор и Б А В - изпълнителен директор е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й. Д., вписан в САК, съдружник в Адвокатско Дружество „Д. и партньори“, БУЛСТАТ ххх, със седалище и адрес на управление гр. С , бул. „хххх № хх, вх. хх, ап. ххСУМАТА от 2 700.00 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на Д. М. И., ЕГН **********, П. М. И., ЕГН ********** и С. М.
И., ЕГН **********.
Това определение е обжалвано с частна жалба от Д. М. И., ЕГН **********, П. М. И., ЕГН ********** и С. М. И., ЕГН **********, всички от гр. М чрез пълномощника си Адвокатско Дружество „хххххх", БУЛСТАТ 180717303, със седалище и адрес на управление гр. С бул. „хххх" № 5, вх. В, ап. 25, чрез съдружника адвокат Й. Д. от САК в частта, с която не е уважена молбата по чл.248 от ГПК за разликата от 900.00лв. до 8053.48лева за 1 всеки един от ответниците с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност.Твърди се, че присъждането само по 900, 00 лв., адвокатско възнаграждение на всеки един от ответниците касаят превратно тълкуване на решението по дело № С-438/22 на Съда на Европейския съюз.Изложени са доводи, че предоставената правна помощ не е в намален обем , неефективна и нееквивалентна на претендирания размер на възнаграждението.
Действително, отказите от наследството на ответниците са направени след получаване на исковата молба. Тези откази са направени от ответниците, след като вече са се свързали с адвокатското дружество и са го упълномощили, направени са необходимите проучвания, проведени са консултации и са показани различните сценарии и възможности за действия, след което ответниците са взели напълно информирано решение как да постъпят.Смятат, че всичко това изисква ангажирането на интелектуален и времеви ресурс, който следва да бъде овъзмезден. Не считат за адекватно, висококвалифицирания труд на един адвокат да бъде принизяван и да му бъде отказвано адекватно възнаграждение, само защото някой не е преценил правилно всички аспекти на регресната си претенция и се е стигнало до негативен за ищеца резултат.
Изложили са доводи, че действително, с решение на СЕС по дело С438/2022, се казва, че съдът не е длъжен да се съобразява с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения и да ги прилага задължително. Тези размери обаче са като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, вкл. относно актуализацията им. В конкретния случай, с молбата по чл. 248 ГПК, са поискани присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 10 737,98 лв. за безплатно осъществено процесуално представителство пред Районен Съд Монтана, механично прилагайки нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, без да се съобразим, че всъщност следва да бъде намери приложение чл. 9, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 7 от нея, или по 8 053, 48 лв. за всеки един от ответниците, равняващо се на ¾ от ставките, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2.
Молят след като съда се запознае с доводите в настоящата частна жалба, да отмени Определение № 719/04.06.2024 г. , по гр.д. № 391/2024 г. по 2 описа на Районен Съд Монтана, в обжалваната му част и да постановите ново, с което да уважите молбата им с правно основание чл. 248 от ГПК и присъди адвокатски хонорар в размер на още по 7 153,48 лв. за всеки един от ответниците, за безплатно осъществено процесуално представителство пред Районен Съд Монтана.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от„ххххЕ“ ЕАД,ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С бул. „ххх №ххх представлявано от К Ч - главен изпълнителен директор и Б А В изпълнителен директор, чрез пълномощника адвокат Б. В. Б., АК - Видин, преупълномощен от адвокат Г С Я на жалбата с изложени доводи за нейната неоснователност. В отговора се твърди, че процесуалния представител на ответниците признава в своята жалба, че ответниците са направили отказ от наследство едва след „консултация“ с адвоката. Консултацията относно отказа от наследство не обхваща възнаграждението в настоящото производство от една страна и не може да бъде предмет на определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
От друга страна, именно този отказ от наследство е обусловил и оттеглянето на исковата претенция под опасност, че същият би бил отхвърлен като неоснователен предвид направеният отказ от наследство.Смята, че, процесуалният представител на ответниците се опитва да злоупотреби с право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата като получи един „лесен“ и в явно несправедлив размер предвид действителния обем на извършената услуга на първо място без да са налице основания за присъждане на такова, тъй като в договорите за правна защита и съдействие не е посочено което и да било от основанията за осъществяване такава безплатна правна помощ на ответниците, за което подробно сме изложили аргументи в подадената частна жалба.От друга страна дори и да се приеме, че е дължима, то определеният от първоинстанционния съд размер не само не е занижен, но напротив, присъдения такъв е явно прекомерен и несправедлив с оглед обема на осъществената адвокатска услуга.Именно тази несправедливост се цели да се преодолее с оглед на разясненията дадени в цитираното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС С оглед на гореизложеното, моли съда да потвърди като правилно Определение №719 от 04.06.2024 г. постановено по гр.д.№391/2024 г. по описа 3 на Районен съд - Монтана, Гражданско отделение, IV състав в обжалваната от ответниците част.
По делото е постъпила частна жалба и от „хххх“ ЕАД гр.С срещу Определение №719/04.06.2024година по гр.д.№391/2024године по описа на РС Монтана с което е осъден да заплати 2700.00лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.В жалбата се твърди, че не е налице основание за изплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА,тъй като в договора за правна помощ не е посочен на какво основание се оказва това съдействие.На второ място смята, че определения от РС Монтана е прекомерен и невисоката фактическа и правна сложност на делото изисква по-нисък хонорар само като за изготвяне на отговор на исковата молба.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от ответниците в първоинстанционното производство чрез адв.Й. Д., САК с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави жалбата без уважение изцяло като неоснователна.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частните жали, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустима.
Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.
Производството пред първостепенния съд е образувано по предявен е иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 предложение първо от Кодекса за застраховането - регресен иск, частичен .С Определение № 412 от 01.04.2024 г., по реда на чл.140 ГПК съдът се е произнесъл относно редовността и допустимостта на иска, насрочил е първото съдебно заседание.С Определение № 534 от 29.04.2024 г., по реда на чл.232 ГПК е прекратено производството по гражданско дело № 391 по описа за 2024година на Районен съд - Монтана, поради оттегляне на исковата молба изцяло преди насроченото съдебно заседание.С това определение не са присъдени разноски на ответниците.
С молба от 14.05.2024година ответниците са направили искане по чл.248 от ГПК за допълване на решението по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските.С атакуваното определение №719/04.06.2024година МРС се е 4 произнесъл, като е допълнил определение №534/29.04.2024година и на основание чл.78,ал.4 от ГПК и е осъдил ищеца да заплати на адв.Й. Д. сумата от 2700.00лева/ по 900.00лева/ адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорния въпрос между страните е правилно ли е определен и присъден размера на адвокатскотно възнаграждение за оказана правна защита по реда на ч.38,ал.2 от ЗА.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
В чл. 38 ЗАдв е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв категории лица. В тези случаи при наличие на основание за присъждане на разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда Ответниците са трима, като всеки от тях е в отделно правоотношение с процесуалния си представител и като отделна страна има право на заплатените разноски за един адвокат. В закона няма предвидена възможност за присъждане на общо възнаграждение за три различни страни. Представени са доказателства за договорена безплатна правна защита и съдействие по всеки от трите договора.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът се е произнесел.Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че действителния обем на предоставената правна защита, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки представянето само на отговор на исковата молба, без осъществено процесуално представителство и прекратяване на делото преди насроченото съдебно заседание, налага извод, че адвокатското възнаграждение претендирано в размер на за всеки един от тримата ответници е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият състав намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ответниците в случая е определено правилно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, а претенцията за присъждане на допълнително възнаграждение или намаляване на същото е неоснователна.
5
По изложените съображения МОС намира жалбите и на двете страни за неоснователна и като такива ги оставя без уважение.
Водим от горното Окръжен съд – Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалбата подадена от
Д.
М. И., П. М. И., и С. М. И., , всички от гр. Монтана, чрез пълномощника си Адвокатско Дружество ххххх, БУЛСТАТ 180717303, със седалище и адрес на управление гр. С , чрез съдружника адвокат Й. Д. от САК в частта, с която не е уважена молбата по чл.248 от ГПК за разликата от 900.00лв. до 8053.48лева за всеки един от ответниците ,както ичастната жалба от „ххх ЕАД гр.С срещу Определение №719/04.06.2024година по гр.д.
№391/2024године по описа на РС Монтана с което е осъден да заплати 2700.00лева разноки по делото за адвокатско възнаграждени като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №719 от 04.06.2024година постановено по гр.д.№391/2024година по описа на Районен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6