Определение № 68 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20233100502414 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, срещу Определение № 6259/23.05.2023 год., постановено по ч. гр. дело № 3142/2023 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 7276/14.06.2023 год., в частта му, с която след като е счетено за неоснователно възражението на жалбоподателя, длъжник в заповедното производство, по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 29571/20.04.2023 год. по рег. на РС-Варна, че не дължи разноски за заповедното производство, е постановено издаването на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство в полза на заявителката Е. Д. В. от гр. Горна Оряховица, както и в полза на процесуалния й представител адв. Н. К. от АК-Велико Търново, оказал безплатна адвокатска защита на заявителя, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в обжалваната част е недопустимо, тъй като е преждевременно постановено, без (респ. преди) съдът да се е произнесъл с нарочен диспозитив дали приема или не възражението на длъжника, настоящ частен жалбоподател, по чл. 414а, ал.

2 ГПК и преди този съдебен акт да е влязъл в сила.

Отправено е искане за обезсилване на определението.

В писмен отговор, насрещната страна Е. Д. В. от гр. Горна Оряховица, чрез адв. Н. К. от АК – Велико Търново, действащ като процесуален представител на заявителката, както и в лично качество (вземането по чл. 38 от ЗАдв е лично вземане на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ, за дължимото му адвокатско възнаграждение, а не е вземане на представляваната от него страна за разноски), оспорва жалбата, счита, че е недопустима и настоява да се остави без разглеждане, евентуално – 1 неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. дело № 3142/2023 год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 19467/14.03.2023 год. по рег. на РС-Варна, подадено чрез процесуален представител от Е. Д. В. от гр. Горна Оряховица за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 95 лева – платена без основание сума, съставляваща заплатени пет броя такси от по 19 лева всяка за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура от 14.09.2021 год.; 09.11.2021 год.; 06.12.2021 год.; 11.01.2022 год. и 10.03.2022 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението съда (14.03.2023 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство, съответно: 25 лева заплатена държавна такса и 400 лева – платими на адв. Н. К. от АК - В. Търново, за оказаната от него на страната безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С разпореждане от 15.03.2023 год. РС–Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в полза на заявителката против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и Заповед № 1470/15.03.2023 год. за изпълнение на парично задължение за посочената в заявлението сума – 95 лева главница; законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда (14.03.2023 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 425 лева, от които: 25 лева – в полза на заявителката и 400 лева – в полза на адв. Н. К. от АК – В. Търново, за оказаната от него на заявителката безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 21.03.2023 год. – л. 16 от делото на РС-Варна.

На 20.04.2023 год., т. е., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК (т. е., Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение), в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 18.04.2023 г., от което е видно, че сумата от 95, 95 лева (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.03.2023 год. – 18.04.2023 г.) е внесена по посочената в заявлението сметка на заявителя, като е поискал обезсилване на 2 заповедта в частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за забава. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК, като е посочил, че доброволно е погасил задължението си.

Изложил е съображения относно момента, от който длъжникът по безсрочно вземане, каквото е вземането за връщане на даденото без основание (при начална липса на основание) изпада в забава. Навежда, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не му е отправяна покана от кредитора да изпълни. Поради изложеното счита, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски за заповедното производство. Позовава се и на злоупотреба с права от страна на процесуалния представител на заявителя за образуването и воденето на заповедното производство с оглед явното несъответствие между размера на вземането (95 лева) и претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 400 лева.

С възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане, в случай, че заявителят не подаде становище в указания срок, за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта и́ относно разноските, а в евентуалност – да се остави без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за сумата от 400 лева – разноски за заповедното производство.

Препис от възражението/възраженията на длъжника и от приложенията, ведно с указа́ния за възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителката на дата 09.05.2023 год. - л. 40 от делото на РС-Варна.

В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителката, чрез процесуалния си представител, е подала становище, с което не оспорва, че на 18.04.2023 год. е получила плащане на вземането по заповедта за изпълнение (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва). Заявява, че сумата за разноските за заповедното производство, които са й присъдени с издадената заповед за изпълнение, не й е заплатена и е поискала (отново) издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложила е подробни съображения против възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след образуване на заповедното производство и след издаването на заповедта за изпълнение и че с поведението си, изразяващо се в това, че длъжникът продължава да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на електрическа енергия без основание и в противоречие със закона (в какъвто смисъл е трайната практика на съдилищата, вкл. и на ВКС на РБ и която е известна на длъжника) същият е дал повод за предявяване на вземането. Счита, че при положение, че длъжникът знае, че начислява и събира такса за възстановяване на преустановено от него самия ел. захранване без основание (т. е., незаконно) и продължава да го прави, то доводите му, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, са несъстоятелни. Навежда и доводи, че задължението за връщане на получена без основание сума (каквото е 3 вземането по процесната заповед за изпълнение) е парично и носимо, при което в случая именно длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е бил длъжен да потърси кредитора и да изпълни, а не обратното.

В обобщение счита възражението на длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно.

С обжалваното определение в атакуваната с частната жалба част първоинстанционният съд е разгледал възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, приел е, че присъденото със заповедта за изпълнение вземане е за връщане на платена без основание (при начална липса на основание) сума; длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна не преустановява незаконната си практика да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на ел. енергия, въпреки, че не оспорва изначалната недължимост на тези суми; приел е, че задължението му за връщане на полученото без основание е носимо, длъжникът е имал достатъчно време да изпълни преди съдебното предявяване на вземането, но не го е сторил, поради което и е дал повод за предявяване на вземането по реда на заповедното производство. По тези съображения е счел възражението на длъжника по чл.

414а, ал. 2 ГПК за неоснователно и в резултат на горното е уважил искането на заявителката и на процесуалния й представител за издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поддържано в подаденото становище по чл. 414а, ал. 3 ГПК, и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство.

При тези данни настоящият състав счита, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място, разпореждането в обжалваната му част не е недопустимо. Доводите на жалбоподателя, изложени в частната му жалба, че разпореждането било преждевременно постановено, настоящият състав счита за несъстоятелни. При произнасянето по възражението (в това число и по двете възражения – по чл. 414а, ал. 1 ГПК и по чл. 414а, ал. 2 ГПК ако такива са направени от длъжника) и постъпилото становище, по смисъла на чл. 414а, ал. 4 ГПК, съдът, в зависимост от основателността, респ., неоснователността им, разпорежда издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, както в частта й относно вземането, така и в частта й относно разноските за заповедното производство, или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист, в зависимост от това, кое от възраженията на длъжника (по чл. 414а, ал. 1 ГПК и по чл. 414а, ал. 2 ГПК) е приел за основателно. Т. е., „произнасянето“ на съда по смисъла на чл. 414а, ал. 4 ГПК, се свежда до постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист или за отхвърляне на това искане, което е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Именно това разпореждане подлежи на инстанционен контрол по реда на частното обжалване – чл. 407, ал. 1 ГПК. Законът не предвижда в производството по чл. 414а, ал. 1-4 ГПК, заповедният съд да постановява два отделни акта, които 4 да подлежат на самостоятелно обжалване по реда на Глава Двадесет и първа ГПК – веднъж да постановява акт (разпореждане или определение), с което приема или не приема някое от възраженията на длъжника по чл. по чл. 414а, ал. 1 ГПК и/или по чл. 414а, ал. 2 ГПК, който акт според жалбоподателя да подлежал на инстанционен контрол по реда на частното обжалване (законът изобщо не предвижда подобна възможност, тъй като съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото - т. 1, както и в случаите, изрично предвидени в закона – т. 2) и втори път – акт, с който разпорежда издаване на изпълнителен лист или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, който акт подлежи на обжалване по реда на Глава Двадесет и първа ГПК съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК.