Решение № 81 от 07.05.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. В., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №

20231300500141 по описа за 2023 година

Производството е въззивно реда на чл.258 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на Д. Б. Ц., срещу Решение № 625/29.12.2022г., постановено по гр. дело № 606 по описа за 20 22г. на В идинския районен съд, с което отхвърлени исковете й предявени срещу О. В., за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № ПО02-14-19/02.02.2022г. за прекратяване на основание чл. 328, ал.1 , т.6 от КТ на трудовото й правоотношение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Директор на РИМ гр.В., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение - от 03.02.2022г. до 03.04.2022 г. в размер на 4 5 9 0 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ.

Въззивникът развива доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Излага във във въззивната жалба, че от мотивите на решението било видно, че съдът се е произнесъл по искане, което не е направено с исковата молба. Сочи, че с допускането на съдебно техническата експертиза и позоваването на същата съдът се е произнесъл по същество на спора от материалноправна гледна точка. Такова искане и факти с исковата молба не били сочени и не било правено. Оспорена била единствено заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като немотивирана и неконкретизирана по отношение на чл.328. ал.1, т .6 КТ, като ответникът се позовавал на констативни протоколи, разпореждания и др. актове, които не са били връчени на ищцата и тя била страна по тях. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът бил посочил, че служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, без да конкретизира в какво се изразява липсата им. В иска изрично е цитирана и съдебна практика на ВКС с посочване на номер и дата на конкретно касационно дело като съдът изобщо не е счел за 1 нужно да мотивира решението си в тази насока. 11а стр.9 от мотивите е посочено само, че „ в предизвестието не е необходимо да се излагат мотиви за прекратяване, а е достатъчно да се посочи разпоредбата, основание на което ще се прекрати трудовият договор, което в случая е направено от работодателя. Мотивите и основанието за прекратяване обаче трябва да се посочат в заповедта, която работодателят следва да издаде към момента на прекратяване на договора". По нататьк в мотивите си съдът изобщо не сочи това дали е направено в заповедта или не. Напротив, определя като предмета на доказване по делото липсата на необходимото образование и професионална квалификация на изпълняваната работа, основания, които изобщо не са въвеждани с исковата молба като предмет на спора.

На следващо място решението е неправилно и поради факта, че то не съдържа мотиви и по отношение на други факти и обстоятелства изложени подробно в иска, а именно, че ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност н е се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. В този смисъл е смущаващ факта, че заповедта за прекратяване на трудовите правоотношение поради липса на необходимото образование и квалификация се позовава на Класификатор на основните музейни длъжности и изисквания за тяхното заемане утвърдени със заповед на Министъра на културата. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл.328 ал.Кт.6 от К Г. за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България, да "не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите" което ще доведе до извода, че работодателя сам е създал основанието за уволнение. Претендира отмяната му и постановяване на ново, положително за него решение.

Въззиваемият О. В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответника още от 2001г. Първоначално била назначена на длъжността „специалист“ в РИМ - гр. В., след това е преназначена като „уредник“ в музея, от 16.03.20 г. е била в.и. длъжността- „Директор“, а от 26.02.21г. заема длъжността „Директор“ на РИМ - гр. В..

Сочи се, че след обявен конкурс, с изготвени критерии от ответника за длъжността „Директор“ на РИМ - гр. В., ищцата е участвала и с Писмо № */26.02.21 г. на О. В. е била уведомена, че е класирана на първо място с 368т. На 25.02.21г. е бил съставен Протокол от окончателните резултатите, с който протокол комисията предложила на Кмета на О. В. да сключи споразумение в съответствие с разпоредбите на КТ с класираното на първо място лице. Въз основа на спечеления конкурс със Споразумение № ПО-02-13-90/26.02.21г., Д. Б. Ц. заела длъжността „Директор“ на Регионалния исторически музей - гр. В., за срок от 5 г., с основно възнаграждение в размер на 1530 лв.

Излага се, че на 02.02.2022г. на ищцата й било връчено предизвестие per. № ПО-02-171/02.02.2022 г. от Кмета на О. В., съгласно което същата била предизвестена, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, че ще и бъде прекратено трудовото правоотношение, след изтичане на уговорения срок от 30 дни, а при не спазване на същия ще й бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Посочва се, че на 02.02.2022г. на Д. Б. Ц. била връчена Заповед per. № ПО-02-1419/02.02.2022 г. на Кмета на О. В. за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.6, от КТ, във вр. с чл.28, ал 5, т.1, Закона за културното наследство, Констативен протокол от Главна Дирекция „Инспектората за опазване на културното наследство“ към Министерство на Културата №,*/12.04.21г., Акт за установяване на административно нарушение №*/28.05.21г., съставен от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата и Разпореждане за прилагане принудително административни мерки по чл.192,ал.1,т.2 буква „а“ Закона за културното наследство съставен от Главна дирекция „Инспекторат за опазване 2 на културното наследство“ към Министерство на културата считано от 03.02.22 г.

Подържа се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.

Посочва се, че връченото предизвестие за уволнение per. № ПО-02-17-1/02.02.2022г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, от Кмета на О. В. е незаконосъобразно, като се излага, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи едностранно предизвестие в сроковете по чл.326,ал. 2 от КТ, когато работникът и служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, като в този случай трябва изрично да посочи на коя от двете хипотези се извършва уволнението: липса на необходимо образование или липса на необходимата квалификация и в какво точно всяко от тези две основания в конкретния случаи се изразява. Няма пречка даденото уволнение да се основава и на двете от тези основания, но и в този случай отново трябва да се посочва в какво се изразява липсата на всяко от тях.

Сочи се и че връчената Заповед per. № ПО-02-14-19/02.02.2022г. на Кмета на О. В. е незаконосъобразна, като се подържа, че заповедта не дава яснота на кое точно основание ищцата е уволнена, че не е мотивирана и конкретизирана по отношение на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Излага се, че като причини за прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е посочил, че служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, без да конкретизира в какво се изразява липсата им.

Поддържа се, че ищцата притежава диплома за завършено виеше образование квалификационна степен „магистър“ по специалност „Българска филология“ със специализация „Етнология и фолклор“, издадена от Югозападен университет „Н.Р. - Б.. Съобразно квалификационна характеристика на специалността българска филология, приетата от Филологическия факултет на Югозападен университет „Н.Р. - Б. дава възможност на завършилите тази специалност да се реализират и във области като музеи, библиотеки, архиви и др.

Твърди се, че с горепосочените документи ищцата е участвала в обявения конкурс за длъжността „Директор“ на РИМ - гр. В., съобразно посочените изисквания за длъжността в обявата, определени от ответника.

Излага се, че в чл. 28, ал.5, т.1 от Закона за културното наследство е упоменато, че Директор на държавен, регионален и общински музей може да бъде лице: с виеше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, по специалност от съответното професионално направление, без да е конкретизирано точната специалност.

Посочва се, че в този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т.

6 КТ, поради това че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя и уволнението се явява незаконосъобразно.

Позовава се на Тълкувателно решение № 4/2017от 01.02.21 г., в мотивите на което ВКС приема най-общо, че: след като изискванията за образование и професионална квалификация са установени от работодателя и при сключването на трудовия договор той се е съгласил е това, че: работникът или служителят не отговаря на тези изисквания и е приел, че това обстоятелство не е пречка да заеме длъжността, то работодателят няма право впоследствие да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че работникът или служителят не отговаря на тези изисквания, а ако направи това, това би било злоупотреба е право и поради това уволнението незаконосъобразно.

Излага се, че след уволнението и понастоящем ищцата е останала без работа, поради което, е възникнал правен интерес от предявяване на иска по чл.344, ал.1, т. 3 във вр. е чл.225 КТ за заплащане на обезщетение за времето от 03.02.2022г. до 30.04.2022г., през който период тя ми е останала без работа.

Иска се от Съда да постанови решение, е което: да признае уволнението на ищцата за незаконно и да отмени Заповед рег.№ ПО-02-14-19/02.02.2022г. на Кмета на О. В. като незаконосъобразна, да възстанови Д. Б. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност - Директор на РИМ - гр. В.,,както и да се осъди ответника,след допуснато изменение на иска, да й заплати обезщетение за оставането й без работа, вследствие на незаконосъобразното уволнение за период 3 от три месеца, считано от 03.02.2022 Г.-03.05.2022 г. в размер на 6022,08 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените разноски по делото.

Ответникът О. В. не оспорва, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение с твърдяните параметри, прекратено на соченото основание. Твърди се, че ищцата е назначена на длъжността „Директор“ след проведен конкурс, след което със Заповед № ПО-02-14-19/02.02.2022 г. на кмета на О. В., на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните,считано от 03.02.2022 г., като основанието за това е липсата на необходимото за заемане на длъжността образование и професионална квалификация.