Определение № 358 от 29.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Шумен, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500171 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2135/27.02.2026, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. ...., бул. ...№ ..., бл. ..., вх. .., чрез юриск. М. Т. П. срещу определение № 158/18.02.2026г. по гр. д. № 20253620101142 по описа на РС – Нови пазар, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото, в частта за разноските.

Жалбоподателя счита, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение за производството е прекомерен и съдът неправилно е оставил молбата без уважение. Излага, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., съдът е длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии. Сочи, че законодателя е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци, с оглед всички данни и обстоятелства по конкретното дело. По делото не е налице фактическа или правна сложност и не са извършвани действия от страна на ищцата или процесуалния й представител, които да обосновават разноски в посочения размер.

Целия спор се е развил и приключил в рамките на едно – единствено открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата, дори не се е явил и така определения адвокатски хонорар бил прекомерен и некореспондирал с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита. Позовава се на редица съдебни актове, касаещи определянето от съда на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. и по приложението на практиката на СЕС, по подобни казуси и моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да не възлага разноски в тежест на ответника, алтернативно да определи адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро.

1

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага, че както в обжалваното определение, така и в постановеното решение, съда ясно се е мотивирал по направеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК е присъдил направените от ищцата разноски за производството. Съда е съобразил действителната и фактическа правна сложност на производството, осъществената от адвоката работа, провеждането на две съдебни заседания, на които адвоката на ищцата се е явил и е взел участие в тях, поради което мили обжалваното определение да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищцата Ц. И. С. от с. .., общ. ... срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит Стандарт № 40009874019, като с нея са предявени обективно кумулативно съединени, главни искове: 1/ по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД с цена от 4775,60 лв. и евентуален иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК на т.2 от Раздел V И на т. 1, 2 и 3 от Раздел VІ от договора относно клаузите за услугите „Фаст“ и „Флекси“, с цена на иска от 1620 лв.; и 2/ по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК, с цена от 10 лв., представляващ частичен иск от такъв с цена от 2975,60 лв., като в съдебно заседание от 01.12.2025 г. ищцата е направила изменение на частичния иск, като същия е увеличен от 10лв. на 1677,79 лв.

С решение № 21/26.01.2026г. по гр. д. № 20253620101142 по описа на РС – Нови пазар, съда е прогласил на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на Ц. И. С. с ЕГН ********** от с. .., общ. .., обл. ..., ул. „...“ № ... против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. .., р-н ..., ж.к. „...“, бул. „...“, № ..., бл. ..., вх. ..., ет..., представлявано от С. Н.Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л., управители, нищожността на Договор за потребителски кредит Стандарт № 40009874019/01.16.2022 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, като кредитор и Ц. И. С. с ЕГН ********** като кредитополучател за сумата от 1800 лв., поради противоречие на закона.

Осъдил е, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати на Ц. И. С. с ЕГН ********** от с. ..., общ. ..., сумата от 857,84 евро (осемстотин петдесет и седем евро осемдесет и четири евроцента, равняващи се на 1 677,79 лв.), като частичен иск от 933,44 евро (равняващи се на 1825,65 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.09.2025 г. и е осъдил на на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати на ищцата Ц. И. С. с ЕГН ********** от с. ..., общ. ..., направените по делото разноски в размер на 739,90 евро (седемстотин тридесет и девет евро и деветдесет евроцента, равняващи се на 1447,11лв.), 2 като е отхвърлил искането за разликата до пълния претендиран размер от 1850 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника е депозирал молба, с искане на осн. чл.

78, ал. 5 от ГПК, съда да измени решението в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ищцата за адвокатско възнаграждение поради прекомерност и да намали същите до минималния размер по наредбата, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и актуалната съдебна практика съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според която съда не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.01.2024г.

В даденият от съда срок, ответникът е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съда да я остави без уважение. Посочил е, че с постановеното решение, съда се е произнесъл по направеното възражение на ответника за прекомерност на разноските и с оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъдил ответника да заплати на ищцата сторените от нея разноски.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съда е отхвърлил искането, като неоснователно. В мотивите си е посочил, че с постановеното решение, вече е разгледал възражението за прекомерност на ответника и при съобразяване предмета и сложността на делото, е присъдил разноски в полза на ищцата, в общ размер от 739,90 евро, равняващи се на 1447,11лв..

Посочил е, че при изчисляването на общия сбор на разноските за държавна такса и адвокатски хонорар, е допуснал грешка при посочването на платените суми за държавна такса, чийто размер в действителност е 262,14 лв. и е констатирал, че след отчитане на действително дължимите в минимален размер адвокатски възнаграждения за всеки от исковете, вкл. и при условията на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, то доколкото са уважени всички предявени искове, се дължат разноски в общ размер на 1509,92 лв., а не както е присъдил в решението - 1447,11 лв.. Посочил е, че в полза на ищцата се дължат разноски в общ размер на 772.01 €, а не 739,90 €, поради което и доколкото дължимата сума за разноски е по – голяма от действително присъдената с решението, е отхвърлил искането за намаляването на разноските за заплатения адвокатски хонорар.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая с решението по делото, ответника е осъден на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на ищцата разноски в общ размер на 739.90 евро ( 1447,11 лв. от които 67.11 лева – държавна такса и 1380 лева – заплатен адвокатски хонорар). Като се има предвид предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, обусловена и от цялостното оспорване на исковете от страна на ответника, проведения 3 доказателствен процес и извършените от пълномощника на ищцата активни процесуални действия, чрез обосновани писмени изявления и участия в две открити съдебни заседания, съдът намира, че присъдените на ищцата разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по двата иска не е прекомерно, а освен това същото е и в рамките на определените размери по Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на направеното възражение за определяне на размера съобразно цитираната практика на съдилищата и на СЕС, настоящият въззивен съдебен състав споделя разбирането, че въведените с Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а единствено инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на дължимото на адвоката възнаграждение, но счита, че в случая присъдените с решението в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, не са прекомерни и напълно съответстват на извършената от процесуалния представител на ищцата работа.

Следва да се посочи и това, че в случая, присъдените на ищцата разноски са реално направени и подлежат на възстановяване от ответника, с оглед изхода на спора, а не са присъдени на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата - за оказана безплатна адвокатска помощ, каквито доводи и съображения за изнесени в депозираната жалба, поради което, съдът намира частната жалба, съдържаща искане за намаляване на разноските присъдени в полза на ищцата за неоснователна и следва да я остави без уважение.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба с вх. № 2135 от 27.02.2026г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул.... № ..., бл. .., вх. ..., чрез юриск. М. Т. П. срещу определение № 158/18.02.2026г. по гр. д. № 20253620101142 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 21/26.01.2026г. по същото дело, в частта за разноските.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4