Определение № 82 от 04.06.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Търговище, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600146 по описа за 2026 година Производството е по реда на

Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). глава двадесет и втора от

Образувано е по частна жалба на адв. С. Н. -ВАК в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата Т. А. Д. срещу определение №128/26.02.2026г. по НЧХД№706/2024г. по описа на Шуменски районен съд, с което подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител И. С. К., с ЕГН********** сумата от 8000 лева /осем хиляди лева с равностойност 4090.34 евро /четири хиляди и деветдесет евро и тридесет и четири евро цента/, представляваща направени от него съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар, НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС и по ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ОС-Шумен и е оставено без уважение искането на Т. А. Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправиЛ. постановено в нарушение на процесуалните норми,

Предвид изложените съображения, е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, като се моли на основание чл.306 , ал.1 т.4 от НПК вр. с чл.190 от НПК частния тъжител да бъде осъден на направените от подсъдимата разноски в хода на производството по делото съразмерно на оправдателната част на присъдата, както и да бъдат присъдени разноските, 1 направени по ВНЧХД №103/2023г. на ШРС , образувано по подадена от подсъдимата въззивна жалба.

Съдът, като съобрази доводите в жалбата, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

В обжалваното определение ШРС е приел за установено следното:

Производството пред съда по ЧНД706/2024г. е образувано по постъпила в съда тъжба от И. С. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“Н.К.“ №1, ет.3, ап.5 срещу подсъдимата Т. А. Д., с ЕГН**********, родена на ******* год. в гр.Нови пазар, с постоянен адрес: с.Л. община Каолиново, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работеща за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл.182, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По същото дело съдът се е произнесъл с Присъда №35/11.06.2025 год. по НЧХД №706/2024 год. по описа на ШРС, с която е признал подсъдимата Т.

А. Д., с ЕГН********** за виновна в това, че на 07.08.2021 год.; 18.09.2021 год., 06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год. в с.Л. община Каолиново и на 17.06.2022 год. и 01.07.2022 год. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление в качеството си на родител на детето Е. И. К., с ЕГН********** не изпълнила и осуетила /по отношение на датата 18.09.2021 год./ изпълнението на съдебно решение - Определение №121 от 23.04.2021 год. по ГД №870/2020 год. по описа на РС-Нови пазар, обжалвано и изменено с Определение №11 от 10.01.2022 год. по ВГД №425/2021 год. по описа на ОСШумен, влязло в сила на 10.01.2022 год. относно упражняването на лични контакти на бащата И. С. К. с детето Е. И. К., с ЕГН**********, като й е наложил съответно наказание и я оправдал по първоначално повдигнатото й с тъжбата обвинение, че е извършила деянието и на 02.10.2021 год. в с.Л.о и на 01.04.2022 год. в гр.Шумен. Със същата присъда съдът е осъдил Т. А. Д., с ЕГН********** да заплати на частния тъжител И. С. К., с ЕГН********** сумата от 3100 лева, представляваща направени от него съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

На 18.07.2025 год. от името на частния тъжител е била депозирана писмена молба, с която се моли да му бъдат присъдени направените от негова страна разноски по НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар в размер на 3000 лева; по НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС в размер на 3000 лева; по ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ОС-Шумен в размер на 2000 лева; по НЧХД №706/2024 год. по описа на ШРС - в размер на 3000 лева.

Доколкото по делото е била депозирана въззивна жалба съдът е постановил, че ще се произнесе по молбата след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

На 21.01.2026 год. от страна на подсъдимата също е била депозирана писмена молба, в която се моли да й бъдат присъдена направените от нейна страна разноски, съразмерно с оправдателната част от присъдата, както и 2 направени от нейна страна разноски по ВНЧХД №103/2023 год. по описа на ШРС /вероятно страната е допуснала техническа грешка, като е искала да посочи по описа на ОС-Шумен/. Съобразявайки исканията на страните по депозираните молби, ШРС е установил, че първоначалната тъжба е била депозирана в РС-Нови пазар, във връзка с което е било образувано НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар., което е било прекратено с протоколно определение №133/23.03.2023 год., а делото е изпратено по подсъдност на РС-Шумен.

В ШРС е било образувано НЧХД №738/2023 год.. По същото от страна на тъжителя е бил представен Договор за правна защита и съдействие серия Б, №0000417389 от 19.05.2023г. /л.147 от НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС/. между адв.Кънчо Костов от АК-Варна и тъжителя К. от който се установява, че е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, което е било заплатено в брой. По същото дело е бил представен и Договор за правна защита и съдействие серия Б, №0000417385 от 21.03.2023год. /л.51 от НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС/, от който се установява, че между адв.Кънчо Костов от АК-Варна и тъжителя К. е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, което е било заплатено в брой. Посоченият договор касае процесуално представителство по НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар.

На 29.11.2023 год. съдът се е произнесъл с Присъда №49, която е била обжалвана и отменена с Решение №59/04.04.2024 год. на ШОС по ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ШОС в осъдителната й част. Присъдата е отменена не по вина на тъжителя, а поради допуснати съществени процесуални нарушения от състав на ШРС, и е върнато за ново разглеждане от нов състав на ШРС.

По образуваното ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ШОС от страна на тъжителя е бил представен Договор за правна защита и съдействие серия Б, №0000417402 от 08.03.2024 год. /л.38 от ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ШОС/, като от същия става ясно, че между адв.Кънчо Костов от АК-Варна и тъжителя К. е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, което е било заплатено в брой.

След отмяна на присъдата е било образувано НЧХД №706/2024 год. по описа на ШРС. По същото от страна на тъжителя е бил представен Договор за правна защита и съдействие серия Б, №0000417405 от 07.05.2024 год. /л.226 от НЧХД №706/2024 год. по описа на ШРС/, като от същия става ясно, че между адв.Кънчо Костов от АК-Варна и тъжителя К. е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, което е било заплатено в брой.

Съдът се е произнесъл с Присъда №35/11.06.2025 год. по НОХД №706/2024 год. по описа на ШРС, с която е признал подсъдимата Т. А. Д., с ЕГН********** за виновна, като със същата присъда е осъдил Т. А. Д., с ЕГН********** да заплати на частния тъжител И. С. К., с ЕГН********** сумата от 3100 лева, представляваща направени от него съдебни разноски за 3 заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, от която сума 3000 лева е заплатеното адвокатско възнаграждение, а 100 лева е заплатената част от възнаграждението на вещото лице, изготвило съдебнопсихологическата експертиза по делото.

Присъдата е била обжалвана и потвърдена с Решение №396/15.12.2025 год. по ВНЧХД №1280/2025 год. по описа на ОС-Варна. По образуваното въззивно производство от страна на тъжителя е бил представен Договор за правна защита и съдействие серия Б, №0000417409 от 14.10.2025 год. /л.37 от ВНЧХД №1280/2025 год. по описа на ОС-Варна/, като от същия става ясно, че между адв.Кънчо Костов от АК-Варна и тъжителя К. е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, което е било заплатено в брой.

Със същото решение съдът е осъдил подсъдимата Т. А. Д., с ЕГН********** да заплати на частния тъжител И. С. К., с ЕГН********** сумата от 3000 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни разноски.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК районният съд е осъдил Т. А. Д., с ЕГН********** да заплати на частния тъжител И. С. К., с ЕГН********** сумата от 8000 лева /осем хиляди лева с равностойност 4090.34 евро /четири хиляди и деветдесет евро и тридесет и четири евро цента/, представляваща направени от него съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар, НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС и по ВНЧХД №103/2024 год. по описа на ОС-Шумен., като е оставил без уважение искането на Т. А. Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски.

Районният съд се е мотивирал и с това, че доколкото по делото има представени доказателства за заплатените адвокатски възнаграждения в съответните размери за всички инстанции, то на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата, която е призната за виновна.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на въззивна проверка е определение на ШРС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК , с което съдът се е произнесъл по разноските, 4 направени от частния тъжител в хода на производството пред него и пред въззивния съд, след като последният е потвърдил постановената първоинстанционна присъда.

Правилно ШРС е отчел, че отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187-190 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение, както и разноските направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

Процесният случай е именно такъв, доколкото подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. чл. 182, ал. 2, в р . чл. 26, ал. 1 НК , макар за част от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление да е оправдана. Ето защо са налице всички предпоставки, предвидени в закона – от една страна подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда, а от друга страна – частният тъжител е бил представляван от адвокат, на когото съгласно представените договори за правна защита и съдействие, са заплатени възнаграждения в общ размер на 8000 лева, равностойни на 4090.34 евро за двете инстанции. С оглед представените платежни документи, съдът намира, че е надлежно доказано и заплащането на така уговорените хонорари.

Що се отнася до направеното с частната жалба възражение за завишеност на заплатените адвокатски възнаграждения следва да се посочи следното. Според настоящата инстанция, следва да се има предвид, че както Конституцията, така и НПК гарантират правото на всеки гражданин на адвокатска защита и тъй като ползването на такава е свързано и с материални възможности, при договорно избран защитник или повереник, страната има право на възстановяване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. То обаче следва да е договорено в справедлив размер, като "губещата" страна, която следва да ги възстанови, също не следва да бъде злепоставяна. В този смисъл е решение № 163 от 13.04.2010 г. по н. д. № 14/2010 г. на I Н. О. на ВКС, както и решение № 303 от 23.08.2023 г. по н. д. № 476/2023 г. на II Н. О. на ВКС.