Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1069 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3106/2023
Вид
Решение № 1069
Подписан
14.06.2023
Състав
Милена Атанасова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20235330203106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1030-001873/26.04.2023г. на ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. Г. А., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото молба – становище, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като не претендира разноски, а при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.04.2023г. около 11:41 часа жалбоподателят С. Г. А. управлявал в гр. Пловдив по бул. „Източен“ лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег. №***, собственост на Х. Н. А.. На посочения булевард до №2 бил спрян за проверка от полицейски служители, между които свидетелят Х. Й. С. на длъжност „***.

Повод за спиране на лекия автомобил било обстоятелството, че свид. С. възприел, че жалбоподателят А. управлява МПС - то без да ползва обезопасителен колан по време на движение, при наличие на такъв. За установеното при проверката бил съставен

АУАН, серия GA

№902823/04.04.2023г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Х. Й. С., които съдът приема за обективни, достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от А. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано 2 виновно поведение и неизпълнение от страна на А. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя /същият е многократно наказван за нарушения на разпоредби на ЗДвП, включително и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления/, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно

3 постановление

№23-1030-

001873/26.04.2023г. на ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. Г. А., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4