Определение № 309 от 15.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20251200600417 по описа за 2025 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по частна жалба, подадена от М. Г. Т.,от гр.Д.,в качеството й на частен тъжител и е насочена срещу разпореждане №166/30.01.2025г, постановено в закрито заседание на същата дата по НЧХД №33/2025г. на РС-Благоевград, с което на основание чл.250,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.5,т.5,пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство от частен характер, образувано за престъпления по чл.130,ал.1 от НК и по чл.146,ал.1 от НК срещу Н. Д. С.,от гр.Д..

Прекратяването на наказателното производство е засегнало интереса на частния тъжител М. Т.,която депозира частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното разпореждане,тъй като РС-Благоевград не е компетентният съд,който да може да се произнася по каквито и да било нарушения на процесуалните правила,допуснати от страните по НЧХД №286/2024г по описа на РС-Д.,тъй като нито в НПК,нито в ЗСВ са делегирани правомощия на съдия от равен по степен съд да ръководи и контролира работата на съдия/съдии от друг равен по степен съд.Аргументира се недопустимост на подобно процесуално поведение,извършено от съдия от еднакъв по степен съд,който всъщност в обжалваното разпореждане е извършил контрол на процесуалната дейност на 1 съдия от друг районен съд и по друго дело,а не по образуваното пред него производство.На следващо място,се изразява несъгласие и с възприетия от РСБлагоевград аргумент за прекратяване на наказателното производство,което се определя като неправилно,тъй като за съдебното заседание на 05.11.2024г по нчхд №286/2024г на РС-Д. е била постъпила молба за отлагане от адв.К. като защитник,поради което е съществувала процесулна пречка за разглеждане на делото.

По подадената частна жалба не е постъпил отговор от другата страна.

Благоевградският окръжен съд, след като провери законосъобразността и правилността на постановеното определение във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано да стори това лице, тъй като М. Т. е тъжителката, поставила началото на образуване на производството от частен характер. Следва да се приеме, че жалбата й е подадена и в срок, поради което е и допустима за разглеждане по същество, независимо, че е подадена извън 7дневния срок за обжалване на атакуваното разпореждане. Това е така, тъй като РС-Благоевград е посочил в разпореждането си, че то подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред ОС- Благоевград.Проверката на атакуваното разпореждане се извършва по реда на глава XXII от НПК на осн чл.чл.250,ал.4 от НПК,изр.второ,където изрично е предвидено,че „Разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава XXII от НПК“. В нормата на чл.341,ал.2 от НПК /попадаща в глава 22 от НПК/ се предвижда по тази глава да се проверяват определенията и разпорежданията, за които това изрично е предвидено в този кодекс, а срокът за подаване на жалбите , съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 от НПК е 7дневен- от постановяване на съдебния акт или ако това е сторено в закрито заседание- в същият срок, но от датата на съобщението. Разпореждането е съобщено на М. Т. на 05.02.2025 год., а частната жалба е подадена на 19.02.2025 год. по пощата/виж клеймо на пощенски плик/,т.е на 14-я ден от дадения от първоинстанционния съд

15-дневен срок за обжалване.Съобразявайки, че съдът е дал срок за обжалване, който е по-дълъг от законово определения и съгласно установената съдебна практика в защита на обжалващия,който е депозирал жалбата си в определения от съда срок за 2 това,то следва да се приеме,че частната жалба е подадена в срок.

Обстоятелството,че производството се развива по реда на глава XXII е пропуснато и при разпределение на делото пред окръжния съд,тъй като е възприето като такова по общия ред ,а не като бързо/образувано и разпределено на 02.04.2025г,когато докладчикът е в отпуск до 09.04.2025г/.

Разгледана по същество частната жалба се явява и основателна.

Производството по делото от частен характер е било инициирано по тъжба на М. Г. Т.,от гр.Д. срещу Н. Д. С., от гр.Д.,за което е било образувано НЧХД №286/2024г по описа на РС-Д. за престъпления по чл.130,ал.1 от НК и чл.146,ал.1 от НК.След отвод на всички съдии от РС-Д.,ВКС с определение №8/16.01.2025г,постановено по чнд №1096/2024г ,по реда на чл.43,т.3 от НПК е изпратил образуваното нчхд пред РС-Д. за разглеждане и решаване от РСБлагоевград,за което е образувано пред него НЧХД №33/2025г.Именно по посоченото дело,РС-Благоевград е постановил в закрито заседание оспорваното разпореждане.

За да прекрати наказателното производство,районната инстанция е насочила вниманието си към процесуалното поведение на съдиите от РС-Д.,пред който съд е било образувано за първи път производството.След като подробно е проследил случващото се в няколко съдебни заседание като процесуално поведение на страните,а също и като действия на съда по уведомяването им и предприетите в тази връзка разпореждания,е достигнал до извод,че РС-Д. е следвало да прекрати образуваното пред него дело от частен характер,поради възникването на законовите основания на чл.24,ал.5,т.5,пр.2 от НПК в открито съдебно заседание на 05.11.2024г.В този смисъл е констатирал,че след като в рамките на това заседание/05.11.2024г/ и в посочения час на започването му /11.30 часа/, не са се явили частната тъжителка М. Т., нито нейният повереник адв.Р.,които са били редовно уведомени за заседанието,нито подсъдимата и нейния защитник, като адв. К.а е представила молба, че не може да се яви по делото по здравословни причини,то вместо да не дава ход на делото и да отлага разглеждането му за следваща дата -21.11.2024г от 10.30 часа,РС-Д. е следвало за прекрати наказателното производство съгласно разпоредба на чл.24, ал.5, т.5, предл.2-ро от НПК, което обаче не било сторено от съдиятадокладчик и така е предпоставено последяващото администриране на делото, 3 смяна на подсъдността му от ВКС и изпращането му за разглеждане пред БлРС.РС-Благоевград е възприел поведението на частната тъжителка и нейният повереник за процесуално неиздържано,тъй като се констатира, че тъжителката не се е явила без да има и сочи уважителна причина за това и след като е била редовно и своевременно призована за него / лично уведомена от предходното заседание за въпросното следващо такова. / В това заседание не се е явил без да сочи никаква уважителна причина за това и нейния повереник /адв.Р./, който самата тъжителка е поела ангажимент и задължението също лично да уведоми от предходното съдебно заседание по същото дело.

Така подробно описания подход,възприет от проверявания съд-РСБлагоевград не само,че е неправилен,но е изключително незаконосъобразен,защото не намира своята упора в НПК,нито в друг законодателен акт,поради което възраженията ,направени в частната жалба са напълно основателни и следва да бъдат подкрепени.

Образуваното и развилото се производство от частен характер пред РС-Д. засяга РС-Благоевград само по отношение на депозираната частна тъжба,която е основание за иницииране на разглежданото производство.Процесуалната дейност на съдиите от еднаквия по степен съд/районен/ не може да стои в полезрението на съдията от БлРС,а още помалко би могъл да контролира възприетия процесуален подход за отлагане на съдебното заседание от 05.11.2024г за друга дата,вместо прекратяването на образуваното наказателно производство.

Тази недопустима процесуална активност на РС-Благоевград е извършена в нарушение на чл.45,ал.1 от НПК,определящ подсъдността пред въззивната инстанция на актовете на районните съдилища.Случващото се в откритите съдебните заседания пред другия еднакъв по степен съд/РС-Д. /нито може да бъде коментирано,нито може да бъде анализирано,а още по-малко може да бъде критикувано от същия по степен районен съдия и не само поради еднаквата степен,а поради изобщо развилото се производство пред другия съд,като нито едно от действията на този съд не могат да бъдат ползвани от новия по степен съд,определен по правилото на чл.43,т.3 от НПК и поради принципите за неизменност и непосредственост ,заложени в НПК.

Само посоченото е достатъчно за отмяна на постановеното от РС-Благоевград 4 разпореждане,неправилно слагащо край на наказателното производство от частен характер.Но за пълнота,въззивният съд намира за необходимо да отрази и неправилност на постановения акт,поради възприетото в него основание за прекратяване по чл. 24, ал.5, т.5, предл.2-ро от НПК-неявяването на частният тъжител и неговият повереник без уважителна причина в съдебно заседание на 05.11.2024г пред РС-Д.,след като от предходното такова са били редовно уведомени.

Както правилно е посочено от РС-Благоевград за коментираното съдебно заседание е била депозирана молба за отлагане на делото от защитника на подсъдимата-адв.К.а, че не може да се яви по делото по здравословни причини.Т.е, за това съдебно заседание е съществувала процесуална пречка за разглеждане на делото,стояща в поведението на защитника на подсъдимата,поради което ход на делото не е даден именно поради тази причина и правилно е било отложено за друга дата.Никоя от странитезащитник и подсъдима не са депозирали възражения или направили изрично искане за прекратяване на наказателното производство,тъй като в съдебно заседание от 05.11.2024г не са се явили частния тъжител и повереника.Липсата на възражения и оспорване е напълно обяснимо,тъй като причината за неразглеждане на делото на коментираната дата/05.11.2024г/ е стояла в поведението на защитника на подсъдимата,а не на частната тъжителка и нейния повереник.

Изходна позиция за коментар на приложената от районния съд разпоредба следва да бъде недобросъвестно поведение на частния тъжител и неговия повереник и тя би била приложима в случай,че липсва друга процесуална пречка за разглеждане на делото.А в казуса причина е намерена не в поведението на частната тъжителка и нейния повереник,а на другата страна в процеса. В практиката си ВКС последователно е приемал,че образуваното по частна тъжба наказателно производство подлежи на прекратяване, когато поведението на обвинителя обективно сочи на липса на воля или намерение за поддържане на частното обвинение,а процесният случай не е такъв. Не без значение е обстоятелството, че чрез настоящата жалба частното обвинение манифестира ясно и категорично намерението си производството да продължи.

По изтъкнатите съображения въззивният съд намира частната жалба срещу 5 разпореждането на районния съд за основателна,а атакуваният с нея съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен ,поради което следва да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл.250,ал.4 във вр. с чл.345 от НПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане рег.№166/30.01.2025г, постановено по НЧХД № 33/2025 г. на РС-Благоевград, с което на основание чл.24,ал.5,т.5,пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство от частен характер.

ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за продължаване на производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За определението да бъде съобщено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6