Решение № 15631 от 28.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15631 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110131321 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу М. В. А., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 228,56 лева – главница, от която сумата 202,02 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 26,54 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 36,70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2017 г. до 16.10.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата М. А. била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден 1 имот, а именно: ателие 6.2, находящ се в гр. София, ж. к. ************************** през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., но не била заплатила цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**************” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 52780 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. В. А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. В..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ответницата била собственик на процесния имот през исковия период, но възразява, че с договор от 14.10.2009 г., сключен между ищцовото дружество и етажната собственост на сградата, в която се намира жилището, било уговорено, че задължена да заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, общите части и др., припадаща се на имота на ответница, била етажната собственост. При тези данни и доколкото М. А. била заместена в задълженията си към ищеца, същата не се явявала пасивно легитимирана да отговоря за претендираните в настоящото производство суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „**********” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „*************” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Милева. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк. Кънева моли съда да постанови решение за уважаване на исковата претенция като основателна и доказана по размер.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата М. В. А., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. В.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове по съображения, подробно изложени в депозирания отговор.

2

Изразява становище, че с представения по делото договор от 14.10.2009 г., сключен между етажните собственици и ищцовото дружество, било извършено заместване в дълг, поради което ответницата не носела отговорност за начислените суми за топлинна енергия.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „**********” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

Ответницата не оспорва, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период същата е била собственик на процесното жилище. Посоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********************* г. на нотариус Н.В, рег. № 014, с район на действие Софийски районен съд.

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В тази връзка на 14.10.2009 г. между етажните собственици и ищцовото дружество бил сключен договор, по силата на който „*************“ ЕАД присъединявала сградата на адрес ж. к.

******************** към топлопреносната мрежа на гр. София, но при условията на решенията на Общото събрание на етажните собственици, неразделна част от договора.

Съгласно т. 2 от същия собствениците на изброените апартаменти, в т. ч. на апартамент ************** М. А., нямало да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Останалите етажни собственици, които притежавали качеството потребители на топлинна енергия, се задължили да заплащат дела от топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общите части и др., припадащ се на имотите по т. 2 от договора (вкл. процесното жилище), като той се разпределял пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на останалите етажни собственици – потребители на топлинна енергия (т. 4 от договора). Договорът от 14.10.2009 г. по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по него. Той не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението.

Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

3

Към договора от 14.10.2009 г. е приложен протокол от общото събрание на етажните собственици, проведено на 07.04.2009 г., с което били взети следните решения: 1. етажните собственици приели нотариално заверени декларации от тези от тях, които се отказвали да ползват услугите на „*************“ ЕАД, включително от ответницата М. А., като удостоверявали пред ищцовото дружество, че отклоненията на инсталациите за отопление и топла вода на посочените апартаменти, в т. ч. и на процесното жилище щели да бъдат трайно прекъснати от фирмата за топлинно счетоводство; 2. всички собственици на имоти декларирали, че са съгласни да заплащат бъдещите дължими суми за топлинна енергия – сградна инсталация, общи части и др. за всеки от имотите на отказалите се собственици, включително за ап. № 6.2. Видно от приложения към протокола от общото събрание списък на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост на бл.

280, вх. Д, решенията били взети с пълно мнозинство, като съгласие изразила и ответницата М. А..

В приложения към исковата молба списък на потребителите на топлинна енергия в сградата на адрес *****************, който е представен на фирмата за дялово разпределение, за процесното жилище е посочен отопляем обем по проект от 119 куб. м., но този ред от списъка е задраскан и срещу него е отбелязано, че е направен отказ от ползване на топлинна енергия. Списъкът е подписан от всички етажни собственици и от управителя на етажната собственост „**************“ ЕООД.

Видно от приложените по делото формуляр за отчет от 22.04.2019 г. за периода м.

05.2018 г. – м. 04.2019 г. и два броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., в процесния имот през исковия период топлинна енергия била начислена единствено за сградна инсталация и за отопление на общите части (стълбище), пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект от 119 куб. м., водомерът бил затапен, а жилището – необитаемо.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза. Формулярът за отчет съдържа подпис за потребител.

Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „*************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите 4 имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.