Решение № 2483 от 16.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100115317 по описа за 2021 година прецени:

Предявен е установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот.

Ищцата Е. Ц. П. твърди, че е собственик на две трети идеални части от недвижим имот в гр. София район „Триадица“ м. „Кръстова вада“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** – място с площ 2944 кв. метра в урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване. Останалата 1/3 идеална част била собствена на Х.П.Т., придобит от него в качеството му на едноличен търговец. Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост с дарение с НА № 83 том 90 нот. дело № 180871 от 13.07.1993 г. на Нотариат при СРС. Нейната дарителка придобила имота по замяна по реда на ЗТПС, към датата на която имотът се индивидуализирал като нива в землището на м. „Бело поле“ с площ три декара при граници: имоти на Т.К., А.П., Г.М.Д. и блок на ТКЗС. Към датата на замяната имотът се индивидуализирал като имот пл. № 806 кад. лист № 569 по действащия към този момент план. За придобития от дарителката в замяна имот бил издаден НА № 109 том VI дело № 1012/1967 г. на Нотариат при СРС. След замяна имотът не бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. На това обстоятелство ищцата основава твърдението си, че при приемане на реституционните закони имотът е бил съществуваща частна собственост.

Независимо от това, с решение № 8693 от 03.09.2003 г. ОСЗГ Овча Купел по заявление с вх. № 693 от 01.06.1992 г. е възстановила на наследодателката на Ю.Г. – наследодател на ответницата В. К. Г. правото на собственост на ½ идеална част от имот № 4861 по КП от 1950 г.който не бил идентичен с имота, чиято собственост претендира ищцата, а се застъпвал 1 частично с него в югоизточния край. След отказ от наследство на сестрата на Ю.Г., последната считала себе си за единствен собственик на ½ от бившия имот. За това се снабдила с НА № 101 том VI дело № 1001 от 16.12.2003 г. на нотариус Р.Р.

Същевременно, с решение № 8692 от 03.09.2003 г. на ОСЗГ Овча купел, в полза на наследниците на Х.Н.Б., които са праводатели на останалите ответници, била възстановена собствеността върху другата ½ идеална част от имот № 4861 от 1950 г., частично идентичен с имот пл. № 806 по КП от 2001 г. Наследниците на Х.Б. са се разпоредили с частта от имота в полза на ответниците с означение, че имотът е напълно идентичен с имот № 806.

Според ищцата, посочените решения на ОЗСГ били незаконосъобразно, което следвало да се установи чрез косвен съдебен контрол от сезирания съд.

Позовава се и на липсата на въвод във владение на ответниците в имота.

Ищцата обосновава правния си интерес от установителния иск за собственост с твърдение, че ответниците били вписани в Службата по кадастъра като единствени собственици на имота.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на две трети идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** – място с площ 2944 кв. метра в урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, който имот е идентичен с поземлен имот 806 по предходен кадастрален план.

Ответниците В. Г. Г., К. Н. К. (заменили по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на делото В. К. Г.), К. С. М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и С.

М. С. (Ч.) чрез упълномощения си представител по същество правят възражение за липса на пречка за възстановяване на имота в тяхна полза.

Позовават се на чл. 18з ал. 3 от ППЗСПЗЗ, според който разпоредителните сделки следвало да са извършени преди влизане на закона в сила, а дарението, на което се позовава ищцата, е било извършено през 1993 г. Имотът подлежал на възстановяване, а праводателката на ищцата имала право само на възстановяване на заменения по реда на ЗТПС имот.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

С договор за делба от 22.03.1955 г. В.И. П. получила в дял нива в местността „Бело поле“ в землището на с. Драгалевци, цялата от 3 декара, при съседи: П. М., В., П.П. и Г. Т. (л. 13). С протокол № 1 от 17.03.1961 г. на ТПС комисия при ОТЗС Драгалевци, била извършена замяна, като описаната нива била включева в блока на ТКЗС, а в замяна В.И. П. получила от блока на ТКЗС и придобила собственост върху нива в землището на с. Драгалевци – София местност „Бело поле“ от 3 декара, при граници: Т.К., А.П., Г.М.Д. и 2 блок на ТКЗС. Протоколът е цитиран в нотариален акт № 109 от 17.03.1967 г. том VI дело № 1020/1967 г. за собственик на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85 от 13.07.1993 г. том 90 дело № 18087/93 г. на нотариална служба при Втори районен съд София, В.И. Тепавичарова дарила на своята племенница - ищцата Е. Ц. П. 2/3 идеални части от получения в замяна имот, описан в нотариалния акт, както следва: нива, находяща се в землището на кв. „Драгалевци“, гр. София, местност „Бело поле“ с пространство от 3 (три) декара, при граници: Т.К., А.П., Г.М.Д. и блок на ТКЗС, а по неодобрен кадастрален план представляващ имот № 806 кадастрален лист 569 с площ 3002 кв. м (л. 16). Според отговора на задача 1 от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, имот № 806 кадастрален лист 569, почти напълно съвпада, с изключение на западните граници, с процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта (л. 169).

За доказване на своите права ответниците са представили по делото писмени доказателсктва, от които се установява следното:

С нотариален акт № 164 том I регистър 164 дело № 147/1940 Х.Н.Б. и Ц. С. И. И. придобили чрез покупко-прподажба „една четвърт идеална неразделна част“ от наследствения на продавачите недвижим имот, находящ се в землището на София-Драгалевци, в местността „Бело поле“, състоящ се от нива, а сега ливада с пространство за цялата ливада от 2,8 дка по нотариален акт, а при направено измерване, цялата от три декара, при съседи на акта: А.С., Т.М. и А.Х., а при нови такива: Г.В.а, братя П. и братя М..

С решение № 8433 от 05.11.2001 г. на поземлената комисия в община Витоша област София град, изменено с решение № 8693 от 03.90.2003 г. на ОСЗГ Овча купел, било възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. С. Й. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 1,514 дка в строителните граници на Драгалевци в местността Бело поле ½ ид. част от имот № 4861 в кад. лист № 569 от кадастрален план, изработен през 1950 г., при съседи: Г.В.а, братя П. и братя М.. С решение № 8693 от 03.09.2003 г. за изменение на предходно решение № 8433А от 05.11.2001 г., ОСЗГ Овча купел постановила възстановяване на собствеността на наследниците на Х.Н.Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 1,514 дка в строителните граници на Драгалевци в местността Бело поле ½ ид. част от имот № 4861 в кад. лист № 569 от кадастрален план, изработен през 1950 г., при съседи: Г.В.а, братя П. и братя М.. В решенията органът на поземлената собственост е индивидуализирал поземления имот с пл. № 4861 по кадастрален план от 1950 г. и е определил границите на поземления имот според съседите съгласно нотариален акт № 164 том I регистър 164 дело № 147/1940 г.: Г.В.а, братя П. и братя М.. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, имот пл. № 4861 по кадастрален план от 1950 г.бил с площ 2700 кв. м и съседи: братя М., държавно, братя С. М.. След постановяване на решенията на ПК, праводателката на ответниците В. Г. Г. и К. Н. К. Ю.С.Г.

(наследодател на първоначалната ответница В. К. Г.) се снабдила с 3 нотариален акт № 101 от том V I рег. № 15385 дело № 1011/2003 г. за възстановено право на собственост върху недвижим поземлен имот по ЗСПЗЗ, по наследство и отказ от наследство, според който имотът е посочен с планоснимачен номер 806 от кадастрален лист № 569 от кад. план на гр.

София, заснет през 2001 г. , находящ се в гр. София, местност „Бело поле“ при граници на целия имот: Г.В.а, братя П. и братя М., извън регулация (л.

92). С нотариален акт за дарение № 117 от 08.12.2003 г. П.Х. Г.а като наследник на Х.Н.Б. дарила на ответницата К. С. М. 1/8 ид.част от имот, описан в точка Б като неурегулиран поземлен имот (ливада), находящ се в гр.

София район „Триадица“, целия с площ 3027 кв. м, съставляващ имот пл. № 806, нанесен в кадастрален лист № 569, заснет през 2001 г. по плана на гр.

София.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Предмет на претенцията на ищцата Е. Ц. П. е идеална част от правото на собственост върху имот, отстъпен на праводателката на ищцата със замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС, от 27.10.1961 г. по реда на чл. 2 и 5 от ПМС от 16.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства. Имотите, които след включването им в ТКЗС са били предмет на замяна по реда на отменения Закон за ТПС, също подлежат на възстановяване в полза на собствениците или наследниците на собствениците, които са ги притежавали преди включването им в ТКЗС, съответно преди замяната. Горното произтича от нормата на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ, а неговата относимост към замените изрично е прогласена в чл. 18з ал. 2 от ППЗСПЗЗ, според който, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Възстановяването на собствеността в полза на собствениците преди образуването на ТКЗС, включително върху тези имоти, които след образуване на ТКЗС са били отстъпени в замяна означава, че върху поземления имот, който е бил предмет на замяна, може да бъде възстановена собствеността на лицата, които са го притежавали преди замяната, или техните наследници. Възстановяването на собствеността обаче не се извършва по силата на закона, а с решение на компетентния орган на поземлената собственост, постановено по реда на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, след подадено заявление по чл. 11 ал. 1 или иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. С влизане в сила на решение за възстановяване на собствеността върху имота, който е бил предмет на замяна, се прекратяват правата на собствениците, придобили имота по силата на замяната. Горното следва от общата разпоредба на чл. 99 предл. 1 от Закона за собствеността, според която правото на собственост се изгубва, когато друг го придобие.

В конкретния случай, е от значение въпросът дали имотът, на чието възстановяване са имали право праводателите на ответниците, е идентичен с имота, който е бил предмет на замяната от 1961 г. От съдебно-техническата експертиза се установява, че съществува частично съвпадение между имот пл. № 806 по кадастрален план от 1974 г. и имот пл. № 4861 по кадастрален 4 план от 1956 г. (скици приложение 1 и 2 – защрихованата част). В цитираните решения № 8433 и № 8433А от 05.11.2001 г. на Поземлената комисия и решения № 8692 и 8693 от 03.09.2003 г. на ОСЗГ, поземленият имот, предмет на възстановяване, е индивидуализиран с пл. № 4861 от кад. лист № 569 и с площ 1,514 дка. Представителят на ищцата е оспорил законосъобразността на решенията на органа на поземлената собственост, като е направил искане до съда чрез извършване на косвен съдебен контрол да приеме, че тези решения са непротивопоставими на ищцата, тъй като е възстановен имот, различен от претендирания от нея.

Разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ГПК дава правомощия на съда, разглеждащ гражданско производство, да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая цитираните решения на Поземлената комисия, от които праводателката на ответниците черпи правата си, са постановени без участието на ищцата Е. Ц. П. или нейната праводателка В.И. Тепавичарова. Поради това, ищцата може да оспори тяхната законосъобразност в исковото производство и съдът е задължен да я разгледа. С решенията е постановено възстановяване на собственост върху поземлен имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници. От това следва, че границите на възстановения имот е следвало да съвпадат с границите на включения в ТКЗС имот. Такова съвпадение няма: в решението на поземлената комисия са описани като граници (съседи) Г.В.а, братя П. и братя М., съгласно НА № 164 том I рег. № 164 дело № 147/1940 г. от 05.02.1940 г. Тези граници очевидно не са идентични с границите на поземлен имот № 4861 от кад. лист 569 по кадастрален план от 1950 г. (СТЕ л. 171): братя М., държавно, братя С. М. и Д.Й.Х. и П. и Л.М.В.. В разписния лист към плана от 1950 г. за поземлен имот № 4861 не е бил записан собственик.