Решение № 316 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600732 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители А. С. С., А. С. С., Т. С.

С., Р. С. С., А. С. С., Л. С. С. чрез повереника им – А. В., срещу протоколно определение, постановено на 16.05.2024 година по НОХД № 1248/2020 година, с което Софийски градски съд, наказателно отделение, 29 състав, прекратил на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24 ал. 1, т. 5 НПК наказателното производство срещу подс. А. Х. К. по повдигнатото пред съда обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и отменил мярката за неотклонение на подсъдимия – гаранция в размер на 500 лв.

Определението е обжалвано от легитимирани лица в срока по чл. 319, ал. 1 НПК като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че изслушаните в съдебното заседание на 16.05.2024 година експерти, изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, не са обсъдили и дали 1 отговор на въпроса може ли подсъдимият да носи наказателна отговорност.

Освен това в заключението са отбелязали, че болестните обстоятелства не пречат на възможността подс. К. да разбира естеството на наказателния процес, но му пречат да се защитава сам. Според жалбоподателите подс. К. активно е участвал в процеса, а невъзможността да се защитава сам била преодоляна от участието на назначените в хода на процеса служебни защитници. Това обстоятелство било индиция, че правата му няма да бъдат нарушени и накърнени и ще бъде проведен справедлив съдебен процес, в който лично и чрез процесуален представител подсъдимото лице ще може да участва до приключването му с краен съдебен акт. Акцентира се върху това, че според вещите лица в обективната действителност и ежедневието подс. К. е нормален и напълно психически здрав човек, който работи като инженерхимик и няма данни за психотични заболявания, които да пречат на нормалното протичане на ежедневието му. Според жалбоподателите поведението, разбиранията и твърденията на подс. К., че е обект на ОПГ, че всички са срещу него и искат да го осъдят за нещо, което не е извършил, че трупът е подхвърлен и че свидетелите лъжат, могат да бъдат разбирани и разгледани като една защитна версия и теза от негова страна, с която да докаже своята невиновност. Сочи се още, че подсъдимото лице самò твърди, че е психически здрав, не желае наказателното производство да бъде прекратявано и иска делото да продължи и да се докаже, че не той е извършителят на престъплението и да бъде оправдан. Поддържа се, че експертите не са имали възможност да се запознаят с поведенческия модел и начин на мислене на подс. К. в дълбочина. По данни на вещите лица изследването не е било проведено докрай поради отказа на подсъдимия да участва в психиатрично и психологично изследване по същество и на това основание жалбоподателите претендират, че заключението на вещите лица е непълно и не може да даде вярно заключение дали в действителност К. страда от параноидно личностово разстройство, което е в състояние на декомпенсация.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от Софийския градски съд.

Срещу частната жалба не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК.

2

В съдебното заседание повереникът на частните обвинители поддържа подадената частна жалба по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че ако определението бъде потвърдено, ще се създаде практика, при която всеки един човек, само и единствено в рамките на процеса, с поведението си – да атакува страните, включително и съда, държейки се по такъв начин само в зала, да бъде освободен от наказателна отговорност само на базата на своето поведение в залата. По делото нямало данни подсъдимият К. да е страдал от психически заболявания преди делото и извън процеса.

Моли да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Прокурорът счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Коментираната от повереника експертиза, която е преценена от прокурора като обоснована, установявала, че подсъдимият К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието след извършване на деянието.

Защитникът на подс. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд - потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съдебният акт е задълбочен, обоснован, мотивиран с целия доказателствен материал, който не включва единствено заключението на последната назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Подс. К. в лична защита се присъединява към аргументите на защитника и в последната си дума моли решението на СГС да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обвинителния акт, по който е образувано НОХД 1248/2020 година по описа на СГС, на подс. А. Х. К. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 20.12.2016 година в гр. София при управление на МПС – л.а. „Пежо“ с рег. № ******** по ул. „Малобучински път“ с посока на движение от с. Мало Бучино към кв. „Суходол“, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил 3 смъртта на С. С. Д..

В хода на досъдебното производство и пред първата инстанция подс. К. нееднократно е бил освидетелстван с оглед установяване на неговата вменяемост както по време на инкриминираното деяние, така и в хода на провежданото спрямо него наказателно производство.

Първата съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза е била назначена на 05.06.2017 година по ДП № 11579/2016 година (ДП, т. 1, л.

165 - л. 171). В заключението на вещите лица психиатър и психолог е посочено, че при освидетелствания К. е налице протрахирана стресова реакция като израз на разстройство в адаптацията, която не е същинско психично заболяване и не представлява разстройство на съзнанието в юридическия смисъл. Личностният профил на освидетелствания е разположен в широките граници на нормата, но няма данни за разстройство на личността (психопатия). Според експертите по време на инкриминираното деяние подс.

К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство. Следва да се отбележи, че още в това първо по време освидетелстване при провеждането на психологичното изследване на подс. К. вещите лица са установили, че мисленето му е леко ускорено по темп, силно емоционално наситено, без данни за налудности, но разкриващо свръхценностни интерпретации, свързани с психотравменото преживяване. Личностовият профил е разположен в широките граници на нормата с понижен фрустрационен толеранс, доминиране на интровертност, повишена сензитивност и параноидни нагласи, с изострено чувство за справедливост и отстояване на собствените позиции.

Посочено е, че освидетелстваният е мнителен, подозрителен, с агресивна зареденост и параноидни нагласи, недоверчив по отношение на околните, които възприема като потенциална опасност. Поведенческите му нагласи се характеризирали с противоречивост, завишена самооценка, параноидни нагласи спрямо широк диапазон от лични и житейски ситуации, а емоционално и волево – на фона на повишен енергетичен потенциал освидетелстваният К. демонстрирал агресивна зареденост и дисфорична готовност, снижен фрустрационен толеранс, раздразнителност и неустойчивост на емоционалните процеси.

4

След приключване на разследването в СГС бил внесен обвинителен акт със същото като настоящото обвинение, по което било образувано НОХД 2338/18 година.

В съдебно заседание по делото от 08.10.2018 година били изслушани експертите, изготвили заключението на СППЕ на досъдебното производство, които заявили, че поддържат заключението си. Според него към датата на инкриминираното деяние – 20.12.2016 година, подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. След инкриминираното деяние у него е настъпила протрахирана стресова ситуация в резултат на преживяната психотравма, която по същество не представлява качествено разстройство на съзнанието, а емоционално състояние. Въз основа обаче на демонстрираното в предходното съдебно заседание поведение, което експертите възприели лично и по повод на което преди изслушването им от съда провели нов подробен преглед, вещите лица считат, че у подсъдимия е налице вече психотично състояние с параноидна симптоматика, която не му позволява участие в наказателното производство като отправят препоръка за провеждане на стационарно лечение с продължителност шест месеца, след което подс. К., който няма съзнание за болест, да бъде наново освидетелстван. Вещите лица посочват още, че новото състояние на подс. К., което констатират, се е получило след деянието в резултат на преживения стрес, който е отключващият фактор за неговото заболяване (НОХД 2338/18, л. 77-78).

По повод на тези изявления на вещите лица съдът назначил тройна съдебно-психиатрична експертиза, която да бъде извършена от психиатри в Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ и която разширил в последствие с включването и на психолог. Вещите лица, на които съдът възложил изготвянето на експертизата, изрично поискали настаняване на подс. К. на стационарно изследване, което да позволи да бъде извършена качествена експертиза.

Така на основание чл. 70 НПК съдът настанил подс. К. за срок от 10 дни за изследване в Държавната психиатрична болница гр. Ловеч и възложил изготвянето на СППЕ на трима психиатри и един психолог от болничното заведение. Според заключението на експертите от 06.01.2019 година (НОХД 2338/18, л. 127-144) подс. К. страда от параноидно личностово разстройство, 5 което не отговаря на критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК, не е психично заболяване с качествени промени в отделните сфери на психичния живот, поради което към момента на извършване на деянието, в което е обвинен, е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ръководи действията си, както и че е годен да участва пълноценно в съдебната фаза на наказателния процес. В съдебното заседание вещите лица са пояснили, че параноидните мисли и нагласи у подсъдимия са в рамките на характерова особеност и личностово разстройство, но не носят патологията на истинско болестно разстройство с параноидни налудности, каквито не са били констатирани при него. Според тях констатираното психическо разстройство представлява психически недостатък, който изисква подсъдимият К. да бъде подкрепян и защитаван от служебен защитник.

Въз основа на заключението на приетата СППЕ съдът прекратил съдебното производство по НОХД 2338/18 година и върнал делото на прокурора, тъй като на досъдебното производство подсъдимият не е бил защитаван от защитник, въпреки че за него на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК защитата е била задължителна.

На досъдебното производство била назначена петорна СППЕ (ДП, т. 2, л. 88-109). Заключението по нея било изготвено на 09.02.2020 година и се е основавало единствено на писмени данни – материалите от досъдебното производство, заключенията на приетите по НОХД 2338/18 година съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, протоколите от съдебните заседания и поясненията, дадени от вещите лица пред първоинстанционния съд във връзка с възложените им експертизи, тъй като подс. К. не се явил за преглед. Според него подс. К. не страда от същинско психично заболяване – психоза, което да може да се приравни на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 НК. Налице е параноидно личностово разстройство – вродена или рано придобита дисхармония в характеровата структура, която води до нарушения в интерперсоналните контакти и социалната адаптация на подсъдимия. Експертите заключили, че към датата на вмененото му деяние подс. К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние позволява правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и ако желае, да дава достоверни обяснения за тях и може да участва в 6 наказателния процес пълноценно с участието на защитник, тъй като наличното личностово разстройство представлява психичен недостатък, който пречи на лицето да се защитава само. Поведението и изказванията на К., регистрирани за известен период след инцидента, когато той вече е бил обвиняем и подсъдим, биха могли да бъдат обяснени със защитно поведение в условия, застрашаващи интересите и свободата му на фона на изразената личностова патология.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cc47d56-7725-4f53-9578-35b5a36f4bb6