Решение № 5820 от 29.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5820 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т 7 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 13.05.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрисконсулт С.Р. срещу постановление за разноски от 23.04.2024 г., по изп. дело № 20248510401186 на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на 200 лв. В жалбата са изложени оплаквания, че размера на адвокатското възнаграждение от 350 лв. е прекомерен и следва да се намали до 200 лв. - само за образуване на изпълнителното дело, тъй като процесуалният представител на взискателя не е извършил действия за воденето му. Освен това се поддържа, че следва да се намали и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Взискателят И.Х.В.-П. не взема становище по жалбата.

В мотивите по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ поддържа, че жалбата е неоснователна. Процесуалният представител на взискателя е извършвал действия както по образуване, така и по водене на изпълнителното производство, поради което възнаграждение се дължи и за двете дейности. Счита, че размерът на приетото за събиране възнаграждение в изпълнителното производство е минимален съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 по НМРАВ. Размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ също е правилно определен и не следва да се намалява. Моли да се потвърди постановлението по разноските.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

На 10.04.2024 г. по молба на И.Х.В.-П., чрез адвокат И.А., е образувано изп. дело № 20248510401186 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист издаден на 31.01.2024 г, по гр. д. № 4277/2023 г. по описа на СРС, 1

33 с-в, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена за сумата 20, 26 лв. - разноски по делото.

Към молбата за образуване е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство в размер на 350 лв. Отбелязано е, че сумата е заплатена в брой, при подписване на договора.

На 12.04.2024 г. на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело и Постановление за разноски. С платежно нареждане от 15.04.2024 г. (л. 30), длъжникът е платил по сметка на ЧСИ сумата от 492, 70 лв., представляваща целия размер на задължението на длъжника по изпълнителното дело, включително таксите и разноските за адвокат.

На 17.04.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв., само за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от НМРАВ, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С оспореното постановление за разноски от 23.04.2024 г. ЧСИ е отказал да уважи искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. В постановлението липсва произнасяне относно таксите по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законовия срок и от лице с правен интерес, а именно – длъжникът по изпълнителното дело. По съществото на жалбата съдът намира следното:

Относно разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата (в редакцията й към момента на образуване на изпълнителното дело), според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприети други действия от представителя на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане.

Следва да се посочи, че справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

В настоящия случай, от представените по делото доказателство се установява, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнително дело на 10.04.2024 г. Съобщението за делото е получено от длъжника на 12.04.2024 г. и на 15.04.2024 г., в срока за доброволно изпълнение, задълженията по делото са заплатени. По изпълнителното дело не са предприемани никакви принудителни действия във връзка със събиране на задължението.

2

При това положение съдът намира, че на взискателя следва да се възстановят само разходите за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лв. До този размер разноските не са оспорени от длъжника в частната жалба.

Обжалваното постановление от 23.04.2024 г., по изп. дело № 20248510401186 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, следва да се отмени за разликата и адвокатското възнаграждение да се намали от 350 лв. на 200 лв.

По възраженията, свързани с определяне на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното :

Във възражението си от 15.04.2024 г. длъжникът е оспорил както размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, така и таксите по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, начислени в производството. С оспореното постановление от 23.04.2024 г. обаче ЧСИ не се е произнесъл по искането, свързано с таксата т. 26 ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното съдът приема, че ЧСИ е бил надлежно сезиран с искане за намаляване на таксата, приета за събиране в поканата за доброволно изпълнение, по което не се е произнесъл. В същото време на контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, какъвто не е постановен. Предвид визирания пропуск, настоящият състав намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за упражняване на съдебен контрол относно законосъобразното определяне на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ от съдебния изпълнител.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я постановление за разноски от 23.04.2024 г., по изп. дело № 20248510401186/2024 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, с което е отказано намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя И.Х.В.П. - от 350 лв. на 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на И.Х.В.-П., по изп. д. № 20248510401186/2024 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 от 350 лв. на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3