Решение № 2895 от 29.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12470/2025
- Вид
- Решение № 2895
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2895 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Г. Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100512470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Н. Г. Б. и Г. К. Б. срещу решение от 19.09.2025 г. по гр.д. №69219/2024 г. на Софийския районен съд, 138 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от по 1021,49 лв., представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и за сумата от по 34,32 лв., представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., относно топлоснабден имот – апартамент №21, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, отчитани по партида с аб. №272758, ведно със законната лихва от 24.04.2024 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 24317/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, като ответниците са осъдени да заплатят разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения. Сочат, че за част от процесния период не е извършвана метрологична проверка на топломера в абонатната станция. Поддържат, че не е установено наличието на валидни облигационно отношения, доколкото липсва заявление за откриване на партида, и наличието на валиден договор за дялово разпределение между процесната СЕС и ФДР. Твърдят също, че по делото не е доказано доставеното количество ТЕ. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
1
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че процесните ОУ на ищеца не са влезли в сила, тъй като не е установено, че са обнародвани. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В практиката на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение /решение №189 от 11.04.2011 г., постановено по т.д. №39/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/. Процесните Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са одобрени с решение №0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г. По делото не са въведени твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния период. Колкото до второто им публикуване – в местен всекидневник, съдът приема, че същото има само оповестителен характер. В тази насока е и практиката на ВКС – определение №5498 от 27.11.2024 г. по гр.д. №2086/2024 г., IV ГО.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили, че са собственици на процесния имот през процесния период, но това обстоятелство се установява от представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 14.06.1991 г. и удостоверение за граждански брак от 09.10.1988 г. Ирелевантно е наличието на изходяща от ответниците молба-декларация за откриване на партида за имота. Освен това, представените от третото лице-помагач главни отчети, касаещи процесния период, носят подписа на ответника Г. К. Б. за клиент, съдържат неизгодни за страната факти, поради което съдът ползва и тяхната доказателствена сила.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което настоящият въззивен състав кредитира напълно, като обосновано и компетентно изготвено. От същото се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответниците. От заключението се установява още, че за периода мес.05.2021 г. мес.04.2023 г. стойността на потребената от ответниците ТЕ при съобразяване на сумите за връщане от изравнителните сметки е в общ размер на сумата от 2042,97 лв. Вещото лице сочи още, че топломерът в АС е преминал на периодична проверка през 2022 г. и 2024, но за 2019 г. и 2020 г. ищцовото дружество не е имало сключен договор за извършване на такива, но от заключението се установява, че за целия период общият топломер е бил годно СТИ.
Липсата на валиден през процесния период договор за дялово разпределение за процесния период не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.
В ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл.22 ал.2 – възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер 3 на сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №17065 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д.
№69219/2024 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „********, ап.21, и Н. Г.
Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „********, ап.21, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от по 51,13 евро, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4