Решение № 61 от 03.07.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. С., 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева в присъствието на прокурора М. В. Д. като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Частно наказателно дело № 20264230200198 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от Районна прокуратура - Габрово за задължително настаняване и лечение на лицето В. Т. Т. от гр. С.. В него се сочи, че в Районна прокуратура – Габрово, ТО - С. е образувана преписка № 1408/2026 година по повод постъпила жалба от М. И. Т. – бивша съпруга на привлеченото лице, в която се твърди, че след развода Т. бил изпаднал в депресивни състояния, които понякога преминавали в агресивни и маниакални, и при които Т. ставал буен, започвал да хвърля на пода чинии, телефони, ножове, както и да се самонаранява – да блъска главата си в стената.

В предложението се твърди, че на 23.05.2026 година вечерта, двете деца на Т. и Т. били в дома на баща си, когато по повов на реплика на едното от тях за новия приятел на майка си, Т. започнал да си удря главата в дограмата на прозореца.

Пристигналата след телефонно обаждане на едно от децата си М. Т. провела разговор с привлеченото лице, като същият пълвоначално бил спокоен, но в по – късно, след като чул потвърдителния й отговор, че си има приятел, се качил на стол и се намел към ръба на терасата, за да скочи. Т. успяла да предотврати това, като голямата им дъщеря се обадила на родителите на Т., които пристигнали в апартамента. Предвид поведението на Т., Т. счита, че е възможно същият да страда от душевно разстройство или заболяване, което да се е отключило по време на развода им, като по този начин той бил опасен за себе си и за околните. Затова същата е подала сигнал до РП – Габрово.

1

Според прокурора от материалите по преписката може да се направи предположение, че съществува опасност Т. да извърши престъпление, затова предлага по отношение на него да бъде постановено задължително лечение по смисъла на ЗЗ.

В съдебно заседание, след изслушване заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, прокурорът заявява, че не поддържа искането си за задължително настаняване и лечение на В. Т. Т., тъй като счита, че не са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ.

Процесуалният представител на привлеченото лице застъпва становище, че искането на РП – С. за задължително настаняване и лечение на В. Т. следва да се остави без уважение, предвид заключението на вещите лица.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

С протоколно определение от 22.06.2026 г. съдът е назначил комплексна психиатрична и психологична експертиза на лицето В. Т. Т., която да се извърши от лекар – психиатър и психолог, определени от Директора на ДПБ – С.. Заключението на експертите е, че В. Т. не страда от психично заболяване от посочените в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ. Експертите приемат, че се касае за акцентуирана личност без когнитивни дефицити и особености в поведението, които не удовлетворяват критериите за поставяне на диагноза Личностово разстройство. Ето защо експертите считат, че не са налице медицинските и юридически предпоставки за прилагане на рестриктивни мерки.

От изложеното в експертизата се установява, че към настоящия момент В. Т. е адекватно ориентиран, в ясно съзнание, апсихотичен. Мисловният процес е правилно структуриран, без налудни идеи и убеждение в съдържанието. Суицидно неангажиран.

Според експертите при Т. липсват данни за качествено разстройство на психичните функции, което да го лиши от базисните му психични годности.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предложението на РП – Габрово, ТО - С. за задължително настаняване на лечение на лицето В. Т. Т. в специализирано психиатрично заведение следва да се остави без уважение. Според събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ и поради това искането на РП – С. за задължително настаняване и лечение на В. Т. Т. в ДПБ следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура – Габрово, ТО - С.

2 за задължително настаняване и лечение в ДПБ на В. Т. Т. от гр. С., .... ..., ЕГН:

**********, на основание чл.162 ал.1 от Закона за здравето.

Направените по делото разноски остават в тежест на държавата.

Решението подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски окръжен съд в 7 - дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3