Решение № 2306 от 13.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330105541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН: **********, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г. е недействителен, поради противоречие със закона.

Ищецът сочи, че на ****** г. е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който на същия била предоставена в заем сумата от 1500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 23 % и ГПР 49,11 %, на 12 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мутилтюд Банк“ в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита. Ищецът твърди, че на ****** г. сключил с посредник на ответника договор за гаранция с „Фератум Банк“ по силата на който ищецът дължал възнаграждение на дружеството гарант в размер 1395 лева за срока на действие на договора за кредит, което се дължало разсрочено на 12 месечни вноски, които се калкулирали към вземанията по договора за кредит. Твърди, че договора за кредит и гаранция са нищожни, доколкото лихвения процент от 23 % не съответства на посочения цифров размер от 345 лева. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент на заема и ГПР без да е ясно какви компоненти са включени в размера на ГПР. Твърди се, че 1 уговорената такса гарант за осигуряване на поръчителство е разход, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., както и неговите параметри. Не се спори също, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана парична сума в размер на 1845 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна 2 информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като при това положение ищецът дължи връщане само на чистата стойност /главницата/ по кредита на основание чл. 23 ЗПК. Ето защо, предявеният установителен иск ще се уважи изцяло.

В полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Пловдив ще се присъди сумата от 73, 80 лева – разноски за държавна такса в производството.

Представен е договор за правна защита и съдействие с ЕАД Е. И., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е. И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като взе предвид и липсата на фактическа и правна сложност на делото и формираната богата съдебна практика по идентични казуси, намира, че на ЕАД Е. И. следва да бъде определно 3 възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по предявените искове.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. П., ЕГН:

********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г. е недействителен, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 73, 80 лева – държавна такса в производството.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: ****** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата С. Г. П., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4