Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1402 от 18.05.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Касационно административно наказателно дело 190/2026
Вид
Решение № 1402
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Йълдъз Агуш, Татяна Илиева, Вилиана Върбанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1402

Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ канд № 20267200600190 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник група АНДОАПТПВ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе против решение № 453/01.12.2025 г., постановено по а.н.д. № 762/2025 г. на Районен съд – Русе, само в частта, с която е отменено НП № 25-1085-000923/24.04.2025 г. на Началник група, сектор ПП при ОД на МВР - Русе, по отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на И. Ц. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с изследване, преценка и анализ на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло издаденото НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът по касационната жалба – И. Ц. Д., не се представлява и не взема становище.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 08.03.2025 г. вечерта, В. И. Д. бил паркирал личния си автомобил Лексус с рег.№ ВР 3070 ВР, в гр.Русе на тротоар на [улица]. На 09.03.2025 г., рано сутринта, още в тъмната част на денонощието, И. Ц. Д., извършвал изпразване на контейнери за смет по [улица]. Платното на улицата било стеснено от паркирани автомобили. Единствената възможност на И. Д. да извърши възложената му задача била да излезе от улицата на заден ход. При движението на заден ход, стремейки се да предпази паркиралите в дясно автомобили, водачът се движел максимално в ляво и закачил със задна лява част на товарния автомобил, паркирания на тротоара Лексус с рег. № ВР 3070 ВР, като по предна и задна леви врати на лекия автомобил останали охлузвания на боята и леко вдлъбване на ламарината. Левият заден стоп на товарния автомобил се откъснал и паднал на платното. И. Д. продължил движението си без да види падналия стоп и без да спира в близост до автомобила на В. Д.. Малко по-късно сутринта, около 09:00 ч., В. Д. установил уврежданията и падналия от товарния автомобил стоп. От камери, точно до паркираното МПС, констатирал, че при движението си назад товарният автомобил за сметопочистване охлузва неговия. Подал сигнал в Сектор ПП. При проверката, от записите и справка с почистващата фирма се установило, че управлението на товарния автомобил било възложено на И. Д., който по-късно потвърдил това с декларация. Въз основа на писмените обяснения на двамата водачи и изготвения снимков материал бил съставен АУАН срещу И. Д. за нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. При предявяването му санкционираното лице не направило писмени възражения, но пред В. Д. заявило, че ако бил усетил, че е причинил ПТП е щял да остане на място и да съобщи на компетентните органи. На 24.04.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началник Група в ОДМВР – Русе, Сектор ПП, с което на И. Д. били наложени следните административни наказания: 1. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП -административно наказание глоба в размер на 20 лева и 2. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Въз основа на така установените релевантни факти и след анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, РРС е приел, че жалбата е допустима, а по съществото си е частично основателна, като по т. 2 от него оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно. Въззивният съд изложил в мотивите си, че нарушението на разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП е извършено от обективна и субективна страна от водача, но при определяне на наказанието, наказващият орган не е обсъдил тежестта на случая през признаците на чл. 28 от ЗАНН. РРС сочи, че обстоятелствата, че И. Д. е управлявал МПС с изключително големи за градските улици габарити през тъмната част от денонощието и то по служба, както и липсата на други нарушения на ЗДвП, дават основание на съда да приеме, че се касае за маловажен случай. Изложил още, че преценката за маловажността на случая и приложението на чл. 28 от ЗАНН е задължителна за наказващият орган, а немотивираното отказване на приложението на чл. 28 ЗАНН, когато са налице основания за това, е незаконосъобразно действие на наказващият орган и съгласно Тълкувателно решение № 2/2007 г. на ВКС е основание за отмяната на издаденото наказателно постановление.

Решението е правилно, макар по различни от изложените съображения.

С т. 2 от процесното НП, отменена с оспореното решение, отговорността на водача на процесното МПС, И. Ц. Д., е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, а именно: като водач на ППС, който е участник в ПТП е бил длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Няма спор по делото, че от обективна страна е налице причинено ПТП с имуществени вреди на лек автомобил Лексус, собственост на В. Д.. За да се ангажира отговорността на водача за това нарушение обаче, е необходимо също той съзнателно да не е изпълнил вмененото му с горецитираната разпоредба задължение. Нарушението може да бъде извършено чрез бездействие и само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му.

Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателства, не се установява поведение на И. Д., което би могло да се определи като съзнателно неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди. Напротив, още в дадените от него писмени обяснения пред АНО, И. Д. е заявил, че въобще не е усетил и разбрал, че е причинил ПТП или пък къде е станало това, като е изразил и съжаление за станалото. В показанията си, дадени в с.з. от 07.11.2025 г. по адм.дело № 762/2025 г. на РРС, В. Д. заявява: „Видях водача на камиона на чистота пред КАТ…попитах го „защо не си остави телефона поне“. Той ми каза само: „Аз дори не разбрах, че съм те бил ударил.““ Освен това, в Докладна записка рег. № към 1882р-4041/ 13.03.2025 г. (л.24 от адм.дело № 762/2025 г. на РРС), се съдържа изричната констатация „Не се установиха данни за наличие на умисъл при настъпването на ПТП.“ При условие, че водачът не е разбрал за настъпилото ПТП, то за него няма как да възникне задължението да остане на място да установи щетите от произшествието .

Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от него. В случая, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, свидетелстващи, че ПТП се е случило в тъмната част на денонощието, при движение на заден ход, необходим по обективни причини, напълно логично е твърдението, че И. Д. не е разбрал за извършено от него ПТП.

Така дори и да е причинил процесното ПТП, което санкционираното лице не оспорва, то от доказателствения материал по делото се установява, че водачът не е разбрал за случилото се и по тази причина не е изпълнил вмененото му задължение да окаже съдействие са установяване на вредите от него. И. Д. е разбрал за инцидента едва след като е потърсен от служителите на КАТ, но дори и пред тях е обяснил, че не е разбрал какво е станало. Изложеното води до извод за неосъществен в пълнота фактическа състав, който не е доказан от субективна страна предвид посочените по - горе факти и обстоятелства.

Като е приел наличието на доказано извършено нарушение, което е квалифицирал като маловажно, РРС е приложил неправилно материалния закон. Като краен резултат, с постановената отмяна на НП, в обжалваната част, решението е правилно, поради което то следва да се отмени само в частта в която РРС е предупредил ответника по касационната жалба, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/01.12.2025 г. по АНД № 762/2025 г. на Районен съд – Русе, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № 25-1085-000923/24.04.2025г. на началник група в ОДМВР Русе сектор ПП, в частта му по т.2, с която на И. Ц. Д. от гр.Русе, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на осемдесет лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ОТМЕНЯ решението, в частта, с която е предупреден И. Ц. Д. от гр.Русе, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид по чл.123, ал.1 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, ще му бъде наложено административно наказание.

Решението в останалата част е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: