Определение № 53 от 12.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения К. Н. Б. срещу протоколно определение №198 от 20.02.2025г. по ЧНД №214 по описа за 202 5г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Присъда по НОХД№17/2021г. на РС-Девня, в размер на шест години. Моли съдът да допусне условно предсрочно освобождаване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 04.12.2020г. като към 27.02.2025г. е изтърпял 4г. 10м. и 4 дни, от които: фактически 4г. 2м. и 23дни и от работа 8м. и 1 ден. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 1г. 1м. и 26дни.

Налице е едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“- осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание-чл.70,ал.1 от НК.

Оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНСЗС се оповестява в първоначалния доклад по чл.154,ал.2 от ЗИНСЗС и дава първата идентификация на мерките за реализация на специалната цел по чл.36 от НПК.

След справка с личното досие на осъдения се установява, че към началото на 1 изпълнение на наказанието по НОХД№17/2021г. на РС Девня са диагностицирани множество фактори, формиращи риск от рецидив във високи стойности, за чието преодоляване са били предвидени редица социално-възпитателни мероприятия, обхващащи зоните на отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.

Впоследствие два текущи пенитенциарни доклада констатират липса на поведенчески промени при осъдения, вследствие на сравнителна устойчивост на проблемните области в поведението и неговите нагласи. И двата доклада са идентични по отношение на личната характеристика на лишения от свободабез осъзната вина, без мотивация за промяна, непостоянен в изпълнение на плана на присъдата. Докладите дават сведения за награди и наказания и обобщават недостатъчна ефективност на постигнатите резултати по плана за изпълнение на присъдата.

Изводите в текущите доклади не са произволни, а намират пряко потвърждение в персоналните прояви на осъдения по спазване на ПВР, които кореспондират с резултатите от системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитинциарни заведения и се отразяват в индивидуалния план на присъдата и последващите препланирания.

След като съобрази данните в текущите доклади и съпостави същите с писмени доказателства от личното досие на осъдения съдът установи, че поправително-възпитателния процес при него протича при многократно дисциплинарно наказване за нарушения на ПВР. Забелязва се една постоянна активност у осъдения в разрез с режимните изисквания, като последните дисциплинарни прояви са от 09.04.2024г. и 18.04.2024г. за идентични нарушения, санкционирани със Заповеди №242 и 246 на началника на Затвора Варна.

Безспорно е обстоятелството, е осъдения е полагал доброволен труд. В положителна светлина за неговата личност следва да се оценяват заповедите, с които той е награждаван за полагане на труд и участие в различни мероприятия. Тези награди обаче не следва да се ценят изолирано от цялостното поведение на Б. в затвора и разгледани в обобщение с останалите прояви водят до извода, че същите не са следствие на съзнателно спазване на режимните условия, нито пък са сигурен индикатор за преодоляване на дефицитите в поведението, които са способствали наказаната деятелност и които в бъдеще обосновано може да се предполага, че могат да предизвикат рецидивни прояви.

Изложеното е в съзвучие с приложеното становище на затворническата администрация от което се установява, че лишеният от свобода първоначално се стреми да спазва правилата за поведение и дисциплина , като впоследствие 2 нарушава неколкократно реда в МЛС, за което е наказан; че не проявява критичност към извършеното и декларира само формална мотивация за промяна;че липсва стабилна мотивация за постигане на качествена промяна.

Според служителите на затворническата администрация, които имат пряк поглед върху поведението на осъдения, приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация. Същите са категорични че процеса на поправяне не е завършен и следва да продължи. Тъй като приложените становища не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в производството, съдът съобрази всички представени доказателства.

Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в поведението на осъдения, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен. Независимо от наличните положителни промени, доказателствата сочат, че осъденият не приема отговорността за престъплението, като оправдава и омаловажава постъпката си; изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемни ситуации, липсва му постоянство за постигане на поставените цели и не се замисля за последиците от действията си. С изложеното настоящия съд се солидаризира с извода на проверявания, че поради наблюдаваните все още дефицити в поправителния процес, осъденият не е дал доказателства за изискуемите корекционни резултати в пълна степен.

Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на труд сочи на една положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време нарушаване на установените правила в МЛС и трудовата дисциплина свидетелстват за незавършен корекционен процес. Наложените наказания сочат на едно незачитане на установените правила и липса на промяна в начина му на мислене, което е отчетено и като дефицитна зона.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на "лишаване от свобода" за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие. Така, съобразно заложените в индивидуалния план за изпълнение на присъдата цели и задачи, над които следва да се работи с лишения от свобода при престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него следва да продължи в установените проблемни зони с оглед 3 постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в пълна степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.

Посочените обстоятелства категорично сочат, че по отношение на К. Б. не протича качествена промяна, която да позволи по-ранна ресоциализация.

Все още осъдения и пенитенциарните мероприятия се намират в началото на прогресивната система при изпълнение на наказанието, която се проявява чрез градиране на поощрителните мерки от изменение на режима в по-лек/чл.66,ал.1 от ЗОНС/, през зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието, преместване от един тип пенетенциарно заведение в друг тип /чл.64 и чл.64а от ЗИНСЗС/, помилване за част или за целия остатък на наказанието и едва тогава условно предсрочно освобождаване. За реализиране на този институт е необходимо процесът на поправяне да е приключен, така че по нататъшен престой в пенитенциарна среда да се явява безпредметен.

Такъв извод безспорно не може да се изведе от писмените доказателства по делото. Същото се потвърждава и от актуалния план за изпълнение на присъдата, който набелязва множество мерки за постигане на специалната цел на наказанието по чл.36 от НК.

Макар в поведението на осъдения да има известни индикации за трансформация в насока поправяне, изложените дефицити сочат, че специалната превенция не е реализирана и опасността от рецидив остава висока, т.е. реинтеграцията на този етап се явява преждевременна.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни навици е правилен. Липсват категорични и убедителни доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително условие за приложение на института по чл.70 от НК.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №198 от 20.02.2025г. по ЧНД №214 по описа за 202 5г. на Окръжен съд Варна, с което на К. Б. е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Присъда по НОХД№1 7 8 2 0 2 1 г. на РС-Девня, в размер на шест години,като законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5