Решение № 210 от 19.02.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………………………. 2021 година, гр.ВАРНА

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА

С.А

В съдебно заседание, проведено на 13.01.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело № 1042/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 35 от ЗРАСРБ.

Инициирано е по жалба на Р.Н.В. *** срещу Заповед № 138/12.03.2020г. на ректора на Технически университет - Варна, с която на основание чл.35, ал.2 и ал.3, вр.чл.35, ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ - поради доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, е отнета придобитата от оспорващия научна степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1. Машинно инженерство по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“ в конкурс за защита на неговия дисертационен труд „Изследване на М.те и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти, и е обявена за невалидна Диплома № ТУВ - НС -

2017-092 от 14.09.2017г. издадена от ТУ-Варна.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган. Посочва се, че научната степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1. Машинно инженерство по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“ е придобита с решение, обективирано в Протокол № Д- 94.3/08.09.2017 г. на седемчленно жури, същото има качеството на индивидуален административен акт, който е влязъл в сила. Изтъква се, че отмяната влезлите в сила, необжалвани по съдебен ред административни актове следва да се проведе по специалния ред на чл. 99, т.1-7 от АПК, към който препраща чл. 32, ал.10 от ЗРАСРБ, като компетентността за това принадлежи на по-горестоящия АО, в случая че не е предвидено обжалване по административен рад - на органа, който го е издал.

Счита се, че с разпореденото с оспорената заповед отнемане на така придобитата научна степен на основание чл. 35, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗРАСРБ, аргументирано с плагиатство в дисертационния труд, издателят на заповедта „фактически, а и юридически отменя административният акт за придобИ.ето и..“

Според изрично посоченото в жалбата, оспорващият счита „независимо, че чл. 35 , ал.2 , във връзка с ал.1 от ЗРАСРБ формално допуска такъв акт, неговото издаване е в грубо противоречие с АПК, който кодифицирано урежда същността и характеристиките на административните актове като волеизявления (действия/бездействия),тяхната защита , условията за стабилизирането им / влизането им в сила/, предпоставките и основанията за отмяната им и поради това следва да има примат в уредбата на обществените отношения.“

Въз основа на всичко изложено се поддържа тезата, че единствената възможност за отмяна на влязъл в сила административния акт за придобИ.е на научна степен е чрез възобновяване на производството по издаването му по глава VІІ на АПК - чл. 32, ал.10 от ЗРАСРБ, т.е. по два способа – 1. ако не е влязъл в сила чрез оспорване по административен ред - от Министъра на образованието, а при съдебно оспорване – от съда; 2. Ако е влязъл в сила отмяната е от по-горестоящия орган, в случая от Министъра на образованието и науката пред който същият подлежи на административен контрол „при условията на глава седма от АПК, след възобновяване на производството по неговото издаване.“

В заключение посочва, че след като това не било станало в нито едно от производствата по цитираните хипотези, „отнемането на научната ми степен, т.е. отмяната на административния акт, с който тя е присъдена е постановена от орган, различен от компетентния такъв при което и да е от тях.“

Отделно се твърди материална незаконосъобразност на оспорената заповед, като за развити обширни доводи в тази насока.

Твърди се недопустимост на проверката относно нарушения при провеждане на процедурата по защита на дисертацията за присъждане на научна степен „доктор на науките“ на основание чл. 124, ал. 1 от АПК, тъй като по идентични сигнали с твърдения за плагиатство през 2017 г. Комисията по академична етика е извършила проверка и се произнесла с решение.

Доводът за незаконосъобразност се обосновава с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при конституиране на Комисията по академична етика, поради липса на регистър по чл.

2а от ЗРАСРБ към момента на създаването и. Възражения са изложени и относно персоналния състав на арбитрите, определени от комисията, като се твърди, че същите не отговаряли на изискването , посочено в чл. 30, ал.8, т. 1 от същия закон, не били специалисти с научна степен в научната специалност на докторската дисертация на оспорващия, нито по тази в конкурса за „професор“. Твърди се и нарушение на изискването, посочено цитираната норма „арбитрите да не са участвали в съответната процедура в друго качество“, като се изтъква, че проф. Д., проф.М. и проф. П. участвали в предходно назначена комисия, извършила проверката през 2017 г.

Оспорващият се позовава на постановление на прокурор от ВРП, потвърдено с постановление на прокурор от ВОП, според които не е налице плагиатство по смисъла на чл. 173 от НК.

Въз основа на тези доводи при условие на евентуалност е формиран петитум за отмяна на оспорената заповед.

Претендират се за присъждане и разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата по всички релевирани в нея доводи и основания.

Счита, че заповедта е постановена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на фактическите и на материални основания за издаването и.

Аргументирано твърди за безспорно доказано наличието на плагиатство в дисертационния труд на Р.Н.В. „Изследване на М.те и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“ за придобИ.е на научна степен доктор на науките в професионално направление 5.1“Машинно инженерство“ по научна специалност

„Технология на машиностроителните материали“. Позовава се на доклада на надлежно конституираната Комисия по академична етика, предвид установеното съвпадение на цели пасажи от дисертацията с такива от научни трудове на неназовани в нея автори.

Оспорва довода за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на издателя, като се позовава на изричната разпоредба на чл. 35, ал.3 от ЗРАСРБ. Относно довода за нарушение на общите кодифицирани правила на АПК изтъква, че разпоредбите на ЗРАСРБ са специални по отношение на тези в АПК, нормата на чл. 35 от закона е санкционна и се задейства при конкретни обстоятелства, възникнали след приключване на процедурата по придобИ.е на научната степен.

Счита за неоснователно твърдението за участие на арбитрите в друго качество в съответната процедура, ако за такава се приеме процедурата по придобИ.е на научната степен от Р.В..

Твърди, че на оспорващия е предоставяна възможност да изрази становище в хода на проверката, същият се възползвал от нея и подал възражение, а комисията се произнесла мотивирано.

Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните с данните и доказателствата по делото и си съобрази с относимата правна уредба, воден от закона и по свое дълбоко вътрешно убеждение прие следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая са следните:

С протокол № Д.94.3/08.09.2017 г., научно жури, утвърдено със Заповед № 252/23.05.2017 г. на ректора на ТУ Варна (тогава – проф.д-р инж.

Р.В.) взема решение да присъди научна степен „доктор на науките“ на проф. д-р инж. Р.Н.В. в професионално направление

5.1 Машинно инженерство“, по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“. Представен е дисертационен труд на тема „Изследване на М.те и средствата за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“.

В хода на процедурата до

Министъра на образованието и науката са депозирани сигнали № 94-3965/13.07.2017 г., № 94-3965/08.08.2017 г. и № 94-3965/30.08..2017 г. подписани от проф. д-р О.

Ф. и проф. дтн Н. М., съдържащ твърдения за буквално преписване на конкретни части от дисертацията на проф. Р.В. от научни трудове на други лица.

Комисия, назначена със заповед на № РД09-4254/30.08.2017 г. на Министъра на образованието и науката извършва проверка, като обективира констатациите си в доклад от 05.09.2017 г. Видно от неговото съдържание по отношение на дисертацията на проф. Р.В. е констатирано: съдържанието на шеста глава е 100% преписано от книгата Wei Sha S.M. , Titanium allois; modeling of microstructure, ,properties and applications, IRI Press, Boca Raton, Boston, New York,Washington DC (т.3) ; Втора, трета , четвърта и пета глава от дисертацията – буквално преписване на цялата дисертация на И.Н. на тема „Изследване ефективността на плазмотрон с вихрова стабилизация на дъгата в процеса на плазмено-прахово напластяване“, защитена през 2015 г.

Същото е констатирано и по отношение на две публикации по дисертационния труд на проф. Р.В. – под №10 и под № 11. За първата е отбелязано, че съдържанието и е 100% преписано от четвърта глава на дисертацията на Т. Д. на тема „създаване на дизайн на остеоинтегруеми дентални импланти“, защитена през 2012 г. Статията е включена в гл. седма от дисертацията на проф.В., като дисертацията на Т.Д. не е цитирана.

За втората публикация под № 11

- констатирано е, че същата е 100% преписана от статията на проф. С. и съавтори от 2005 г.

В заключение Комисията посочва, че са нарушени чл. 12, ал.3 и 4 от ЗРАСРБ, придобИ.ето на научна степен „доктор на науките“ въз основа на този дисертационен труд съставлява нарушение на чл. 35, ал.1,т.1 от същия закон. Това обобщено заключение Комисията обосновава със сравнителните анализи на : проф. В. П. ; проф. А. Д.; проф. М.; проф. М.К, становище на проф. С.П и мнение на проф. Р.Ш.

С писмо № 0414-76/07.09.2017 г. предвид същите сигнали Министърът на образованието и науката уведомява ректора на ТУ Варна – проф. Р.В. , както и председателя на ОС на ТУ Варна – доц. В.Ч. и председателя на научното жури – проф.Хр.С., че процедурата за присъждане на научна степен „доктор на науките“ на проф. Р.В. следва да бъде спряна (прекратена).

Въпреки горното, процедурата е довършена видно от цитирания по-горе протокол № Д.94.3/08.09.2017 г., научното жури присъжда на проф. д-р инж. Р.Н.В. научна степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1 „Машинно инженерство“ по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“.

Впоследствие за подадени нови сигнали вх.№ 94-3965/15.09.2017 г. - от проф. Н.М.; № 94-5761/04.10.2017 г.

- от проф. М. и проф. Ф.; №№

94-3965/04.10.2017 г. и 94-5761/11.10.2017 г. - от проф. М.; № 94-5761/31.10.2017 г. – от проф. Ф. и проф. М.; № 94-6471/16.11.2017 г. - от проф. Ф. и проф. М.; № 94-75/05.01.2018 г. – от проф. М.; № 94-114/11.01.2018 г. – от проф. Ф.; № 94-114/28.03.2018 г. – от проф. М.; и № 94-114/12.07.2018 г. - от проф. Ф. и проф. М..

Последният сигнал е подаден при действието на новите разпоредби на

ЗРАСРБ, в сила от 04.05.2018 г..

Със заповед №

РД09-2734/28.09.2018 г. е наредена проверка по допустимостта на всички сигнали, депозирани до Министъра на образованието и науката от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г., назначена е специална комисия.

След извършената проверка комисията приема, че всички сигнали отговарят на условията за допустимост по чл.

30, ал.2 т.3 и ал.3 от ЗРАСРБ. Решението е обективирано в протокол № 1/28.09.2018 г.

Въз основа на приетото от комисията по чл. 30, ал.5 от ЗРАСРБ, със заповед № РД-09-2738/28.09.2018 г. на основание чл. 30, ал.6 и ал.4, т.2 от същия закон на Комисията по академична етика е възложена проверка по същество на всички сигнали.