Решение № 1105 от 31.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Русе, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520105724 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите.

Производството е образувано по искова молба от Е. И. П., ЕГН **********, от гр. Р, ул. „Б.“120, вх. 1, ет. 3, като майка и законен представител на малолетния К. В. Т., ЕГН **********, чрез адв. И. Д., с която е предявен против В. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р, ***, вх. 1, ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да се осъди ответника да заплати на малолетното им дете К., чрез неговата майка и законен представител получената от В. Ц. Т. без правно основание лично и като собственик и управител на „В. Т. 83“ ЕООД сума в размер на 18967 лв., представляваща изтеглени от него 8697 евро, с която неоснователно се е обогатил за сметка на синът им К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответника е баща на ищеца и бивш съпруг на майка му, че парите от детски добавки, които е получавала майка му от Държавата Германия за отглеждане на синът им К. В. и сумите, които са й 1 изплащани за майчинство, са изтеглени от ответника на 04.10.2022 г. от детския влог на К., без основание и са използвани за негови лични нужди и нужди на фирмата му. Твърди, че в Германия, където живели заедно ответника имал ексхибионистични прояви, за което му били наложени глоби с издадени две наказателни постановления, от които втората не платил и бил издирван, поради което бързал да напусне Германия и искал да се скрие в Дряново, като купил къща там с пари дарени от брат й в размер на 20 000 евро. Взел и магазин под наем, като сумата изтеглена от сметката на синът им К. използвал за ремонт и плащане на наем година и половина, за изграждане и поставяне на витрини, сертифициране и др. негови собствени разходи и на фирмата му, като не смятал за необходимо да я възстановява. Твърди, че сумата 8697 евро е изтеглена само с негов подпис, с „устно“ уверение, че е съгласна, което било злоупотреба, тъй като не е давала съгласие за това, а сумата е събирана от детските добавки давани от ФРГермания за детето К., които трябвало да бъдат само и единствено негови, след като навърши пълнолетие.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и след изтичане на указания срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. М., без приложено към отговора пълномощно, който оспорва иска като недопустим и неоснователен и недоказан. Твърди, че общите пари – от заплати, от детски, от спестявания и др., по общо съгласие с майката вложили в закупуването, ремонта и обзавеждането на имот - семейно жилище в Д. С идеята да правят семеен бизнес в Дряново регистрирал „В. Т. 83“ ЕООД, но средствата за фирмата на ответника осигурявали неговите родители, а не от парите, които получавали в Германия за К..

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. М. представя пълномощно и изразява становище за неоснователност на исковата молба и неотносимост на представените доказателства. Не оспорва съществуването на обща сметка с майката на ищеца в търговска банка в Германия; закупуването по време на брака на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Д.; прекратяването на брака с майката на ищеца. Оспорва всички останали в исковата молба твърдения, че ответникът е лъжел и манипулирал майката на ищеца; че ответника е ексхибиционалист, за което има издадени присъди, като счита, че е извън предмета на спора; че майката на ищеца работила безкрайно много, за да му 2 плаща за порно сайтове и компютърни игри, което няма общо с предмета на делото; че ответникът е бил постоянно без работа и не е работил в България, че не се е съобразявал с мнението на майката на ищеца, че не се е грижил за децата и е харчил всички семейни пари единствено и само за себе си, че е изнудвал майката на ищеца. Оспорва, че ответникът е злоупотребявал, чрез устно уговаряне на банков служител в Германия, че майката на ищеца е съгласна за дадена банкова операция. Оспорва, че ответникът е можел еднолично да се разпорежда с авоари по обща банкова сметка в Германия.

Оспорва представени доказателства.

Съдът прилага последиците по чл.133 ГПК вр. чл. 131 ал. 3 ГПК, като не приема направените оспорвания, като преклудирани. /в този см. и ТД № 1 от 2013 г./ Съдът, при извършената по молба на ответника служебна справка е установил, че в Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 15.12.2023 г. в 23.58.30 ч. е изпратен отговор на искова молба от адв. Д. М., с 5 празни страници и една със заглавие, без документът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Своевременно в 9.03.32 ч. на следващия ден на подателя е изпратено уведомление, че изпратените файлове са празни и неподписани, но не е отстранил нередовностите, не е поискал и удължаване на срока за това. Съгласно чл. 101 ал. 3 от ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено, поради което с депозирания отговор на 26.02.2024 г. извън определения срок процесуалното действие по отстраняване на нередовностите се смята за неизвършено и съдът няма да го разглежда. Горната последица от процесуалното бездействие на страната да отстрани нередовностите е разпоредена в самия закон и съдът не би могъл автоматично да приеме забавеното изпълнение. Общо правило е, че поправеното процесуално действие се счита за редовно, но от момента на извършването му, а когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуалното действие са смята за неизвършено. Именно поради това и за страните са уредени възможности да искат удължаване или възстановяване на срока, от които страната по настоящото дело не се е възползвала.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. И. Д., която поддържа иска и моли да се уважи изцяло, като уточнява, че е предявен срещу физическото лице В. Ц. Т.. Във връзка със становището на ответната 3 страна сочи, че по отношение на доказателствата възраженията са извън срока по чл. 131 ГПК и няма как да се вземат под внимание. Твърди, че представените документи, банкови сметки, подписи, всички са годно доказателство, а и не става ясно какво се оспорва от ответната страна – подпис, съдържание, автентичност. По отношение на представените наказателни постановления и причината, поради която е осъждан ответникът, счита, че те са факт, преводът е извършен от квалифицирано преводаческо бюро, представени са и по делото за развод. Ответникът бил запознат, че многократно е търсен от Полицията в Германия и в момента бил търсен да си заплати глобата, за да не влиза в затвора, но не вземал отношение. Същият дължал и допълнителни такси по времето на пребиваването им там, за парно, за ток и други, които са получени от него на адреса му в гр. Д. Оттегля искането си за допускане до разпит на трима свидетели.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори относно обстоятелството, че родителите на ищеца са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен със съдебно Решение №1141/18.07.2023г. по гр.д. 2018/2023 г. на РРС. От брака си Е. И. П. и В. Ц. Т. имат родени две деца ищецът К. В. Т., роден на 25.09.2015 г. и сестра му П.В.а Т.а, родена на 27.02.2022 г., видно от представените удостоверения за раждане. Не се спори, че упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е предоставено на майката. Не се оспорва съществуването на обща сметка с ответника и майката на ищеца в търговска банка в Германия. Не се оспорва закупуването по време на брака от родителите на ищеца на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Дряново.

Безспорно е, че ответникът е управител на „В. Т. 83"ЕООД ЕИК 207085350, съгласно удостоверение за Актуално състояние изх.

№20231030164551 от 30.10.2023 г. Видно от представения Баланс на „В. Т. 83" ЕООД, към 31.12.2022 г. няма приходи, финансиране и капитал. Няма представени доказателства от ответника в срока по чл. 131 ГПК, за източниците на финансиране на фирмата му.

Представени са в превод от немски език две Наказателни постановления за наложени глоби на ответника за извършени действия на ексхибиционизъм в 4 продължение на 7 отделни случая от Окръжен съд Вюрцбург, които в случай, че не се платят следва да се отработят.

Видно от представеното извлечение от банковата сметка на К. Т. за периода от 06.09.2021 г. до 30.06.2023 г. са му внасяни по 100 евро месечно детски добавки и начислени лихви, като на 04.10.2022 г. е изтеглена събраната сумата в размер на 8697 евро. Съгласно преводното нареждане от 04.10.2022 г. сумата е изтеглена с подписа единствено на В. Т. от сметката на К. Т.. Видно от представеното извлечение от семейната сметка, в която постъпва преводът от сметката на К. Т. в размер на 8697 евро, се установява, че сумата е използвана за наем, ток, интернет, телефон, заплати за фирмата на ответника, закупуване на оборудване за месарница, хладилни витрини и др., зануляване на кредитната карта на В. Т., паркомясто, застраховка и др. негови разходи.

При така фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване, в частност – получаване на парична сума без основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., основният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо.

Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от ответника парична сума при първоначална липса на основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането, получилата нещо страна не е имала право да го иска и получи.

Установи се по делото, че майката на ищеца и ответника са бивши съпрузи, като от брака им е родено детето К., за който майката е получавала от Държавата Германия детски добавки предназначени за отглеждането му и му 5 спестявала средствата от подаръци на близки и роднини. Видно от представеното преводно нареждане от 04.10.2022 г. на Райфайзенбанк Германия сумата 8697 евро е изтеглена с подписа единствено на В. Т. от сметката на К. Т. IBAN DE97790691500009672524, като в платежното липсва основание за теглене и подписа на майката на ищеца. Не се оспорва съществуването на обща сметка с ответника и майката на ищеца в търговска банка в Германия IBAN DE77790691500009644075. Видно от представеното извлечение от семейната сметка, в която постъпва преводът от сметката на К.

Т. в размер на 8697 евро, се установява, че сумата от детските добавки за отглеждане на детето К. е използвана за наем, ток, интернет, телефон, заплати за фирмата на ответника, закупуване на оборудване за месарница, хладилни витрини и др., зануляване на кредитната карта на В. Т., паркомясто, застраховка и др. негови лични разходи. Безспорно е, че ответникът е управител на „В. Т. 83"ЕООД ЕИК 207085350, съгласно удостоверение за Актуално състояние изх.№20231030164551 от 30.10.2023 г. Видно от представения Баланс на „В. Т. 83" ЕООД, към 31.12.2022 г. няма приходи, финансиране и капитал. Няма представени доказателства от ответника в срока по чл. 131 ГПК, за източниците на финансиране на фирмата му. Няма доказателства ответника да е използвал средствата в размер на 18967 лв., за нуждите на детето К., за отглеждането на който са били предназначени.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cc1c52d-490e-4573-8181-95357ecc21d6