Решение № 19 от 27.07.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Съд
- Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 132/2022
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 27.07.2022
- Състав
- Веселина Петкова Вълева, Мариета Неделчева, Даниела Росенова
Цитирани разпоредби
- чл. 3, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 250 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.339 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.20 · Наказателен кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.177, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 279, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 412, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселина П. Вълева
Членове:
Даниела Росенова
Мариета Неделчева при участието на секретаря А. В. М. в присъствието на прокурора Ил. Г. Т. като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221010600132 по описа за 2022 година С присъда от 22.03.2022г. по н.о.х.д. № 378/2019г. на Специализирания наказателен съд, подсъдимият А. В. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, състоящо се в това, че в периода от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2017 г. на територията на гр. С., обл. В. Т. е участвал в организирана престъпна група с участници Т. А. А., И. К. К., М. С. С., S. M., като групата е създадена с цел да се вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал.
2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.
Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при Специализираната прокуратура, с който се иска отмяна на съдебния акт. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като постановена при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Навежда се, че показанията на свидетелите, дадени в съдебната фаза и в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 НПК установяват, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока се изреждат показанията на свидетелите И. П., К. К., И. П., С. Д., М. С., Н.Д., А. Х., Н. Т. и М. Х., служителя под прикритие с № 32 и свидетеля с идентификационен № 269. Поддържа се, че техните показания са последователни, логични, конкретни и се подкрепят от 1 приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени при експлоатиране на специални разузнавателни средства. Счита се, че първоинстанционният съд безкритично се е доверил на показанията на свидетелите Ц. Д., П. П., М. Т., А. П., Г.Д., Н. А., Д. Й. и И. Г., които в качеството си на полицейски служители и колеги на подсъдимия се опитвали да омаловажат действията му. Ангажират се съображения за недостоверност на показанията на свидетеля И. К., осигуряващи алиби на подсъдимия.
Твърди се, че първостепенният съд е следвало да кредитира обясненията на подсъдимия С., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, като кореспондиращи с част от събрания доказателствен материал. Иска се присъдата да бъде отменена, като вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Срещу депозирания протест е постъпило възражение от адв. М. упълномощен защитник на подс. С.. В същото се изразява несъгласие с релевираните от прокурора съображения и се настоява атакуваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Изтъква, че по делото са събрани доказателства, обосноваващи извод за съпричастност на подсъдимия С. към вмененото му престъпление, като в тази връзка се позовава на показанията на свидетелите М. Х., П., М. С., К. К., както и свидетел с тайна самоличност № 269. Същевременно намира, че правилно първостепенният съд е изключил от доказателствената съвкупност протоколите за разпит, обективирани в частните наказателни дела, по които са разпитвани пред съдия П. Е. конкретни свидетели, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка в дело, което се оформя, макар и за разпит пред съдия, да участва лице, за което се предполага, че е заинтересовано. В случая, съдията и следователят по досъдебното производство са живеели във фактическо съжителство. Отделно, за разлика от изложеното в протеста, счита че правилно са изключени обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза, дадени пред съдия, тъй като видно от показанията на свид. П., същият е задавал голяма част от въпросите, а не органът на досъдебното производство, с което е опорочен разпита. Въпреки това намира, че показанията на част от свидетелите, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК и заключенията на изготвените експертизи, установяват описаната фактическа обстановка.
Пледира присъдата на Специализирания наказателен съд да бъде изцяло отменена и да бъде постановена нова, с която подс. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Предлага да му бъде определено наказание съобразно посоченото в пледоарията на участващия в първоинстанционното производство прокурор /“лишаване от свобода“ към средния размер, предвиден в съответната норма от специалната част на НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“/.
Защитниците на подс. С. - адв. М. и адв. К., пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Намират, че изводите на СНС, съдържащи се в мотивите на поставения съдебен акт, са обосновани и аргументирани, като се основават на прецизен анализ на 2 събраните в пълнота доказателства.
Подсъдимият С., при предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения заявява, че поддръжа изложеното от защитниците му. В последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстационната присъда.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият А.. В. С.. с ЕГН ********** е роден на 11.08.1980 г. в гр.
Г. О. и живее в гр. С., ул. „Х. А.“ № *, обл. В. Т., с българско гражданство, българин, неосъждан, с висше образование, работи.
Подсъдимият С. живеел и работел в гр. С.. От 17.01.2013 г., след участие и спечелен конкурс, същият бил назначен в системата на МВР за стажант в ОД на МВР-В. Т., като от 27.01.2016 г. е изпълнявал длъжността V-та ст. /ИП/ в група КП, РУ-С., ОДМВР – В. Т.. Сред задълженията на подс. С., вменени според изготвената за горната позиция длъжностна характериситка, били да „работи по отстраняването на причините и условията, способстващи за извършването на престъпления и закононарушения на обслужваната територия“ и да „привлича и ръководи сътрудници за получаване на данни и информация за замисляна, подготвяна, извършвана или довършвана престъпна дейност“.
Свидетелят Т.А. също работел от в РПУ-С., като от септември месец 2015 г. бил преназначен на длъжност „младши разузнавач“ в група КП към РУ-С., ОДМВР – В. Т..
Във връзка с изпълняваната от подс. С. и А. служба, в инкриминирания период често се случвало двамата да работят заедно в един екип.
В периода 2015 г. – 2017 г. св. И. К., известен с прякора „Ч.“ се занимавал с разпостранение на наркотични вещества на територията на гр. С..
Сходни противозаконни занимания имал и св. М. С. по прякор “Р.” от същия район.
С цел постигане на по-висока разкриваемост и повишаване на авторитета на управлението, св. А. решил да използва за информатор св. К., за който знаел, че продава наркотични вещества на територията на гр. С., тъй като му имал доверие и считал, че притежава необходимите за това качества.
Двамата се познавали от детските си години, поддържали близки отношения и живеели в съседство в едно и също населено място. В изпълнение на постигнатата им уговорка, св. К. бил вписан в регистър към полицейското управление като официален информатор, което обстоятелство било достояние на подс. С., на св.А. П., включително и за началника на управлението св. М.
Т..
В качеството си на доверено лице, св. К. трябвало да докладва на А. за негови клиенти, които са си закупули марихуана от него. Непосредствено след това последният ги проверявал и задържал. С оглед на изпълняваната 3 служба и на даваните дежурства, често се случвало при задържането на клиентите да участва не само А., но и подс. С..
В инкриминирания период били предприети множество операции от полицейските служители, въз основа на получената преди това информация от св. К., в хода на които били извършени обиски и открити наркотични вещества у наркозависими лица, сред които св.М. Х., св.А. А., св. Б. П..
Началото на 2017 г. в ТС БОП-В. Т. постъпила оперативна информация за това, че на територията на гр. С. се разпостраняват наркотични вещества.
Според информацията наркоразпостранителите св. И. К. и св. М. С. били закриляни от полицейските служители подс. С. и св. А., като за оказваното съдействие, последните получавали информация за наркозависими лица, които впоследствие задържали. В сигналите се съдържали данни и за това, че полицейските служители неправомерно взимали част от намираните у клиенти наркотични вещества и съответно не ги описвали в съставените протоколи.
Въз основа на отправен сигнал от служителите на ТСБОП В. Т., Г. при ГДБОП, с постановление на СП от 03.05.2017 г. било образувано ДП № 26/2017 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.
Въз основа на същите сигнали спрямо подс. С. и св. А. било образувано дисциплинарно производство, което приключило без да са установени извършени от двамата нарушения и същите били възстановени на заеманите длъжности в РПУ, гр. С.
За разкриване на дейността на лицата, за които били отправени сигналите, били експлоатирани СРС, включително бил използван и служител под прикритие.
Началото на октомври 2017 г. въпросният служител под прикритие № 32 установил контакт със св. К., като поискал от него да го снабди с 1 кг канабис. На 10.10.2017 г. около 17.00 ч. двамата се срещнали, като служител под прикритие № 32 пристигнал в гр. С. с личния си автомобил. В хода на разговора им св. К. казал, че има приятел, който продава много качествен “холандец” от оранжерия на цена 8 лева за грам. Заявил също така, че приятелят му продавал само в големи количества и го предупредил, че ако работят заедно следва да разделят парите. Двамата се разбрали се да се чуят отново за евентуална сделка, като св. К. успял да направи снимка на регистрационния номер на използвания от служителя под прикритие автомобил. След като се разделили св. К. информирал за случилото се А. и му изпратил по вайбър снимка на регистрационния номер на непознатото лице с цел да бъде проучено.
През същия месец 2017 г. се състояла оперативка в РПУ С., на която присъствал целия оперативен състав, а именно началника на управлението М. Т., началника на група “КП” - св. А. П., полицейските служители подс. С. и св. А.. По време на същата последният заявил, че разполага с информация от св. К., че непознато лице от гр. С. изявило желание да закупи 1 кг. След извършена от св. Т. справка на номера на автомбил /според изпратената по вайбър снимка/ било установено, че за самоличността на ползвателя му 4 липсва история, поради което полицейските служители заподозрели, че въпросното лице е „служител под прикритие“.
Свидетелите Ц. Д. и П. П., които работели в РПУ, гр. С. също били извършили справка по молби съответно на св.А. и подс. С..
На 12.10.2017 г. служителят под прикритие № 32 позвънил на К., който първоначално не му вдигнал, но впоследствие му върнал обаждане, като му казал, че не може да му съдейства за сделка. Така отношенията между двамата били преустановени и не била осъществена доверителна сделка.
В хода на започнатото разследване било взето решение за претърсване на обекти, свързани и ползвани от подс. С., св. А., св. К. и св. С..
Така на 08.11.2017 г. бил извършен личен обиск на подс. С., при който във фактическата му власт били намерени и иззети телефон „H.“, черен на цвят с IMEI номер ********* и един брой сим карта на оператор В..
Следственото действие било извършено след предварително разрешение с определение от 06.11.2017 г. по НЧД № 3226/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.35 от ДП/ и опредметено със съставяне на протокол за обиск и изземване и фотоалбум /т.6, л.32-34 и л.36-37 от ДП/, в който било вписано следното изявление на подс. С.: „Телефонът е мой и аз го ползвам“. В хода на досъдебното производство на иззетия мобилен телефон била изготвена техническа експертиза. На следващия ден – 09.11.2017 г., след разрешение на съдия по НЧД № 3204/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.41 от ДП/ било предприето претърсване и изземване и на жилище, обитавано от подс. С., находящо се в гр. С., ул „ Д. У.“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. * и прилежащи постройки , в хода на което не са намерени предмети и книжа, относими към предмета на настоящето дело. За извършеното действие по разследването бил изготвен протокол /т.6, л.38-40 от ДП/ и фотоалбум /т.6, л.42-46 от ДП/.