Решение № 3950 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3950 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100505863 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалби с вх.№ 18942/19.02.2025 г. и с вх.№ 24023/04.03.2025 г. на длъжника „Джей Ем Би“ ООД и двете срещу отказ на частен съдебен изпълнител С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218440401494, обективиран в Разпореждане от 17.04.2024 г.

Жалбоподателят счита, че в случая е налице хипотезата на чл.433, т.8 ГПК, поради което и намира отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и вдигне наложените запори за незаконосъобразен, постановен в пълно противоречие със закона, като дружеството –длъжник търпи вреди и пропуснати ползи от наложените запори.

Взискателят „Медина Мед“ ООД намира жалбата за неоснователна, а постановения отказ - за правилен и законосъобразен. Сочи, че не е налице отмяна на акт въз основа, на който е издаден изпълнителния лист, нито последният е бил обезсилен. С определение № 4482/06.04.2023 г. СГС е приел възражението на длъжника по чл.423 ГПК и е спрял изпълнителното 1 производство, образувано изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1672/2021 г. на СРС, 197 състав, като в тази връзка и с оглед дадени му указания по чл.415 ГПК своевременно е предявил установителен иск за вземането си по чл.422 ГПК, по който е образувано гр.д.№ 3509/2023 г. по описа на Районен съд –Стара Загора, което е висящо, като за заявения установителен иск своевременно е уведомен заповедния съд, респ. не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.3 и т.4 ГПК.

Поддържа, че при спряно изпълнителното производство срокът по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК не е тече. Наред с това сочи, че няма непрекъснат двугодишен срок, в който по изпълнението да не са предприемани действия, като последното отправено от взискателят искане за извършване на изпълнителни действия по делото е от 13.08.2023 г., което препятстват настъпване на перемпция. Към възражението си е представил писмени доказателства, между които препис от определение от 06.04.2023г. по ч.гр.д.№ 2645/2023 г. на СГС – за уважаване на възражение по чл.423 ГПК и спиране на изпълнение, разпореждане от 06.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 1672/2021 г. на СРС, - за завеждане на установителен иск, искова молба до РС-Стара Загора с вх.№

21366/23.08.2023 г. за предявен срещу длъжника иск по чл.422 ГПК и молба по ч.гр.д.№ 1672/2021 г. на СРС с доказателства за образувано производство по чл.422 ГПК.

В мотивите си, съдебният изпълнител сочи, че длъжникът обжалва отказа му близо година след като процесното разпореждане е било издадено и длъжникът е уведомен за произнасянето, респ. за неоснователност на последните, поради това, че няма изтекъл двугодишен период при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка, застъпва становището, че по делото регулярно са постъпвали молби за извършване на изпълнителни действия с посочване на конкретен изпълнителен способ, вкл. и извършвани такива по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Също така поддържа и че при спряно изпълнителното производство срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не тече, но акцентира върху това, че нито една от страните не е представила по изпълнителното дело съдебен акт за спиране.

Съдът намира, че жалба с вх.№ 18942/19.02.2025 г. срещу отказа на ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218440401494, обективиран в Разпореждане от 17.04.2024 г., е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на 2 обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а жалба с вх.№ 24023/04.03.2025 г. е идентична на първата, доколкото с нея също се атакува разпореждането от 17.04.2024 г. по изпълнително дело № 20218440401494, по съображения, аналогични на изложените в първата по време жалба.

Жалба с вх.№ 18942/19.02.2025 г. е депозирана от длъжника и частен жалбоподател в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

За да обоснове този свой извод съдът съобрази, че препис от атакуваното разпореждане от 17.04.2025 г., е връчено редовно на длъжника чрез неговия законен представител И.Б. едва на 06.02.2025 г. (видно от положения от нея саморъчен подпис върху лицевата част на молба вх.№ 11728/31.01.2025 г., най –отдолу, приложеното на л.131 от ИД), от която дата е започнал да тече и срокът за обжалването на акта, предвиден в разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК. Неправилен е извода на ЧСИ застъпен в мотивите му, че разпореждането е връчено на длъжника около година по –рано чрез съобщение на електронната поща на същия. Въпреки, че в молба на длъжника от 01.02.2024 г. се съдържа електронен адрес на длъжника, последният изрично е посочил адрес за кореспонденция и призоваване гр.София, кв.****, а и данни за удостоверяване на електронното връчване, по смисъла на чл. 44, ал. 3, т. 3 ГПК, чрез потвърждение за получаване на електронното съобщение от страна на длъжника не са налични по изпълнителното дело. Следователно, препис от разпореждането от 17.04.2024 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК е било връчено редовно на длъжника, чрез неговия законен представител И.Б. на 06.02.2025 г., а първата жалба е входирана в деловодството на СГС на 19.02.2025 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок и същата не е просрочена, поради което и съдът дължи разглеждането й по същество.

Изпълнително дело № 20218440401494 е образувано по молба на Медина Мед“ ООД от 29.07.2021 г., въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1672/2021 г. на СРС, ГО, 179 състав. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал на основание чл.428, ал.1 ГПК на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат извършена справка за имуществото на длъжника, като в последствие изпълнителните действия бъдат насочени срещу това имущество, като в тази връзка е поискал налагането на запор върху всички банкови 3 сметки на длъжника, налагането запор на вземания от трети лица и МПС, налагането възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, както и да бъде извършен опис и продажба на имуществото на длъжника, и е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

В кантората на ЧСИ С.Я. са образувани още две производства между същите страни, а именно изпълнително дело №

20218440401495 и изпълнително дело № 0218440401496, които по молба на взискателя и на основание чл.456 ГПК са присъединени към изпълнително дело № 20218440401494.

С постановление за образуване от 09.08.2021 г. на длъжника е наложен запор върху притежавани от последния МПС - лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ **** и лек автомобил Ауди Куатро, с peг. № **** и върху откритите му банкови сметки, за което на 12.08.2021 г. са изпратени запорни съобщения по трите дела до третите задължени лица - ,Първа инвестиционна банка" АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и и ОДП на СДВР.

В изпълнение на запора по изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 16 654.47 лв. на 19.08.2021 г. и в размер на 2 200.00 лв. на 23.08.2021 г., за които на основание чл. 460 от ГПК е било насрочено разпределение поради присъединен и на основание чл. 458 от ГПК публични задължения на длъжника в размер на 1958.27 лв.. съгласно удостоверение изх.

№ 220372103252446/13.10.2021 г. на НАП.

На 26.08.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 27.04.2022 г. съдебният изпълнител е разпоредил да бъде извършена справка в регистрите на Българската народна банка и да бъде наложен запор върху новооткритите банкови сметки, което с оглед възлагането на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор.

На 24.08.2023 г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която последният освен, че отново възлага на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, го сезира и с искане да извърши справки в регистъра на БНБ за новооткрити сметки на длъжника и да наложи запор върху същите.

4

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

По силата на императивната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а 5 съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, извършването на продан и постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

За периода от образуване на изпълнителното производство до подаване отправянето на искането за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и вдигане на запорите, обективирано в молба вх.№ 30698/15.04.2024 г., а и до момента не е изтекъл период от две години, само на това основание, а и като се вземе предвид, че молба от 24.08.2023 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника чрез налагане на запор върху вземания по новоткритибанкови сметки, жалбата се явява неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че за периода от образуване на производството до момента взискателят е проявявал активност, като е отправял искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия посредством конкретни способи, а така и съдебният изпълнител съобразно предоставените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ е проявявал активност и са извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника. Взискателят е поддържал със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасял е съответните такси за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както е искал и повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.

Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cc1b153-dcef-4a92-b23b-4475e854d530