Определение № 587 от 26.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Ловеч, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500300 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК Подадена е частна жалба № 4078/5.05.2023 г. от „Йеттел България“ЕАД-София против разпореждане №704/14.04.2023 г. по ч.гр.д. №53/23 г. на ЛРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на сума в размер на 888,31 лева представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор, формирана от разлика в стандартна цена на предоставени за ползване по договор за лизинг мобилни устройства и цената, по които те са предоставени за ползване и сумата 4 955,70 лв.предсрочно изискуеми лизингови вноски, както и в частта, в която е оставено без уважение искане за присъждане на съдебни разноски в пълен размер- адвокатско възнаграждение и ДТ. Посочва, че разпореждането е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон. Пояснява подробно по всеки един договор как са формирани претендираните суми за неустойки конкретно по пера, като твърди, че изводът на съда, че клаузите са неравноправни е неправилен. Твърди, че компонентите на неустойката съответстват на нейния характер, както и, че няма спор, че договорите са прекратени и като последица длъжникът следва да върне на лизингодателя получените мобилни устройства и аксесоари. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, която норма не изключва задължение на потребителя да заплати обезщетение или неустойка,които възмездяват вредите на търговеца. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително и поисканите разноски в пълен размер 740,25 лв.

Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 26.04.2023 г, а жалбата е подадена на 3.05.2023 г. по пощата, т.е. в законоустановения срок по чл. 413 ал.2 от ГПК от страна с правен интерес, поради което настоящето производство е допустимо.

Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение №466/17.01.2023 г. от „Йеттел България“ЕАД-София против Ю. А. М. от с.К. общ.Летница за сумата 1

7 487,97 лв., включваща цена на предоставени услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни устройства, предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата и разноски, подробно изложени по пера в т.9 от заявлението, като в т.12 подробно е посочено , че длъжникът е сключил договор със заявителя за мобилни услуги на 22.01.2019 г. със срок 24 месеца, като на абоната е предоставена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг и на същата дата е сключен договор за лизинг на мобилно устройство Самсунг. Изтъква се, че на 29.12.2020 г. е подписано допълнително споразумение към първия договор отново за срок от 24 месеца, като на абоната е предоставена отстъпка от цената на мобилно устройство Самсунг. Сочи, че между страните е сключен и договор за лизинг на аксесоари от същата дата 29.12.2020 г. Излага, че поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника услугата по договора е деактивирана на 21.04.2021 г. Изтъква, че всички непогасени и изискуеми задължения на М. към заявителя са обединени във фактура №**********/25.04.21 г. на обща стойност 7 487,97 лв. със срок за плащане 10.05.2021 г. Претендира и заплащане на разноски в заповедното производство в размер на сумата 740,25 лв, от които 149,76 лв. ДТ и 590,49 лв. с ДДС платено възнаграждение за адвокат. Прилага към заявлението договорите, фактурите и ОУ.

С разпореждане №223/5.02.23 г. по гр.д.№53/2023 г. на ЛРС е оставено без движение подаденото от „Йеттел България“ ЕАД заявление вх. № 466/17.01.2023 г. и указано на заявителя в 3-дневен срок от връчване на съобщението, в молба до съда да допълни обстоятелствената му част, като наведе твърдения относно предмета на договорите за електронни услуги /услугите, които страните са договори да се предоставят по тях/ цената, която потребителят се е задължил да заплаща като абонаментна такса и цената, която потребителят се е задължил да заплаща като абонаментна такса, относно страните по застрахователното правоотношение, покритите рискове, размерът на застрахователните премии и условията за заплащането им.

Заявителят е представил писмена молба №1737/22.02.2023 г.,в която е отстранил нередовностите на претенцията по договори и размери на претендираните суми-неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски.

С разпореждане №704/14.04.2023 г. по ч.гр.д. №53/23 г. ЛРС е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 с адрес гр. София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против Ю. А. М. ЕГН ********** с адрес с.К., общ.Летница ул.“Вежен“ №5 за сумата общо 1643,96 лв. и сторените разноски в размер на 162,86 лв. и е отхвърлено заявлението в частта, в която се търси издаване на заповед за изпълнение за сумата от 888,31 лева представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор, формирана от разлика в стандартна цена на предоставени за ползване по договор за лизинг мобилни устройства и цената, по които те са предоставени за ползване и сумата 4 955,70 лв.предсрочно изискуеми лизингови вноски.

Като мотиви е изложил, че клаузата за неустойка е неравноправна, а за лизинговите вноски е приел, че се дължи връщането на вещите, но не и цената за остатъка от срока на договора.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК 13046028 за претендираната неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, както и предсрочно изискуеми лизингови вноски макар и по други съображения.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на 2

Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текстовете на договор за мобилни услуги от 22.01.2019 г. към мобилен номер 359895066186, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359878973722, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 29.12.20 г. към мобилен номер 359895066186, договор за мобилни услуги от 27.12.20 г.към мобилен номер 35896891918, договор за мобилни услуги от 27.12.20 г. към мобилен номер 359899896235 е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в случаите на предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор срокове. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради неизпълнение на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти за горепосочените договори посредством деактивиране на услугите по договорите на дата 21.04.21 г. и чрез издаване на крайна фактура №**********/25.04.21 г. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Не са изложени твърдения както в заявлението, така и в частната жалба, че абонатът М. е уведомен за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл.

87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмени договори и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна.

Деактивирането на мобилните услуги, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника за едностранно прекратяване на договорите. Това е така, защото в ОУ са предвидени и други хипотези на спиране ползването на услугите от страна на оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване автоматично и едностранно на договора. Освен това в договорите е посочена неустойка в размер на сумата по стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, но в договорите липсва посочената от жалбоподателя чл.9 б.“а“, защото клаузите в процесните договор не са номерирани. Съдът приема, че с оглед липсата на данни относно връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, жалбата е неоснователна и в този смисъл не следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на заявлението по смисъла на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК относно неравноправност на неустоечната клауза и предсрочно изискуеми лизингови вноски. След като няма данни договорите да се надлежно прекратени предсрочно, то съдът приема, не е настъпила изискуемостта на тези две вземания и на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено.

Не са представени ценовите листи на мобилните устройства към датата на сключване на договора, за да може да се установи каква е била цената и каква част от нея е заплатил абоната, като не са изложени и такива твърдения в заявлението.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, но тя гарантира на кредитора обезщетение, което е установено по размер и го обезщетява за последващи от неизпълнението вреди. В случая неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел България“ /“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно 3 неизпълнение от абоната. След като настоящата инстанция приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия на договорите от въззивника, неустойка не следва да бъде присъждана.

На същото основание съдът приема, че не са били налице условията за заплащане на всички лизингови вноски за оставащия период на лизинговия договор от абоната предсрочно.

Освен това в заявлението заявителят се е позовал на действие на две взаимно изключващи се хипотези от договорите за лизинг, а именно на чл.11 ал.2 и чл.12 ал.2, защото първата хипотеза предполага разваляне на договора по вина на лизингополучателя и оставащите неплатени месечни вноски имат характер на неустойка, а втората хипотеза касае предсрочна изискуемост при прекратяване на договора. Следователно не е допустимо да се претендира дължимост на сумата 4 955,70 лв. едновременно и на двете основания. Съдът не би могъл да направи извод дали договорът е прекратен предсрочно или развален поради неизпълнение, тъй като липсва писмено уведомление до абоната в тази насока.

При тези мотиви, Окръжен съд-Ловеч намира, че разпореждане №704/14.04.2023 г. по ч.гр.д. №53/23 г. на ЛРС, в частта, в която е отхвърлено искане за заплащане на 888,31 лева представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор, формирана от разлика в стандартна цена на предоставени за ползване по договор за лизинг мобилни устройства и цената, по които те са предоставени за ползване и сумата 4 955,70 лв.предсрочно изискуеми лизингови вноски е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.