Решение № 80 от 28.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600162 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. М. А. от АК – Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия Р. П. Н., срещу присъда № 5/08.05.2025 г., постановена по НОХД № 79/2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.

С атакуваната присъда подсъдимият Р. П. Н. е признат за виновен в това, че на 05.06.2018 г., около 21.50 часа, при управление на МПС л.а. „БМВ" с peг.

№ СВ .. BP, собственост на „Сирена Апартмънтс" ЕООД, със скорост 123 км/час по лявата пътна лента на автомагистрала „Тракия", в посока от гр.

София за гр. Бургас, на около километър 308, е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил по непредпазлИ.ст смъртта на Е. С. И. на .. години, от село П., обл. Кърджали, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК /ред. ДВ бр.60 от 2012 г./ вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Р. П. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2385,59 лв. в приход на Републиканския бюджет по 1 сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 6431,15 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ямбол.

Подсъдимият Р. П. Н. е осъден да заплати на адв. Р. М. от САК и на адв. Е.

Т. от САК адвокатско възнаграждение в размер на от по 1500 лв. за всеки един от тях.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. М. А. от АК – Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия Р. П. Н., се заявява, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Р. Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Постъпило е писмено възражение от адв. Р. М. от САК, повереник на частните обвинители А. С. М. и Н. Е. И. /представлявана от нейната майка и законен представител А. С. М./, против въззивната жалба, с което се оспорва основателността й и се твърди, че постановената присъда е обоснована и правилна – съобразена с изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е справедлИ.. Изразява се несъгласие с оплакването за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и в тази връзка се заявява, че съставът на Окръжен съд - Ямбол правилно е приложил както материалния, така и процесуалния закон, изложил е подробни мотиви, в които са обсъдени всички доказателствени материали по делото и правилно е квалифицирал деянието на Р. Н.. Сочи се, че пространно в мотивите си съдът е извел фактическата обстановка, при която е настъпило процесното ПТП въз основа на доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода в проведеното съдебно следствие при настоящото разглеждане на делото, след връщането му от Апелативен съд – Бургас, както и въз основа на всички експертни заключения, обсъдил е всички доказателствени материали, като са анализирани свидетелските показания, експертните заключения, както и другите доказателствени материали, след което са направени и необходимите обосновани и правилни правни изводи. Според частното обвинение, предвид законосъобразното и своевременно изменение на обвинението от представителя на Окръжна прокуратура - Ямбол, извършено съобразно указанията на Апелативен съд - Бургас, дадени при връщането на делото за повторното му разглеждане пред Окръжен съд - Ямбол, правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че деянието на подсъдимия е доказано, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е била запълнена и бланкетната норма от НК, като съдът е признал Р. Н. за виновен в това, че с поведението си е нарушил правилото на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не е предприел аварийно спиране при възникнала опасност за движението и с това е причинил смъртта на пешеходеца Е. С. И.. Заявява се, че много подробно в мотивите на обжалваната присъда е разгледан въпросът от кой момент е възникнала опасността за подсъдимия и съответно от кой момент е следвало той да предприеме действия за предотвратяване 2 настъпването на ПТП, като е даден обоснован отговор на възраженията на защитата защо опасността в конкретната пътна обстановка е била, както самия бус, намиращ се лявата лента за изпреварване, така и пътуващите в него лица, излезли в лявата лента на магистралата в посока София - Бургас. В тази връзка се сочи, че правилно съдът е разгледал като комплексна опасността, а не е разглеждал поотделно като опасности пешеходците - Г.А. и Е. И. от една страна, и белия микробус от друга страна, като този подход е съобразен с изводите на повторната комплексна тройна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, според която обективно и безспорно е доказано, че Р.

Н. е възприел някаква опасност, когато автомобилът му е бил на 134 метра от белия микробус или на 136 метра от Е. И., защото именно на това разстояние той е отнел крака си от педала на газта, вместо да предприеме аварийно спиране и това е и разстоянието на конкретната му видимост. По отношение на това какво конкретно е възприел подсъдимия се сочи, че това е въпрос, на който няма как да бъде даден отговор, предвид липсата на съдействие от негова страна и предвид обясненията му, че той нищо не е видял преди самия удар, но се сочи, те са в разрез с обективните данни, че същият е премахнал крака си от педала на газта и така автомобилът му е започнал да намалява скоростта до мястото на удара на 134 метра преди белия бус, която реакция по отнемане на газта чрез освобождаване на педала на газта се свързва именно с възприемането на промяна в пътната обстановка т.е. възникването на опасност, която е следвало да предопредели и последващото му поведение.

Заявява се, че изводите на първоинстанционния съдебен състав относно допуснатото от подсъдимия нарушение се подкрепят от повторната комплексна тройна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, наред с останалите доказателствени материали. Настоява се, че подсъдимият Н. е имал възможност да възприеме спрелия микробус като опасност, да предприеме действия по привеждане на спирачната система на превозното средство в режим на аварийно спиране и да спре безопасно преди настъпване на произшествието, а вместо това обаче, той не намалил скоростта си на движение чрез използването на спирачната система и не предприел аварийно спиране, а само отнел от газта. Аргументира се извод, че ако той беше изпълнил задълженията си като водач, предвидени в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, когато обективно е имал възможност да забележи авариралия микробус пред него - на 134 метра, предвид дължината на пълния спирачен път - 127 метра, подсъдимият би могъл да спре на повече от 7 метра преди настъпването на удара, като се сочи, че предприетото отклонение на автомобила от подсъдимия, с което е заобиколен авариралия бус не води до отпадане на отговорността му за смъртта на Е. И., който непосредствено преди да бъде ударен от лек автомобил „БМВ“ се е намирал вдясно от микробуса, леко приведен и е търсел крик, за да подмени спуканата гума на авариралото превозно средство. Като правилна се определя преценката на съда, че за Р. Н. опасността е възникнала на 134-136 метра преди настъпването на удара, когато се отклонил движещия се пред него автомобил към дясната лента за 3 движение на автомагистралата, а не когато обективно е имал възможност да възприеме намиращия се вдясно от микробуса Е. И., като местоположението на спрелия микробус - плътно вляво до разделителната мантинела на двете платна на автомагистралата и разпръснатите отломки от спуканата гума доста преди местопроизшествието, издавали опасност за водача на л.а. „БМВ“, както и възможността да има хора, чиито превозни средства са аварирали, именно поради което законодателят е вменил задължението на водачите на МПС да намалят и спрат при възникнало препятствие на пътя, а не да отклоняват превозното си средство. Като правилни се определят и изводите на съда, че с оглед особеностите на процесното деяние, намиращият се в лявата лента на АМ „Тракия“, посока към гр. Бургас, пешеходец Е. И., както и авариралият и спрял там бял микробус „Форд Транзит“, представляват непредвидимо препятствие за водача Р. Н.. Твърди се, че липсват и допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съдебен състав, като по никакъв начин не са ограничени процесуалните права на някоя от страните и не са налице нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Възразява се и срещу оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт, предвид подробните мотиви, изложени от съдебния състав, с което съдът е изпълнил изискването по чл.301 и чл.303 и чл.305 от НПК, както и това по чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България. Заявява се, че правилно е индивидуализирано наказанието на Р. Н., като съобразно доказателствените материали по делото е прието, че са налице множество смекчаващи обстоятелства и е определено наказание доста под най-ниския предел на предвиденото за съответното престъпление наказание „лишаване от свобода“ с приложението на нормата на чл.66 ал.1 от НК, както и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК и поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства не е наложено наказание по чл.343г от НК. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на присъдата на окръжния съд.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че макар и допустима, въззивната жалба е неоснователна.

Сочи, че окръжният съд е ползвал при формирането на изводите по фактите единствено процесуално изрядни доказателствени източници, подложил ги е на собствена оценка в тяхната отделност и логическа съвкупност, проверил е достоверността им и е посочил протИ.речията в тях, като същевременно е проявил активност в разкриването на обективната истина и съобразно възраженията на страните по делото, е приобщил и кредитирал повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Въз основа на това се обосновава извод, че не са налице процесуални нарушения от вида на съществените такива. Като несъстоятелна се определя тезата на подсъдимия и неговия защитник за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и в тази връзка се заявява, че от протокола за оглед на местопроизшествието, от показанията на очевидците на деянието - свидетелите Г.Г., Г.А., Р.К., С.А., А.А., включително и от обяснението на подсъдимия в съдебна фаза, се 4 извежда виновното поведение на подсъдимия, който движейки се изцяло в лявата част на магистралата, при закъсняла реакция и дължимо поради това поведение веднага да намали скоростта и спре автомобила си при възприетата опасност на пътя - авариралия микробус, управляван от загиналия, е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Не се оспорва факта, че е налице същественото съпричиняване на престъпния резултат от починалия Е. И., но се сочи, че това не изключва вината на подсъдимия, който е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Твърди се, че при доказаност на факта на управление на лекия автомобил марка “БМВ“ със скорост от около 123 км/ч от подсъдимото лице, при управление на автомобила в тъмната част на денонощието, при възприемане на разпръснатите части от спуканата гума на авариралия микробус по платното за движение, именно в преобладаващо лявата лента, по която се е движил и подсъдимият, от белият цвят на авариралия микробус, от включените фарове на белия микробус - в каквато насока е протоколът за оглед на местопроизшествието и фотоалбум снимки № 32 и № 60, от отражението на задните габарити на микробуса - в каквато насока е заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, следвала доказателствената обоснованост на факта, че подсъдимият не само е възприел тази обстоятелства, но ги е възприел като опасности на пътя, за което свидетелствало и намаляването на скоростта на управлявания от него автомобил. Заявява се, че водачът на автомобила има задължение не само да следи непосредствения обект пред него, но и цялата пътна обстановка т.е. задължението да се възприемат множество фактори, описани комплексно в чл.