Определение № 4351 от 02.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4351 гр. София, 01.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002105052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Г. В. срещу въззивно решение № 167 от 10.08.2023 год., постановено по в. гр. дело №232/2023 год. по описа на Окръжен съд-Враца, с което след отмяната на решение № 160 от 21.03.2023 год., постановено по гр. дело № 3353/2022 год. по описа на РС-Враца, са отхвърлени предявените от Д. Г. В. срещу „Топ Сервиз Враца“ ЕООД искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 вр. с чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 14 495.40 лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за периода от м.октомври до м. декември 2019 год., от м. януари до м. декември 2020 год., от м. януари зо м. декември 2021 год. и за м. януари 2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022 год. до окончателното й изплащане, сумата от 2 663.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, а именно за периода от 26.10.2019 год. до 01.11.2022 год. и сумата от 1 448.20 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 год. и 2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022 год. до окончателното й изплащане.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ищцата е процесуално недопустима в частта й срещу тази част от въззивното решение, в която е изцяло уважен предявения от нея иск с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за сумата от 1 448.20 лв., ведно със законната лихва върху нея. Цената на този 1 иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е до 5 000 лв. и въззивното решение в частта му по този иск не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Според разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, тази част от въззивното решение е влязло в сила от датата на постановяването и обявяването му. Ето защо подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като процесуално недопустима.

В останалата й част касационната жалба на ищцата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е решил неправилно основния спорен между страните въпрос дали работодателят е изплатил на ищцата дължимото трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2019 год. до м. януари 2022 год. Въззивната инстанция не била извършила повторно разрешаване на спора, а изложила фактическата обстановка, която била описана в първоинстаницонното решение, след което формирала правните си изводи, без да обсъди доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните. Ищцата добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения, а работодателят й дължал заплащането на трудово възнаграждение. Плащането на осигуровки/данък, респ. подаването на справка-декларация от работодателя, както и издадените удостоверения, че трудовото възнаграждение е платено, не съдържали изявление на работника и не можело да бъдат приравнени на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК. В случая във ведомостите за заплати липсвал подпис на ищцата, като нямало и документи, които да бъдат приравнени на разписка. Работодателят не бил доказал, че ведомостите за процесния период са били загубени или унищожени не по негова вина. Обезщетението за отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете било дължимо тогава, когато по конкретното трудово правоотношение били внасяни дължимите осигуровки и данъчни задължения за определен период преди ползването на отпуска. Въззивният съд неправилно бил възприел първия вариант на пети въпрос от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос:

Представляват ли осчетоводените със съответните счетоводни записвания, във ведомостите за работна заплата и извършването на удръжки за социални осигуровки и данъчни задължения, които работодателят е превел в НАП, както и ако разходите за трудово възнаграждение на работника са отразени като „разход за персонала“ в годишния отчет на приходите и разходите на дружеството-работодател за всяка отчетна година, косвено доказателство за извършеното плащане на трудовото възнаграждение на този работник, 2 както и дали подаденото заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 7 ЗСПД пред Дирекция за социално подпомагане, че реално са заплатени съответните суми за трудово възнаграждение за периода, което изявление е направено с цел да бъдат придобити права, представлява признание, което следва да бъде зачетено като надлежно доказателствено средство?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешени в противоречие с Решениеи № 258 от 03.11.2017 год. на ВКС по гр.дело №1007/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 89 от 29.03.2013 год. на ВКС по гр.дело № 558/2012 год., ІV г. о., ГК, Решение № 746 от 05.01.2011 год. на ВКС по гр. дело № 727/2009 год., ІV г. о., ГК и Решение № 141 от 30.11.2010 год. на ВКС по гр. дело № 2715/2008 год., ІV г. о., ГК. Въпросът е посочен като предпоставящ отговор от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без друга мотивировка на хипотезата. Навежда се и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба „Топ Сервиз Враца“ ЕООД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните писмени доказателства и кредитираното заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „технически сътрудник“, което е съществувало през процесния период – от м. октомври 2019 год. до м. януари 2022 год., като същото е било прекратено към момента на предявяване на исковете – 02.11.2022 год. На 21.07.2020 год. ищцата подала в Дирекция за социално подпомагане – Враца заявление-декларация с вх. № 3494 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете по чл.7 ЗСПД, с която декларирала получен брутен доход за периода от м. юни 2019 год. до м. юни 2020 год. На 15.07.2020 год. и 17.05.2022 год. ответникът издал на ищцата удостоверения за получавания от нея брутен доход, посочен помесечно. На 09.05.2022 год. работодателят сезирал РУПВраца с жалба, че при извършена проверка в офиса на дружеството, в архива, е установена липсата на ведомостите за заплати на Д. В. за периода от м. декември 2019 год. до 09.05.2022 год. и анексите към трудовия й договор, като в тази връзка било образувано досъдебно производство № 3321/2022 год. на РП-Враца, което било спряно с постановление на РП-Враца от 05.06.2023 год. Със сигнал от 09.06.2022 год. и допълнителен такъв от 20.07.2022 год. ищцата потърсила съдействие от Дирекция „Инспекция по труда” – Враца за получаването от работодателя й н а извлечение от ведомостите за заплати и удостоверение/служебна бележка за всички изплатени и неизплатени задължения, както и заверено копие от цялото й лично трудово досие. С писма от 24.06.2022 год. и от 10.08.2022 год. Дирекцията уведомила ищцата, че по подадения сигнал е образува на административна преписка и е извършена проверка на "Топ сервиз Враца" ЕООД, като от проверката е установено, че управителят на дружеството не може да представи всички документи, касаещи трудовото правоотношение с ищцата, тъй като ведомостите за работна заплата за 3 част от 2019 год., за цялата 2020 год., 2021 год. и за месец януари 2022 год., молбите и заповедите за платения й годишен отпуск и допълнителните споразумения към трудовият й договор от трудовото й досие, по негово изявление са прибрани от ищцата и същата не желае да ги върне, за което е подал през месец май 2022г. в РПУ-Враца жалба срещу нея, както и че за констатираните нарушения на трудовото законодателство на работодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за неизпълнение на дадено предписание и е констатирано неизпълнение на нареждането да бъдат изплатени на ищцата дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 год. и 2021 год. Издаденото на работодателя наказателно постановление било отменено с решение по АНД № 635/2022 год. на РС-Враца, което било оставено в сила с решение № 15 от 18.05.2023 год. по КАНД № 74/2023 год. на ОС-Враца.

Брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период възлизало на 18 678.04 лв., а нетното трудовото възнаграждение – 14 495.40 лв. В копията от ведомостите за работна заплата за всеки месец от периода от м. октомври 2019 год. до м. януари 2022 год.

/представени от ответника/ липсвал подпис на ищцата, удостоверяващ получаването на дължимата сума. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху върху нетните трудови възнаграждения за процесния период възлиза 2 663.71 лв. За процесния период за всеки месец данните от разчетно-платежната ведомост на ответното дружество за ищцата били осчетоводени със съответните счетоводни записвания, като във ведомостите за работна заплата на ищцата било отразено ежемесечно извършване на удръжки за социални осигуровки и данъчни задължения, които ответникът бил превел на НАП. За процесния период разходите за трудово възнаграждение на ищцата били отразени като „разход за персонала“ в годишния отчет на приходите и разходите на ответното дружество за всяка отчетна година.

Въз основа на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че в периода, през който свидетелката Д. С. работела като главен счетоводител, в ответното дружество били изготвяни ведомости за работна заплата, в т. ч. и за получаваното трудово възнаграждение от ищцата, която била била единственият работник по трудов договор в дружеството. Данните по ведомостите за трудовите възнаграждения били осчетоводявани, като били превеждани осигуровки върху изплатените трудови възнаграждения, както и д а н ъ к . Всяка година ответникът издавал удостоверения за заплатените трудови възнаграждения – такова било издадено и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Всеки месец при попълването на Образец 1 и Декларация 6 и превеждането на осигуровките се превеждал и данъка върху трудовите възнаграждения, които били за сметка на работника /удържали се от него/, поради което трябвало да е изплатено трудовото възнаграждение на работника /ищцата/; по силата на Декларация 6 всички дружества били задължени до 28.02. на следващата година да декларират в НАП изплатените възнаграждения по трудови договори и по договорите за наем с външни лица и т.н. и работодателят не би следвало да изпраща тази декларация, ако не е изплатено трудовото възнаграждение; на края на годината работодателят бил длъжен с декларацията 4 по чл. 73 ЗДДФЛ да обвърже изплатените по Образец 1 и Декларация 6 осигуровки и заплати с годишния отчет в статистиката за наети лица. Свидетелката лично била изготвяла ведомостите за заплати и била виждала, че същите са подписани от работника /ищцата/, но н е била присъствала при изплащането на заплатите. Ведомостите за заплати и личното трудово досие на ищцата се съхранявали в предприятието, съобразно чл. 14 ЗС, като същите били в заключен шкаф в офиса на дружеството и при освобождаването на ищцата работа, те изчезнали, поради което дружеството подало сигнал до полицията, че са откраднати и се водило разследване. Ищцата имала ключ и достъп до шкафа на дружеството, в който се съхранявали ведомостите, като свидетелката била виждала ищцата да го отключва.