Решение № 409 от 03.06.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Кюстендил, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100413 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „УЕБ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 202005005 срещу Заповед №РД-04-27/02.02.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил като индивидуален административен акт по § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

С жалбата се иска от съда да прогласи нищожността на обжалвания административен акт. Твърди се, че със заповедта по чл.37в, ал.7, предл.последно от ЗСПЗЗ е констатирано, че в срок не е извършено плащане на рентната вноска и е наредено на жалбоподателя да я заплати в троен размер. Според управителя на дружеството-жалбоподател, същият, като управител на фирмена сметка е наредил частично плащане за землището на с.

Мърводол, община Невестино за стопанската 2021/2022г. Според него, не става ясно за коя стопанска година е дължимото плащане, тъй като в обяснителната част на административния акт е посочена стопанската 2020/2021г., а в мотивите 2021/2022г.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез управителя твърди, че дружеството е разпределено в 5 землища в община Невестино, като за 4 от тях е заплатено, а за петото е имало технически проблем, поради което не е извършвано плащане.

Ответникът - директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил като ответник по жалбата и орган, издал оспорвания 1 индивидуален административен акт, оспорва жалбата и счита административния акт за правилен и законосъобразен.

Районният съд – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Оспорваната заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил е издадена на основание чл.37в, ал.7, изр.трето от ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № РД-04-215 от 28.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил /л.6 от делото/. С последната директорът на ОД „Земеделие“ – Кюстендил е одобрил споразумение за разпределение на масивите за ползване на обработваеми земи в землището на с. Мърводол, община Невестино.

Препис от споразумението е представен и приет по делото /л.7/. Видно от него, на 30.08.2021г. в с. Мърводол, общ. Невестино, между петима собственици/ползватели на земеделски земи в землището на селото е постигната уговорка за създаване на масив/и за ползване на земеделски земи по смисъла на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ в размер на 243.811 дка. Споразумението е сключено за стопанската 2021/2022 г. и със срок на действие само за нея.

Видно е приложение № 1 /л.8 от делото/, което е неразделна част от Заповед № РД-04-215 от 28.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил и представлява окончателния регистър по реда на чл.74, във вр. с чл.75а от ППЗСПЗЗ и чл.37в, ал.9 от ЗСПЗЗ за землището на с.Мърводол, е определено дължимо рентно плащане на жалбоподателя в размер на 572,68 лева за ползването на разпределените му в споразумението имоти.

Със Заповед № РД-07-54 от 27.07.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил /л.9-13 от делото/ е определена комисия на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл.72б, ал.1, изр.второ от ППЗСПЗЗ в състави за всяко от землищата на посочените села, със задача да ръководят сключването на споразумение между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в съответните землища за стопанската 2021/2022г., както и да осъществят правомощията си по чл.37в, ал.1-4 от ЗСПЗЗ, като за работата си да изготвят доклад до директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил.

Такъв доклад е представен по делото /л.14-15/. Същият е входиран на 21.09.2021г. и е насочен към директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил.

Въз основа на констатациите си, комисията предлага на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил да издаде заповед за разпределение на масивите за ползване на обработваемите земи за землището на село Мърводол, общ.

Невестино за стопанската 2021/2022г., като разпределените масиви в полза на „УЕБ СОЛЮШЪНС“ ЕООД са с обща площ от 24.566 дка и дължимо рентно плащане в размер на 572,68 лева на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.

Видно от представени и приети по делото уведомителни писма от ОСЗ – Невестино и Община Невестино, Заповед № РД-04-215 от 28.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил е публикувана на 05.10.2021г. на интернет страницата на Община Невестино, на 06.10.2021г. на 2 информационното табло в сградата на ОСЗ – Невестино и на 07.10.2021г. в кметството на с. Мърводол.

По делото не са представени доказателства, че в тримесечния срок за заплащане на определената рентна сума за ползване на разпределените имоти жалбоподателят е заплатил дължимите 572,68 лева.

След изтичане на определения срок по Заповед № РД-04-215 от 28.09.2021г., а именно на 08.01.2022 г., поради неплащане от страна на жалбоподателя на възложеното му рентно плащане, ответникът по жалбата, на основание чл. 37в, ал. 7, изр. трето от ЗСПЗЗ е издал атакуваната Заповед, с която е наредил на жалбоподателя заплащане на определената сума за ползване на имотите в троен размер или общо сумата от 1718,04 лева.

Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството-жалбоподател на 18.02.2022г., видно от представено по делото известие за доставяне /л.5 от делото/.

Ответната страна е представила по делото вноска бележка /л.33 от делото/, видно от която на 19.01.2022г. в полза на ОД „Земеделие“ – Кюстендил е заплатена сумата от 2,68 лева от страна на задълженото лице „УЕБ СОЛЮШЪНС“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК, вр. чл.

37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

С жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорвания административен акт. Искането за прогласяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което е допустимо /чл.149, ал.5 от АПК/.

Жалбата е с допустим предмет, подадена е от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, предвид, че в негова тежест с оспорения акт е възложено да заплати на основание чл. 37в, ал. 7, изр. трето от ЗСПЗЗ трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Мърводол, общ. Невестино за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с обща площ 24.566 дка, определени със Заповед № РД04-215 от 28.09.2021г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил.

За да осъществи процедура по преценка за действителност на издадения акт, съдът следва да установи, че той е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписана от закона форма, при спазване на регламентирана процедура. За да е налице нищожност, порокът на акта трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, 3 съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. За установяване на нищожност, съдът следва да прецени всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Видно от представената административна преписка, и по-конкретно постигнатото от жалбоподателя с трети на делото лица споразумение по чл.

37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, същият е запознат с включените в него имоти, както и с размера на дължимото рентно плащане за разпределените по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ имоти. Целта на споразумението по чл. 37в е собствениците и ползвателите на земеделски земи в съответното землище да уедрят обработваните от тях площи, като преразпределят собствените и ползвани на правно основание имоти, към които прибавят т. нар. „имоти – бели петна“, намиращи се в разпределените между участниците в споразумението масиви.

В срок до 01.10 директорът на ОД „Земеделие“ издава заповед по чл. 37в, ал.

4 от ЗСПЗЗ въз основа на доклада на комисията, с която одобрява сключеното споразумение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, разпределени в границите на масивите съобразно споразумението. До издаването на заповедта по ал.4 е възможен доброволен отказ от споразумението. В настоящият случай споразумението е одобрено със Заповед № РД-04-215 от 28.09.2021г. на ответника. Тази заповед не е оспорена в съответния срок и представлява необжалваем административен акт.

Ползвателите на земеделски земи, на които със заповедта по чл. 37в, ал.

4 са определени земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, имат задължение да внасят по сметка за чужди средства на съответната ОД „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта. Сумите са депозитни и се изплащат от ОД „Земеделие“ на правоимащите лица /собствениците/ въз основа на заповедта на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ в десетгодишен срок. Заповедите по чл. 37в, ал. 4 или ал. 12 от ЗСПЗЗ, с които са одобрени споразумението и разпределението на масивите за ползване, на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП са правно основание за ползване на земеделските земи, които земеделските стопани могат да заявяват за подпомагане. Съгласно чл. 37в, ал. 14 от ЗСПЗЗ, споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на ЗПЗП, а в частта за земите по чл. 37в, ал.

3, т. 2 се смята за правно основание, при условие, че е извършено плащане за тях. Следователно условие за правомерното ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ е не само наличието на сключено споразумение и издадена заповед по чл. 37в, ал. 4, но и наличието на извършено плащане за тях в определения от закона срок. Масивите се създават за една стопанска 4 година – времето от 01.10 на текущата година до 01.10 на следващата година, съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ. Доброволната комасация /уедряване/ на ползването е резултат от осъществяването на смесен фактически състав, включващ гражданскоправни и административноправни елементи – формален договор /писмено споразумение между собствениците и ползвателите на земеделски земи/ и индивидуален административен акт на директора на областната дирекция, с който приключва процедурата.

В този смисъл, за да бъде приета заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ като правно основание по смисъла на ЗПЗП, следва същата да е придружена с документ, удостоверяващ извършване на плащане. Ако плащане не е извършено, то ползвателят ползва имотите без правно основание. С изменението на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 2016 г./, е регламентирано, че когато ползвателите не са платили в определения в закона срок дължимата сума за ползваните имоти, то задължение на директора на ОД „Земеделие“ е да издаде заповед, с която да изиска от ползвателя заплащането на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището – чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Предвиденият в чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ начин за заплащане на полученото по административен ред ползване на земеделските земи, собственост на трети лица, цели да защити правата на собствениците.

При наличието на влязла в сила заповед, с която предходното производство по разпределението на масивите на ползвател е приключило и при установено неплащане от страна на жалбоподателя на размера на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуването на заповедта, са налице материалните предпоставки по чл.

37в, ал. 7 изр. трето от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед.

При издаването на заповедта по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ директорът на ОД „Земеделие“ действа при условията на обвързана компетентност, без да притежава право да съобразява конкретни обстоятелства във връзка с дължимостта на рентното плащане, т.е. ответникът няма разписано в закона задължение да отменя или да намалява възложеното в тежест на жалбоподателя рентно плащане. Рентното плащане не е плащане в полза на ответника по жалбата, а плащане в полза на правоимащите лица, собственици на земеделските земи, в обхвата на предоставяните за ползване масиви /т. нар. бели петна/ на ползватели по чл. чл. 37в от ЗСПЗЗ. Именно това, както и влязлата в сила на заповед за разпределение на масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ, препятства възможността ответникът да иска изменението й относно рентното плащане - както относно размера му, така и относно срока, в който е дължимо, тъй като законът не предоставя такива правомощия на директора на ОД „Земеделие“ в обхвата на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ.