Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 308 от 01.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 348/2023
Вид
Определение № 308
Подписан
01.08.2023
В сила
01.08.2023
Състав
Иван Христов Ранчев, Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а, ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а, ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение № 485 от 13.07.2023 г. по ЧНД № 702/2023 г.

Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения П. Л. Т. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ 1 месец и 24 дни, от наложеното му наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ с протоколно определение от 09.03.2023г. по НОХД № 121/2023г. на Районен съд – Карлово.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Т., който чрез защитника си – адв. Н. П. от АК –* на 19.07.2023 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен.

Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си, като са налице законовите предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. В тази връзка се възразява срещу необективността в становището на началника на затвора за това, че поради сравнително краткия престой, не е постигната положителна промяна в поведението на осъденото лице. Не е съобразено, че рискът от вреди по отношение на обществото е нисък, макар и вероятен, при евентуално поредно шофиране без свидетелство за правоуправление. Не са отчетени 1 констатираните от психолога на затвора положителни характеристични данни за осъдения, демонстрираното добро поведение по време на престоя му в затвора, наличието на четири деца – ученици, за които трябва да се грижи, представената характеристика от неговия работодател. Счита се, че поведението на Т. ясно показва наличието на поправящо и превъзпитателно въздействие и по-нататъшния му престой в затвора не е в интерес на осъдения, на семейството му и на обществото и т.н.

Началникът на Затвора – * е представил възражение по повод на постъпилата жалба на осъдения, като изразява несъгласието си с превратното интерпретиране на становището на психолога на затвора по отношение на формираната относително благоприятна корекционна прогноза за Т.. Изрично се подчертава, че са постигнати известни резултати, но все още не са постигнати целите на наказанието, което изисква продължаване на дейностите със социално-педагогическа насоченост за повишаване познанията на л.св. Т., както и за подобряване на уменията за мислене и изграждане на устойчиви нагласи за съобразяване със законовите норми и т.н.

От Окръжна прокуратура – Пазарджик не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Т. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Т., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание 2 лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св. Т. е осъден с протоколно определение от 09.03.2023г. по НОХД № 121/2023г. на Районен съд – Карлово за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Начало на наказанието: 17.03.2023 г.

Към дата на съдебното заседание 13.07.2023 г. осъденият Т. фактически е изтърпял 3 м. и 26 дни, от работа 10 дни или общо 4 месеца и 6 дни, с остатък от 1 м. и 24 дни.

В приложеното към делото становище на началника на Затвора -* се сочи, че осъденият Т. за пореден път постъпва пенитенциарно заведение, видно от наличните осем на брой предишни негови осъждания. В тази връзка същият неизменно е признавал и поемал отговорността за извършеното правонарушение, като се е стремял да спазва реда и дисциплината в затвора.

Въпреки това, обаче при осъдения отсъстват умения за осъзнаване на последствията от собствените действия, предприети необмислено и незаконосъобразно, както и е склонен към прояви на безразсъдно поведение и необмислени действия.

Първоначалният анализ на риска от извършване на сериозни вреди по отношение на обществото, пенитенциарния персонал и самия себе си показва ниски стойности. Рискът е определен като вероятен, но не непосредствен след освобождаването му от пенитенциарното заведение при необмислено предприети действия и евентуално поредно шофиране без необходимото свидетелство за управление на МПС.

В становището на началника на Затвора - * е акцентирано върху обстоятелството, че осъденият Т. се е възползвал от института на УПО и въпреки това за трети пореден път е допуснал да извърши идентично нарушение на закона, а именно шофиране без съответното свидетелство за правоуправление. Затова и счита, че през изминалия кратък срок, наказанието не е постигнало своята цел, с оглед на което предлага да не бъде уважена молбата на лишения от свобода П. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му наказание по НОХД № 121/2023 г. на Районен съд гр. Карлово.

3

Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В мотивите към атакуваното определение е посочено, че по делото няма обективни данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. Т. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието. С основание е акцентирано на посочените в анализа на оценката на риска липса на умения за осъзнаване на последствията от собствените действия, склонност към прояви на безразсъдно поведение и необмислени действия, които не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Осъденият вече се е възползвал от института на условно предсрочно освобождаване по предходна негова присъда, но е допуснал аналогично провинение, поради което не е дал обективни доказателства за трайна и необратима положителна промяна, т.е. не са постигнати в достатъчна степен целите на наложеното наказание, както и липсва осъзната необходимост от промяна в избора на поведение.

В подкрепа на този извод е и изложеното в експертната оценка за актуалното психотично и емоционално състояние на осъдения, в което изрично е подчертано, че Т. е егоцентричен и прагматичен, себенасочен и съхранителен. При срещане на съпротиви може да отреагира с гняв и раздразнителност, които имат моментен характер и бързо отшумяват. Не се отрича, че е налице относително благоприятна корекционна прогноза спрямо Т., постигнати са известни резултати, но все още не са изпълнени целите на наказанието.

В тази връзка, съобразно разпоредбата на чл.439а ал.2 от НПК, основните доказателствени източници за поправянето на осъдения са оценката по чл.155 от ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, съдът правилно се е доверил на становището на началника на Затвора-* относно изпълнението на плана на присъдата и на експертното становище за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, при което е счел за неоснователно искането му за УПО.

Действително, в становищата на затворническата администрация са 4 откроени множество положителни качества за личността на осъдения, както и демонстрирано от него добро поведение при престоя му в затвора. Но това не е достатъчно да промени извода, че на този етап осъденият не следва да бъде освобождаван предсрочно. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда, всъщност са правила при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Отделно, подобно поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

Очевидно, краткият престой в затвора, независимо от липсата на допуснати нарушения, не позволява убедително и еднозначно да се установи изискуемата в закона трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице по време на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, предвид на което не следва да се допуска неговото условно предсрочно освобождаване.

В заключение, поради тези съображения, настоящият състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Т., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения П. Т., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 485 от 13.07.2023 г. по ЧНД № 702/2023 г. Пазарджишкият окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. Л. Т. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ 1 месец и 24 дни, от наложеното му наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ с протоколно определение от 09.03.2023г. по НОХД № 121/2023г. на Районен съд – Карлово.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6