Решение № 193 от 17.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Плевен, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500096 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от “Форуком и компания“ ООД , гр. Хасково, представлявано от управителя Д.Г. чрез процесуалния представител адвокат И.И. от САК против решение № 1425/08.12.2021 г. по гр.д. № 4779/2021 г. по описа на Районен съд Плевен, в частта в която е уважен предявения иск за сумата от 183,34 лв. и са присъдени разноски. С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се обжалва в тази част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. Р. С. чрез пълномощника му адвокат Г.Ч. от САК, в който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В о.с.з. въззивното дружество се представлява от пълномощника си адвокат И.И. от САК и поддържа подадената въззивна жалба. Претендира се направените по делото разноски, представя договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

1

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат Г.Ч. от САК депозира писмено становище, в което оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира се направените по делото разноски по реда на чл. 38 от ЗА и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/ Плевенския районен съд е сезиран от ищеца С. Р.

С. с иск против “Форуком и Компания“ ООД , гр. Хасково, ЕИК ********** с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв. /като искът е предявен като частичен от иск за сумата от 182,17 лв. /платена от него без правно основание по договор за потребителски кредит № 000-KZ-95712122/13012018, сключен на 13.01.2018 г. между страните. В ИМ се излагат доводи за получен кредит в размер на 350 лв. от кредитодателя, сключване на договора за кредит в нарушение на чл.

10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20, чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 и 4, чл. 19 ал. 4 от ЗПК и др. водещо до нищожността както на отделни клаузи на договора, така и на договора като цяло при условията на чл. 22 от ЗПК и чл. 143 ал. 2 т. 19 и чл. 147а от ЗЗП. Твърди се, че ищецът е получил кредит в размер на 350 лв., но е заплатил на ответника на сумата от 532,17 лв., поради което разликата в размер на 182,17 лв. се явява платена без правно основание по недействителния договор, поради което за ответника е възникнала отговорност да ги върне като платени без правно основание.

С отговора на ИМ ответникът “Форуком и Компания“ ООД, гр. Хасково, ЕИК **********оспорва твърденията и доводите в ИМ относно действителността на договора или отделни клаузи от него. Твърди се, че на ищеца е предоставена необходимата преддоговорна информация – Общи условия /ОУ/ и стандартен европейски формуляр /СЕФ/, заявлението е подадено от потребителя онлайн и при следване на стъпките в системата на кредитодателя същият сам попълва личните си данни, избира сумата на кредита и срока на връщането й, посочва лица за контакт, запознава се с ОУ и СЕФ и едва след това може да подаде заявка за получаване на кредит. Излагат се подробни доводи относно характера на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФУР, както и за подписването му при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ с електронен подпис по смисъла на този закон. Излагат се също доводи относно неформалния характер на договора за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, както и за това, че договорът следва да се счита сключен с предаване на сумата от 350 лв. от кредитодателя 2 на кредиполучателя чрез „Изипей“ АД, за което с отговора на ИМ се представя писмено доказателство – разписка. Излагат се доводите за действителността на договора за поръчителство, като според ответника плащането по него на възнаграждение е избор на ищеца и резултат от постигнато съгласие между ищеца и поръчителя, като ищецът доброволно е сключели договора по предоставяне на тази неблагоприятна като последици за поръчителя услуга, който се ангажира солидарно с него по договора за кредит да изпълни задълженията му. Според ответника ищецът не е бил задължен да сключи договора за поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД, а е имал възможност да избере друг от предложените му варианти да обезпечи кредита, както и да се откаже от сключения договор за кредит в 14 – дневен срок или да ползва услугите на друга кредитна институция. Твърди се, че в процеса на кандидатстване на ищеца за кредит по телефона от кредитодателя му е обяснено подробно каква сума ще бъде дължима от него по договора за поръчителство, изпратен му е договора за поръчителство и погасителния план към него и след това той е потвърдил сключване на договора, като е налице запис на телефонния разговор между страните на диск, представен като доказателство по делото. Наред с това се посочва, че сумата от 170,50 лв. представляваща възнаграждение по договора за поръчителство е заплатена от ищеца на кредитодателя, който е имал задължение съгласно постигнати договорености с „Гарант Къмпани“ ООД да я прехвърли, като това е станало със споразумителен протокол от 01.12.2018 г. между страните, по силата на който “Форуком и Компания“ ООД и „Гарант Къмпани“ ООД са извършили прихващане на дължими помежду си парични суми, който протокол се представя като доказателство по делото. Възразява се, че шрифта на договора отговаря на законовото изискване за размер не по-малък от 12. Възразява се, че не е нарушена разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП и не е необходимо ОУ да са предоставени на хартиен носител с оглед начина на сключване на договора по ЗПФУР. Възразява се, че годишния процент на разходите /ГПР/ отговаря на изискванията в договорения процент от 49,02 %, като счита, че дори клаузата да е нищожна това не води до нищожност на целия договор. Възразява се срещу включването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, както и относно начина на изплащането му, като се твърди, че се касае за еднократно платимо възнаграждение. Твърди се също, че годишния лихвен процент по договора е в рамките на закона, тъй като е определен в договора в размер на 40 %, като по договора за кредит с оглед срока на договора – 30 дни заплатената договорна лихва е в размер на 11,67 лв., като общо дължимата сума по кредита е в размер на 361,67 лв., а останалата платена сума в размер н а 170,50 лв. няма отношение към плащанията по договора за кредит и е прехвърлена на поръчителя с посочения споразумителен протокол. С отговора на ИМ се признава, че задълженията на ищеца по договора между тях са погасени от ищеца, но се оспорва задължението му да дължи връщане на сумата от 182,17 лв. като недължимо платена.

В о.с.з на 24.11.2022 г. пред ПлРС по писмено искане на процесуалния 3 представител на ищеца адвокат Г.Ч. от САК е допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение на цената на иска чрез увеличение на 533,34 лв..

За да уважи частично предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.

1 от ЗЗД за сумата от 183,34 лв., ПлРС е приел, че договорът за кредит е недействителен и извършените плащания от страна на ищеца на посочената сума са без правно основание. ПлРС е приел за доказано по делото въз основа на заключението на приетата СИЕ, че сумата за възнаграждение на поръчителя в размер на 170,50 лв. е била заплатена по сметката на „Форуком и Компания“ ООД за погасяване на дълга по процесния договор за кредит и при установената липса на основание за плащането й материално-правно легитимиран да отговаря по иска е именно ответното дружество. Приел, че от съдържанието на клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит и съпоставянето й с естеството на съглашението се налага разбирането, че на практика клаузата не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, тъй като изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя на практика са неосъществими от него и обективно едиственото обезпечение, което той би могъл да предостави е това от одобрено от заемодателя дружество. ПлРС е приел за житейски необосновано да се счита, че потребителят, който се нуждае от кредит в размер на 350 лв. ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция или две лица - поръчители с минимален месечен осигурителен доход от 1 500 лв.. ПлРС е приел, че клаузата съставлява необходимо условие да се усвои финансовия ресурс и по този начин сигурен разход за потребителя по договора за поръчителство с "Гарант Къмпани" ООД, като наред с това приема, че договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2018 г. сам по себе си изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя реална услуга, а обезпечение единствено и само в полза на кредитора "Форуком и Компания" ООД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. ПлРС приема също, че договорът е лишен от основание и поради това, че в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 от договора за поръчителство, същият има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното, т.е срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 170,50 лв. потребителят не е получил каквато и да било услуга. ПлРС е приел за 4 основателни и възраженията на ищеца, касаещи клаузата за ГПР в размер на 49,02% без към същата да са включени разходите по договора за поръчителство, като е приел, че задълженията на потребителя по договора за предоставяне на поръчителство са пряко свързани с договора за кредит и същите съобразно императивните разпоредби на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл.

19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъдат включени в ГПР, независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а на друго лице. В заключение ПлРС е приел, че след съобразяване на този допълнителен разход към ГПР, последният надхвърля законово определения максимален размер и като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни като сключени в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК и водят до недействителност на договора за потребителски кредит като цяло съгласно чл. 22 от ЗПК. При съобразяване на разпоредбата на чл. 23 ЗПК ПлРС е приел, че за ищецът в качеството на потребител е възникнало задължението да плати по договора само действително получената сума в размер на 350 лв., като същият не е дължил заплащането на договорната лихва по кредита в размер на 11,67 лв., заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 170,50 лв. и заплащането на лихвата за забава в размер на 1,17 лв.. ПлРС е разгледал подробно и останалите възражения на ищеца за нищожност на договора за кредит, но е приел същите за неоснователни с оглед доказателствата по делото.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ИМ, с която е предявен искът с правно основоние чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е редовна, а искът допустим, поради което правилно е разгледан от ПлРС по същество.