Решение № 227 от 01.12.2020, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Габрово , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Кремена Големанова

Ива Димова

Симона Миланези

Милкана И. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20204200500335 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 136 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1169/2019г., Севлиевският районен съд е осъдил Р.И. Х., на осн. чл. 109 от ЗС, да премахне незаконно изградените от нея: преградна стена между собствения й недвижим имот с ид. *** и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата М.С. Н., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ****, с административен адрес гр. С., ул. „СП“ № ***, и да възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне остъклената част от фасадата на сградата с идентификатор **** и да я възстанови в съществуващия преди това вид; да премахне изградената бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата М. Н., както и да го възстанови в съществуващия преди преустройството вид, по предявените от М. С. искове. В тежест на ответницата са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.Х., чрез адв.

В. И.и Н. Н., в която се твърди, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като процесният имот е придобит от жалбоподателката в режим на СИО, а производството е протекло без участието на нейния съпруг, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд на ищцата, който е задължителен необходим другар в процеса и пропускът, същият да бъде конституиран, е основание за обезсилване на постановеното решение. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.

1

Излагат се доводи, че решението е и неправилно, тъй като не е доказано, наличие на такова положение в резултат на строителните работи извършени от жалбоподателката, които да надхвърлят пределите на позволеното и които да създават реални пречки за упражняване правото на собственост на ищцата в пълен обем. От свидетелските показания, анализирани от съда, се установява, че са извършени ремонтни работи в имота на жалбоподателката, но от тях не може да се направи извод, кои точно създават пречки за ползване имота на ищцата. Фасадата на сградата с идентификатор *****, както и стоманобетонната плоча, отлята на нивото под магазина, макар и явяващи се елементи от съсобствени части на сградата, са в обекта на жалбоподателката и не засягат/ ограничават правото на собственост върху самостоятелния обект на ищцата, разположен на втория етаж от сградата. Вещото лице не е установило, че извършените СРР нарушават конструкцията и здравината на обекта разположен на втория етаж. Напротив, твърди се, че с извършените ССР е укрепена конструкцията на сградата, която била сторена преди 100 години. Не се доказало, че действието или бездействието на жалбоподателката създава пречки за използване на имота на ищцата по – големи от обикновените. Дори да се приемело, че ССР извършени от жалбоподателката да са били неоснователни, тъй като са извършени върху елементи от сградата представляващи съсобствени части без съгласието на останалите съсобственици и без строителни книжа, то по делото не били представени доказателства, които да убедят съда, че тези именно действия са създали пречки на собственика – ищец да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Освен това се твърди, че било установено, че процесният имот е строен преди повече от 100 години и че за него няма запазени архитектурни проекти. В същото време СРР извършени от жалбоподателката са без строителни книжа, от където трудно може да се прецени техния обем и вид. Това обстоятелство правело невъзможно изпълнението на съдебното решение. Освен това, както се установило от заключението на вещото лице, извършените СРР са от категорията на тези, за които ЗУТ изисква разрешение за строеж, което означавало, че тяхното премахване отново ще изисква разрешение за строеж, т.е. изпълнението на решението ще е невъзможно.

Моли се, да се отмени обжалваното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно и незаконосъобразно, и да им се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата М. Н., чрез адв. П., в който същата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се, решението да бъде потвърдено.

В проведеното съдебно заседание пред въззвиния съд процесуалните представители на жалбоподателката поддържат жалбата и претендират разноските по делото. Ответната страна, чрез адв. П. я оспорва, поддържа отговора и претендира разноските за настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.Н., с която е поискано да се осъди Р.Х. да премахне незаконно изградените: преградна стена между собствения й недвижим имот с идентификатор **** и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата представляващо самостоятелен обект в сграда с ид. *** и да възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне остъклената част от фасадата на сградата с ид. *** и да я възстанови в същия вид, да премахне изградената бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата, както и да възстанови фасадата в съществуващи преди преустройството вид – изградена от тухла. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на направеното искане.

2

В срок е постъпил отговор от ответницата, в който се оспорва допустимостта на иска, тъй като се излага, че имота е придобит в режим на СИО, а съпругът й не е конституиран като страна по делото. Оспорено е и че по същество искът е неоснователен. Твърди се, че изградената стена, която била в собствения на ответницата имот, не засягала общите за ползване от страните стълбище и коридор, не се касаело за преустройство и не било налице строеж по см. на ЗУТ. Строителството било извършено за заздравяване на конструкцията на сградата. Относно остъклената част се възразява, че същата не е част от фасадата на сградата, а обслужва самостоятелния обект на ответниците, не е променено предназначението на помещението, не са отнети общи части от стълбището и коридор и не са затруднява ползването им чрез остъкляването. Относно бетонната плоча се твърди, че същата е изградена за да се укрепи жилищната сграда и с нея не се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота, както и ползването на мазата. Моли да се остави без уважение предявения иск.

За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че са доказани кумулативните предпоставки за уважаване на предявената претенция по чл. 109 от ЗС, а именно, че ищцата е собственик на описания в исковата молба имот и ответницата е извършила твърдените неоснователни нарушения, с които пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем. Прието е, че всички ремонтни дейности и преустройства, описани в исковата молба, са извършени от ответницата, но без конструктивен проект, който е задължителен за такъв вид ремонт, като няма и строителни книжа за извършеното от ищцата строителство. Съпругът на ответницата не отрича извършването им, но счита, че те са полезни за сградата. От заключението на вещото лице е установено, че направените укрепвания не гарантират конструктивна устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имот необходимите якостни характеристики и са монтирани на подходящите места. Прието е, че пропуканите стени на втория етаж могат да с дължат на премахнат носещ зид на първия етаж и неправилно подпиране на гредораде. Предвид установеното, съдът е приел, че ответницата е извършила твърдените неоснователни нарушения, с които се пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем.

Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нот. акт № 64, том I, рег. № 1019, дело 62 от 2010 г. на Нотариус № 300 при РС - Севлиево, Л.К.Л. е продал на ответницата по въззивната жалба (ищца в първоинстанционното производство) М.Н. следния недвижим имот - жилище, разположено на втори етаж на жилищна сграда 1 с идентификатор ***, с административен адрес гр. С., ул. "Ст. П." № ****, със застроена площ 68 кв. м., заедно с целия таван, 1/2 идеална част от мазата, със самостоятелен вход от улицата за жилището и мазата и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху земята.

Жалбоподателката Р.Х., видно от нот. акт № 136 том III дело 1095 от 1994 г. на РС- Севлиево, е собственик на самостоятелен обект с ид. ******, представляващ дюкян на първи етаж от същата сграда с ид. ***** и 1/2 ид. част от мазата. Не е спорно, че към момента на придобиване на собствеността Х.е в брак с Х.Н.Х., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № ***от 01.03.1981 г. на ОНС - Габрово.

От свидетелските показания на св. М. С.се установява, че преди 1989 г. ползвал едно помещение, по - скоро като подстълбищно пространство, прозорец с гише за пълнене на запалки, на първия етаж в къщата на страните. Свидетелят имал прозорец 3 към улицата и зад него имало един голям капак, който водел до мазето, в което влизал един път от любопитство с Л. да види, че имал кладенец и водомерите му били там, по едно много стръмно стълбище. Сега го нямало прозорчето към улицата, което било до входната врата, като до вратата имало колона, до която си бил направил едно гише. То било отделно помещение от сегашния магазин. Имало колона, която не стояла там към момента. Ако колоната стояла там, трябвало да има отделни витрини около нея, а сега имало една цяла стъклена витрина на магазина. Ходил с Л. да види какво са направили.

Няма го вече помещението, зазидано е и има преграда към втория етаж, като тази преградна стена предполага, че е вече новия магазин. Преди нямало преградни стени.

Махнали били подпорни стени и греди, вследствие на ремонта се получило слягане, напукани били стените и пода пропаднал, затова обитателя на втория етаж - Л. вече не живеел там.

От свидетелските показания на св. Л. Л. се установява, че същият е чичо на ищцата, че ответницата и съпруга й изляла бетонна плоча на дюшемето, премахнали две подпорни колони на лицевата страна на сградата и две стени на вътрешната страна на магазина и вследствие на премахването на двете носещи стени от вътрешната страна цялата къща се наклонила на една страна и се напукали стените и таваните. В момента нямало други колони на тяхно място, всичко се крепило на една желязна греда. Двете колони били с каменна основа и върху тях дървени греди, подпрени на релсата на желязната греда, между първия и втория етаж, поставена когато е правена къщата.

Свидетелят не можел да го ползва мазето от 2018 г., когато ответницата правила ремонта направила една капандурка, за да може свидетеля да си влиза в мазата, но 2018 г. свидетеля видял излята бетонна плоча. Етажът, който се е улегнал бил собственост на свидетеля, но сега го прехвърлил на ищцата, негова племенница. Вече нищо не можело да се извади, нито да влезе в мазето, да се види водомера, не можело да се ползва и вода, защото ВИК искали да имат достъп до водомера, а свидетелят нямал такъв и не можел да им го осигури.

От сведетелските показания на св. Х. Х., съпруг на ответницата, се установява, че със съпругата си 1993-та година някъде закупили къщата. След една година започнал да прави ремонт, отдолу било на гредоред, излял плоча на мазата на първия етаж, на Л. му направил врата, направил му коридор, укрепил отгоре със стоманени греди. Свидетелят изградил коридора от входа на Л. , в който влизала и външната врата, като тя била в окаяно състояние пред разруха. Мазето се намирало под дюкяна на свидетеля, и се ползвало и от двама им. Когато Л. искал да влиза си влизал от входа, под коридора му, входа вляво отдолу. Дупката не била в стената, а на пода, капандурата на мазето. Дупката в стената я затворили когато извършили ремонта 2018 г. В момента капандурата се намирала на пода на магазина, запечатана с бетон.