Решение № 789 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Елена Тахчиева

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000503304 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 03.06.24г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 3304/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-12 състав от 17.03.23г.. по г.д. № 14807/17г. е уважен /частично: за сума в размер на 79 267, 69 лева/ иск по чл. 59 от ЗЗД на „Евсиноград“ ЕООД против Е. М..

Решението на СГС се обжалва /изцяло – в посочената част/ от Е. М..

Предмет на въззивна проверка /по жалба на „Евсиноград“ ЕООД и Г. Н./ е и определение на СГС 1-12 състав от 29.09.23г. по г.д. № 14807/17г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е извършил строителство /чрез подизпълнители/ в недвижими имоти – собственост на ответницата и че последната се е обогатила /без основание - по смисъла на чл. 59 от ЗЗД/ със стойността на съответните СМР-ти. С оглед това: „Евсиноград“ ЕООД претендира – имуществената отговорност на ответницата да бъде ангажирана /при условията на посоченият законов текст/.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

С влязъл в сила съдебен акт /самото атакувано решение на СГС, което не е обжалвано в частта по иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД/ е установено, че между страните по делото не съществува /не е било учредено – при условията на посочените законови текстове/ договорно правоотношение, което да касае извършване на СМР-ти от страна на дружеството /или от подизпълнители на последното/ в недвижими 1 имоти /собственост на ответницата/.

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват - преценени в съвкупност и в контекста на констатациите на приетата в процеса експертиза /основна и допълнителна - изготвени след оглед на обектите на място и след съобразяване на строителната документация/, че ищецът е възложил /съгласно представените в тази връзка договори/ на „Сити Билдинг“ ЕООД, „Топ Строй Варна“ ЕООД, „Електроизграждане – С. И“ ООД и други фирми /подизпълнители/ да извършат СМР-ти в процесната жилищна сграда /в която са разположени собствените на ответницата недвижими имоти – апартаменти/ и е платил на изброените дружества възнаграждения /за извършената работа – строителство/.

Стойността на процесните СМР-ти /които касаят конкретно жилищата - собственост на ответницата/ възлиза на сума в размер на 79 267, 69 лева.

Изложените обстоятелства /в горните два абзаца – преценени в съвкупност/ установяват всички предпоставки /които са релевантни в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД/, а именно: ищецът е сторил /при липса на облигационно основание за това/ разходи в полза на ответницата /т.е. последната се е обогатила без основание за сметка на дружеството – с посочената парична равностойност на извършените СМР-ти/.

Действително:

В отговора на исковата молба се съдържа оспорване на всички /на практика/ представени от ищците писмени доказателства. Единственото изпълнено с конкретно съдържание /и доводи/ възражение /във връзка с тези оспорвания/ обаче касае - липсата на облигационна връзка между страните /това оспорване е обосновало приложение на „санкцията“ по чл. 183 от ГПК и отхвърлянето на главния иск/. Всички останали оспорвания /към които се препраща и във въззивното производство/ следва да се окачествят като неоснователни предвид следното:

От една страна:

Ответницата не оспорва обстоятелствата, че е придобила от ищеца правото на строеж /и впоследствие собствеността/ върху процесните три обекта /апартаменти/ на основание на процесния договор /нотариален акт/ от 23.10.13г., че имотните активи /като част от цялата постройка/ са били въведени в експлоатация и, че жилищата /които са в напълно завършен вид/ се ползват реално /по предназначение/. Тези факти /освен, че са безспорни/ се явяват и надлежно установени в процеса /с приетите по делото писмени и експертни доказателства – преценени в съвкупност/. В такава хипотеза:

При липса на спор досежно изброените обстоятелства; при липса на твърдения /съответно и на доказателства/ процесната сграда /в това число – собствените на ответницата обекти/ да са били изградени с нейни лични средства /или със средства на друго лице – различно от ищеца/ бланкетно заявените оспорвания /на всички събрани по делото писмени доказателства/ не може да бъде съобразено. Особено доколкото съдържанието на тези доказателства /договори, строителна документация, фактури и платежни документи – всички преценени в съвкупност/ кореспондират по съдържание с констатациите на приетата по делото експертиза /която е изготвена след фактически оглед на място и остойностяване на процесните СМР-ти/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /в обжалваната част/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред въззивния съд.

Възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно: заявеният от ищеца адвокатски хонорар е под минимума по Наредба № 1 /който минимум в случая възлиза на сума в размер на 7 050 лева – съобразно защитавания пред въззивния съд 2 материален интерес на спора/.

Процесната частна жалба /депозирана при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/ е основателна:

Процесните съдебни разноски /за производството пред първата инстанция/ следва да бъдат разпределени само между „Евсиноград“ ЕООД и Е. Ж. М. /доколкото двамата ищци защитават един и същи материален интерес и този интерес се явява защитен успешно частично в крайна сметка, макар и само по евентуалния иск/ и в съответствие с изхода на спора по иска на дружеството /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/.

Съобразно този резултат в полза на фирмата се следват съдебни разноски в размер на 3 804 лева, а в полза на ответницата се следват съдебни разноски в размер на 3 418 лева.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на СГС 1-12 състав от 17.03.23г.. по г.д. № 14807/17г.

ОСЪЖДА Е. Ж. М. да плати на „Евсиноград“ ЕООД 5 000 лева - съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОТМЕНЯ определение на СГС 1-12 състав от 29.09.23г. по г.д. № 14807/17г. и изцяло съдебното решение от 17.03.23г. /в частта за разноските/.

ОСЪЖДА Е. Ж. М. да плати на „Евсиноград“ ЕООД 3 804 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.

ОСЪЖДА „Евсиноград“ ЕООД да плати на Е. Ж. М. 3 418 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.

Решението на СГС е влязло в сила в останалата част /като необжалвано/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3