Определение № 915 от 18.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20241800100374 по описа за 2024 година

Подадена е молба от 28.04.2025 год. от ищеца Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ чрез адв. Ф. за изменение на постановеното в открито съдебно заседание на 10.04.2025 год. определение по гр.д. № 374/2024 год. на СОС в частта за разноските, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева в полза на ответника Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът чрез адв. П. оспорва молбата.

След преценка на доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както и възраженията на ответника, съдът прецени следното:

Допустимо и постъпило в срок е искането по реда на чл. 248 от ГПК - за изменение на определението в частта за разноските, като молбата е подадена в едноседмичния срок от връчване на определението до ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, че молбата по чл. 248 от ГПК е нередовна поради липса на представителна власт на адв. Е. Ф. за подаването й от страна на законния представител на БФАС. Видно от приложеното по делото пълномощно, адв. Ф. е била упълномощена да представлява ищцовото сдружение от предходния законен представител и управител на сдружението Р. Д., като липсват данни новият председател на УС на сдружението Д.П. да е оттеглил пълномощното. След като същото не е оттеглено, то има сила до приключване на производството по делото във всички инстанции. С оглед това, молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С молба от 17.02.2025 год. ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Д. П., документ за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 10 000 лева, както и списък с направените разноски по чл. 80 от ГПК. По делото са проведени две открити съдебни заседания с явяване на пълномощника на ответника, който е депозирал в срок отговор на исковата молба и е ангажирал доказателства.

1

В проведеното о.с.з. на 10.04.2025 год. не се явил представител на ищеца; съдът е докладвал молбата на същия, с която е направен отказ от предявените искове; ответникът, представляван от адв. П. е дал становище за прекратяване на производството по делото, като е поискал и присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. С определението, постановено в о.с.з,. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 233 от ГПК и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 10 000 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Ответникът е представил списък с разноските по чл. 80 от ГПК с подадена молба преди първото открито съдебно заседание с приложени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева. Последният е поискал присъждането на разноски в проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2025 год., когато е прекратено производството по делото, като поради неявяването си по делото ищецът не е възразил срещу прекомерността на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. С оглед това съдът намира, че възражението за прекомерност е преклудирано към момента на подаване на искането за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските, тъй като ищецът е следвало да направи възражение за прекомерност в откритото съдебно заседание, в което е постановено прекратителното определение.

Съгласно практиката на ВКС, изразена в определение № 362/06.08.2012 по ч. гр. д. № 152/2012 на ВКС, ГК, II г. о. и др., правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК създава право на ответника на разноски и в случаите на оттегляне и отказ на иска, като за присъждането им същият следва да е направил своевременно искане. В случая искането е направено още с отговора на исковата молба, а това е възможният най-ранен момент, когато е представен и списъкът на разноските по чл. 80 от ГПК /същият може да се представи най-късно до последното заседание в съответната съдебна инстанция/. Безразлично за изхода на делото е обстоятелството дали делото е прекратено преди първото съдебно заседание, по време или след провеждането му и с оглед възприетото в практиката разрешение, изразено в определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 71/2018 г. и определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК. В тази практика по въпроса кога могат да бъдат представени доказателства за сторените разноски от ответника по делото при оттегляне или отказ на иска, се приема, че след като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – и след постановяване на определението, с което производството е 2 прекратено. Съдът може да прекрати делото при оттегляне на иска и в открито съдебно заседание, независимо че молбата за оттегляне на иска е постъпила в съда преди датата, за която то е насрочено. Неизпълнението на задължението на страната да води добре делото си, като се яви на съдебно заседание по висящото гражданско дело не може да бъде извинителна причина за пропуска да се възрази срещу прекомерността на претендираните от насрещната страна разноски. В определение № 263 от 02.05.2011 г. по ч. гр. д. № 188/2011 г. на ВКС, IV г. о. по аналогичен на настоящия случай се приема, че присъждането на разноските е станало в открито съдебно заседание, за което страната е преценила, че не е нужно да изпраща представител и така е пропусната възможността да се направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно, поради което и искането, сторено с молба по реда на чл. 248 ГПК е преклудирано. В този смисъл е и определение № 435 от 28.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2997/2018 г., IV г. о. и др.

По изложените съображения, след като възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано, неоснователна се явява и молбата на ищеца за изменение на определението на съда в частта за разноските по чл. 248 от ГПК.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 28.04.2025 год., подадена от ищеца Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ чрез адв. Ф. за изменение на постановеното в открито съдебно заседание на 10.04.2025 год. определение по гр.д. № 374/2024 год. на СОС в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева в полза на ответника Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3