Решение № 63 от 06.03.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Свиленград, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200046 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000575 от 21.12.2022 година на Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на

Б.

С.

С. с

ЕГН

********** от

**********************************, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Б. С. С., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони и правната квалификация не съответствала на изложената фактическа обстановка. Сочи, че не бил извършил процесното нарушение.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. С. С., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 14.11.2022 година около 14.15 часа свидетелят Е. Й. Д. и колегата му Р. А. К. (служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково), на паркинга на у************************, виждат моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер ******* – собственост на М.Д. С.а (видно от Справката относно собствеността на МПС), което се управлява от жалбоподателя. Последният слиза от автомобила и бързо се отправя към входа на жилищната сграда, което прави впечатление на полицейските служители и тъй като лицето им е служебно известно, решават че трябва да бъде тестван за употреба на НУВ. Полицейските служители се представят на жалбоподателя и го уведомяват, че ще му бъде извършена проверка за НУВ, като е поканен да отиде в РУ – Свиленград. В РУ - Свиленград, свидетелят М.

К. му разяснява процедурата във връзка с проверката за НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. С. след като разбира за какво иде реч в 14.30 часа отказва да бъде изпробван с техническо средство - Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен № ARLJ-0022 за наличие на НУВ. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско 2 изследване с № 082413 от същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че следва да се яви до 15.30 часа (до 40 минути) в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Свиленград за даване на кръвна проба, където отказва да даде такава.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М. А. К. – „Младши автоконтрольор”, II степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Полицейски инспектор, съставя против жалбоподателя С. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 232897, серия AД. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Е. Й. Д. и колегата му Р. А. К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с отказа на С. да му бъде извършена проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя - нарушителя Б.

С., който сочи, че има възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа, но не сочи конкретни такива.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000575 на 21.12.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации , изложени в АУАН, но при описание на фактическия състав на нарушението сочи, че е налице отказ за проверка за наличие на алкохол, както и съответно сочи следната правна квалификация - чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, какт о и на 3 основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки . НП е редовно връчено на жалбоподателя н а 10.01.2 0 2 3 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М. А. К. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” , Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и Писмо с рег.№ 35 1000-585 от 27.01.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че С. е санкциониран за още едно нарушение на ЗДвП с влязъл в сила Електронен фиш, както и му е налагана принудителна административна мярка.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично 4 нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 952 от 01.02.2023 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.

1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.

1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 14.11.2022 година актосъставителят М. А. К. е заемала длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. била е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.

Предвид изложеното актосъставителят М. К. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията п о чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служители Д., е категоричен, че именно С. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е бил на шофьорското място 5 и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични с част от тези, изложени в Жалбата:

1. Налице е неправилно приложение на материалния закон, тъй като има несъответствие между словесното описание на санкционираното нарушение и посочения като нарушен фактически състав. Констатираното нарушение, описано словесно в АУАН и последвалото го НП е с изпълнително деяние, че лицето отказва проверка за наличие на НУВ, а е посочен като нарушен в НП следния фактически състав: лицето отказва проверка за наличие на алкохол, т.е. налице е противоречие между обстоятелствената част и посочения като нарушен фактически състав. Видно от словесното описание на процесното деяние в АУАН и в НП и от събраните по делото доказателства, водачът е отказал проверка за НУВ, факт който не се оспорва и се установява и от показанията на актосъставителя и свидетеля по Акта Д.. По преписката се намират и Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване, т.е. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да даде проба с оглед преценката за употребата на НУВ, а му е повдигнато обвинение за отказ да даде проба за алкохол. Иначе казано на Б. С. е вменено нарушение за това, че отказва да му бъде извършена проверка за алкохол, а не за това че оказва проверка за НУВ. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава за отказ на водача да бъде тестван за алкохол.