Решение № 134 от 20.06.2025, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Елин Пелин, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100434 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл.

3 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: област Софийска, община Елин Пелин, с. Д., ул. „К.” № ... срещу „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ..., с адрес: област София, община Столична, гр. София, р-н Средец, ***, ап. 14, представлявано от законния му представител В. Г. С., с която се иска признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г. на РС Елин Пелин за събирането, на които е образувано изп. дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д., рeг. № ..., в размер на 13739,33 лева, представляваща: 4716,35 лева - главница, ведно със законна лихва от 25.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като натрупаната законна лихва до 12.04.2024 г. е в размер на 6462,37 лева, 1414,21 лева - договорна лихва за периода от 12.09.2009 г до 24.02.2011 г. и 1146,40 лева, представляваща такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Моли се да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2502 лева, представляваща неоснователно удържани от трудовото възнаграждение и заплатени суми на „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ... по изп. дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Н.

Д., рeг. № ..., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Твърди се, че М. К. Т. е наследник на починалия й баща К. Н.Й., ЕГН **********. През 2011 г. е образувано изп. дело № 220/2011 г., по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, с район на действие: Софийски окръжен съд срещу К.Н.Й., ЕГН ********** за вземане по 1 изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г., четвърти състав, по описа на Районен съд - Елин Пелин. С молба от 14.09.2015 г. „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ..., е уведомило ЧСИ Н. Д., рeг. № ..., с район на действие: Софийски окръжен съд, за сключения договор за цесия между него и „Уникредит Булбанк” АД, и е поискало да бъде конституирано като взискател. Удостоверение за наследници с изх. № 53/28.05.2021 г., от което е видно, че К. Н.Й., ЕГН **********, е починал на 28.04.2021 г., като за настъпилата смърт има издаден акт за смърт № 10/28.04.2021 г., а негови наследници по закон са: 1. В.

Г.Й., ЕГН ********** – съпруга; 2. М. К. Т., ЕГН ********** – дъщеря. На 08.06.2021 г. взискателят по делото „Макроадванс” АД с молба е поискал от ЧСИ Н. Д., рeг. ... Район на действие: Софийски окръжен съд, да конституира наследниците на длъжника К. Н.Й.. След постъпилата молба ЧСИ Д. е изискала удостоверение за наследници, което е входирано по ИД № 220/211 г. на дата 15.07.2021 г. До ищцата имало два опита за връчване на поканата за доброволно изпълнение, като поканата е получена на 25.09.2023 г. от сина й със задължение да и предаде. До този момент няма данни за плащания по изпълнителното дело и плащания по издадения изпълнителен лист. Първите принудителни изпълнителни действия в резултат, на които са събрани суми са запора на трудовото възнаграждение на М. К. Т., едва на 02.12.2023 г. и ежемесечното удържане на суми от работната й заплата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които оспорва исковете като неоснователни.

В съдебно заседание ищцата М. К. Т. чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. А. моли за уважаване на исковете. В писмени бележки се сочи, че не са извършени валидни изпълнителни действия съобразно изискванията на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо ищцата от 26.04.2017 г. до 02.12.2023 г., поради което вземането е погасено по давност. Сочи се, че при изтичането на давността не е необходимо да се изследва въпросът дали по делото е настъпила перемпция или не.

В съдебно заседание ответникът „МАКРОАДВАНС” АД не изпраща представител. В писмени молби се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди, че извършени множество изпълнителни действия, чрез които е прекъсвана давността.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според изпълнителен лист от 25.02.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, солидарните длъжници К.Н. Й. и В. Г.Й. следва да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ...., сумата от: 9432,69 лева - главница; 3318,20 лева – договорна лихва за периода от 12.09.2009 г. до 24.02.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 260,02 лева държавна такса и 606,02 лева адвокатско възнаграждение.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20117930400220 на ЧСИ Н.Д., с район на действие СГС, че е образувано по молба на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК .... с вх.

2

№ 01716/ 15.04.2011 г. на ЧСИ Н.Д. въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, като с молбата е поискано извършване на справки, налагане на запор върху трудово възнаграждение при установяване на такива, налагане на запори на банковите сметки на длъжниците К.Н. Й. и В.Г. Й. и на основание чл.

18 ЗЧСИ определяне на допълнителен начин на изпълнение.

На 25.05.2011 г. са наложени запори върху банковите сметки на К. Н. Й. и В.Г. Й.в УниКредит Булбанк АД и Банка ДСК АД. Според уведомление от УниКредит Булбанк АД е извършено частично плащане по наложен запор на сметка на В.Г. Й.в размер на 15,50 лева.

На 10.06.2011 г. е подадена молба за налагане на запор върху моторни превозни средства, собственост на К.Н. Й., спрямо Мерцедес 190Е.

На 21.06.2011 г. е наложен запор върху притежаваните моторни превозни средства собственост на К. Н.Й..

На 08.09.2011 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. Н. Й. и В.Г.Й.а, както и запор върху моторни превозни средства, собственост на К. Н. Й., спрямо Мерцедес 190Е.

На 10.08.2012 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. Н.Й. и В. Г. Й., както и насочване на изпълнение спрямо имот на В. Г.Й. – УПИ в с.

Лесново.

На 07.07.2014 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. Н. Й. и В. Г. Й., както и изготвяне на справка от СУСО дали получават обезщетения за осигурителен стаж и възраст.

На 14.09.2015 г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател „МАКРОАДВАНС” АД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, след подадена молба от 31.08.2015 г., към която е приложен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.06.2015 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД като цедент и „Макроадванс“ АД като цесионер.

На 29.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на К. Н. Й. и В. Г. Й..

На 04.04.2016 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. Н. Й. и върху пенсията на В. Г.

Й.;

На 27.03.2017 г. е подадена молба за налагане на запори на трудово възнаграждение на К.Н.Й.

На 27.03.2017 г. е подадена молба за налагане на запори на трудово възнаграждение, както и налагане на запор върху откритите банкови сметки в „Токуда банк“ АД на К. Н.Й.;

На 26.04.2017 г. е получено уведомление от „Токуда банк“ АД, че е наложен запор върху банкови сметки в „Токуда банк“ АД на К. Н. Й..

На 27.04.2018 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху пенсията на В.Г. Й.;

3

На 11.04.2019 г. е подадена молба за справки в РУСО и за налагане на запор на пенсията на К. Н.Й. и В.Г. Й..

На 13.04.2020 г. е подадена молба за налагане на запор на моторни превозни средства регистрирани на името на К. Н. Й. и В. Г. Й.

На 08.06.2021 г. е подадена молба ищцата М. К. Т. да бъде конституирана като длъжник по изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 2 ГПК, в качеството й на наследник на длъжника К.Н.Й., починал на ..... г.

На 09.12.2021 г. е подадена молба за справка за трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т. (лист 214 от приложеното копие на изпълнително дело), върху която е отбелязано „справки трудови - след конституирането; да бъдат конституирани наследниците на починалия длъжник – само М. Й., тъй като Веска е солидарен длъжник; ПДИ за ½ част от задълженията“. Няма данни такива справки да са изискани.

На 07.06.2023 г. по електронна поща (лист 216 от приложеното копие на изпълнително дело) и на 08.06.2023 г. (лист 219 от приложеното копие на изпълнително дело) е депозирана нова молба за справка за трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т.. Исканията за справки за трудови договори са от 12.06.2023 г.

(листове 221 – 223 от приложеното копие на изпълнително дело).

На 08.08.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. К. Т., която е получена на 25.09.2023 г. (лист 246 от приложеното копие на изпълнително дело) На 07.12.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т. (лист 248 от приложеното копие на изпълнително дело).

На 21.12.2023 г, 01.02.2024 г., 01.03.2024 г., 01.04.2024 г. и 30.04.2024 г. по изпълнителното дело са постъпвали удържани суми от трудовото възнаграждение на М. К. Т..

Според удостоверение от 13.01.2025 г. от ЧСИ Н. Д. по изпълнително дело № 20117930400220 е постъпила сума в общ размер от 3195 лева, във връзка с наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Т. в МБАЛ Скин Системс ЕООД, както следва:

21.12.2023 г. – 650 лева; 01.02.2024 г.-575 лева; 01.03.2024г. - 590 лева; 01.04.2024 г. - 687 лева; 30.04.2024 г. - 693 лева. Част от постъпилите суми, общо в размер на 1240 лева, са разпределени за частично погасяване на задължението по делото, както следва: Постъпилата на 21.12.2023г. сума в размер на 650 лева е разпределена, както следва: 602 лева за взискателя „Макроадванс“ АД; 48.00 лева с ДДС - пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ. Посочените суми са изплатени на 21.12.2023г. Постъпилата на 01.03.2024г. сума в размер на 590 лева, е разпределена, както следва: 542 лева за взискателя „Макроадванс“ АД; 48 лева с ДДС - пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ. Посочените суми са изплатени на 06.03.2024г. На взискателя по изпълнителното дело „Макроадванс“ АД към настоящия момент е изплатена сума в размер на 1144,00 лева. Събраната пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ към настоящия момент е в размер на 96 лева с ДДС.

4

Постъпилите на 01.02.2024г., 01.04.2024г. и 30.04.2024г. суми в размер общо на 1955 лева са запазени по специалната сметка на частния съдебен изпълнител. Не са разпределени и не са изплащани, във връзка с обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно с Разпореждане на частния съдебен изпълнител от 14.05.2024г., на основание чл. 432, ал. 1, т.

1, във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, по повод издадена обезпечителна заповед № 3/ 25.04.2024г. по гр.д. № 434/ 2024 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК:

Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

В съдебната практика е изяснено, че погасителната давност и перемпцията на изпълнително дело са различни правни институти с различни правни последици. Давността е материалноправна санкция за бездействието на кредитора по упражняване притезателните си субективни права и се състои в изгубване възможността за удовлетворение по принудителен ред след изтичане на предвидения в закона срок. Перемпцията по чл. 433, ал.