Решение № 151 от 17.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Несебър, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150100908 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, известна като ***, с ***, УПИ III, кв. 27 по плана на ***, представлявана от управителя ***, предявява срещу ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните парични вземания:

Сумата от 253.23 (двеста петдесет и три лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща парична вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2025 г., ведно със сумата от 8.15 лева мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 24.06.2025 г., ведно със законната лихва от 25.06.2025 г. – датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск до изплащането й.

Сумата от 614.33 (шестстотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г., ведно със сумата от 19.77 лева мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 24.06.2025 г., ведно със законната лихва от 25.06.2025 г. – датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск до изплащането й.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ответницкът е етажен собственик и дължи гореописаните парични вземания въз основа на взети решения на ОС на ЕС. Заявява се, че решенията са влезли в сила и са задължителни за ответника, както и че изискуемостта на вземанията за такса за поддръжка и управление и вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 1 настъпила. Излага се подробно описание относно методиката на формиране на вземанията, включително и относно претендираната лихва за забава, нейното основание и изискуемост.

По същество се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски, в т.ч. и за заплатени адвокатски възнаграждения. Представят се писмени доказателства.

В депозирания писмен отговор се изразява признание на исковите претенции и се моли за постановяване на решение при признание на иска, но се заявява, че не е даден повод за завеждане на делото, като разноските останат в тежест на ищеца. Излагат се подробни съображения.

В о.с.з. ищецът се представлява от своя пълномощник, който поддържа исковата молба, като се вземе предвид извършеното в хода на делото погасяване на вземанията за главници. Претендират се вземания за лихви, както и съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна се представлява от своя органен представител и пълномощник – последния поддържа писмения отговор и направеното плащане в хода на процеса. Заявява се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като се излагат и съответните аргументи, вкл. в писмена защита, поради което се иска да не се присъждат разноски в полза на ищеца. Ответникът, от своя страна, претендира съдебно-деловодни разноски.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото няма спор, че след образуването му ответното дружество заплаща претендираните вземания за парична вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2025 г. в размер на 253.23 лева, респ. 129, 47 евро, представляваща, както и парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г. в размер на 614.33 лева, респ.

314,10 евро. Представят се и съответните писмени доказателства, удостоверяващи този новонастъпил в хода на делото юридически факт. Поради извършеното погасяване на вземанията на главница в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК предявените искове с правно основание чл. 38 от ЗС следва да се отхвърлят изцяло.

Спорният по делото въпрос е дали ответното дружество е дало повод за завеждане на делото и съответно дали дължи заплащането на претендираните парични вземания за лихва, както и съдебно-деловодни разноски.

От приетите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, се установява, че на 29.01.2025 г. от 10:00 часа се провежда общо събрание на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в сграда с идентификатор ***, известна като ***, като по т. 5 и т. 6 от дневния ред е взето решение процесните парични вноски, дължими към етажната собственост (за поддръжка и управление и за Фонд „Ремонт и обновяване“) да се заплатят в срок до 31.03.2025 г.

По делото няма данни някой от етажните собственици да е обжалвал тези решения в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което решенията са стабилизирани и са задължителни за всички етажни собственици, вкл. и за ответното дружество независимо от това дали е участвал негов представител или не на проведеното ОСЕС (в тази смисъл Р№ 50024/27.03.2023 г. по гр.д. 978/2022 г. на ВКС).

2

Съгласно общото правило на чл. 84, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД – когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай, ОСЕС определя срок за изпълнение до 31.03.2025 г., поради което покана за изпълнение не е необходима, като от 01.04.2025 г. ответното дружество изпада автоматично в забава, ведно с произтичащите от това неблагоприятния последници – начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 01.04.2025 г., както и носи отговорност за направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото съдебно производство, тъй като поради неизпълнение на задължението си в срок, ответникът дава повод за завеждане на настоящото дело.

Без значение за изпадането на ответника в забава е дали и кога издадена фактура за процесните вземания за главници от етажната собственост. Ирелевантен е и фактът къде е залепено уведомлението за изготвяне на протокола от проведеното ОСЕС, респ. дали са спазени правилата за оповестяване по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, тъй като по арг. на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, оповестяването е свързано с началото на срока за оспорване на взетите решения, но не влияе на законосъобразността на решенията.

Отделно от горното, дори и да се приеме, че взетите решения на проведеното ОСЕС не са били надлежно оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, ответникът дава повод за завеждане на делото, което следва пряко от дадените пред съда на 12.11.2025 г. в о.с.з. обяснения от органния представител във връзка със зададения от съда въпрос дали знае за провеждането на общо събрание – „Да, аз научих впоследствие. Ами може би /моментно мълчание/ след като беше проведено, казаха ми съседи…може би един месец някъде след неговото провеждане научих за него и не знаех какви решения са взети. Не съм разбрала, че съм дължала суми.“. Тоест от съдържанието на обясненията става ясно, че управителят разбира около месец по-късно от съседи, че е проведено общо събрание, поради което е следвало да се информира за съдържанието на взетите решения. По делото липсват доказателства, че управителят на ответното дружество е бил в обективна невъзможност да се запознае със взетите решения. До подаване на исковата молба се подава на 16.07.2025 г., ответникът е имал достатъчна възможност да се информира за съдържанието на протокола от проведеното ОС, което не е сторил.

Горното е и основният мотив на съда да приеме, че ответното дружество е дало повод за завеждане на настоящото съдебно производство.

Ответникът остава отговорен към ищеца за следните вземания:

1.) законна лихва в размер на 6,70 лева, респ. 3,43 евро начислена върху главницата от 253.23 лева, респ. 129,47 евро от датата на подаване на исковата молба –16.07.2025 г. до датата на погасяване на главница – 03.10.2025 г. Искът за законна лихва за периода от датата на подаване на молба за обезпечение на бъде иск - 25.06.2025 г. до 15.07.2025 г. (деня преди подаване на исковата молба) следва да се отхвърли, тъй като претендирането на законна лихва като последица от уважаване на предявения иск се присъжда от подаване на исковата молба.

3

2.) законна лихва в размер на 16,26 лева, респ. 8,31 евро начислена върху главница от 614,33 лева, респ. 314,10 евро от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2025 г. до датата на погасяване на главницата – 03.10.2025 г. Искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на подаване на молба за обезпечение на бъде иск - 25.06.2025 г. до 15.07.2025 г. (деня преди подаване на исковата молба) следва да се отхвърли, тъй като претендирането на законна лихва като последица от уважаване на предявения иск се присъжда от подаване на исковата молба.

3.) сумата от 7,74 лева, респ. 3,96 евро мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 24.06.2025 г., начислена върху главницата от 253.23 лева, респ. 129,47 евро, като за разликата до сумата от 8,15 лева, респ. 4,17 евро искът следва да се отхвърли;

4.) сумата от 18,78 лева, респ. 9,60 евро мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 24.06.2025 г., начислена върху главница от 614,33 лева, респ. 314,10 евро, като за разликата до 19,77 лева, респ. 10,11 евро искът следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски. По делото се представят доказателства за направени от ищеца разноски, както следва: 40,00 лева д.т. за образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск; 400,00 лева адвокатско възнаграждение във връзка с производството по обезпечение на бъдещ иск; 15,00 лева д.т. за вписване на допусната обезпечителна мярка „възбрана“ в Агенция по вписванията; 400,00 лева адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство; 150,00 лева д.т. за разглеждане на предявените искове. Възражението за прекомерност съдът възприема за основателно по отношение на направените разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, като същото следва да се редуцира на 200,00 лева. Общият размер на разноските възлизат на 805,00 лева, респ. 411,59 евро, съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ. От тях следва да се присъдят 798,22 лева, респ. 408,12 евро на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, известна като ***, с ***, УПИ III, кв. 27 по плана на ***, представлявана от управителя *** против ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните парични вземания: сумата от 129,47 (сто двадесет и девет евро и четиридесет и седем евроцента), с левова равностойност от 253.23 лева, представляваща парична вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2025 г., както и за сумата от 314,10 (триста и четиринадесет евро и десет евроцента) евро с левова равностойност 614.33 лева, представляваща парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г., поради погасяването им в хода на делото чрез извършено плащане.

ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на 4

Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, известна като ***, с ***, УПИ III, кв. 27 по плана на ***, представлявана от управителя ***, следните парични вземания:

1.) законна лихва в размер на 3,43 (три евро и четиридесет и три евроцента) евро, с левова равностойност 6,70 лева, начислена върху главницата от 129,47 евро, с левова равностойност 253,23 лева от датата на подаване на исковата молба –16.07.2025 г. до датата на погасяване на главницата – 03.10.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск 25.06.2025 г. до 15.07.2025 г. (деня преди подаване на исковата молба).

2.) законна лихва в размер на 8,31 (осем евро и тридесет и един евроцента) евро, с левова равностойност 16,26 лева, начислена върху главница от 314,10 евро с левова равностойност 614,33 лева от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2025 г. до датата на погасяване на главницата – 03.10.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на подаване на молбата за обезпечение на бъде иск 25.06.2025 г. до 15.07.2025 г. (деня преди подаване на исковата молба).