Решение № 61 от 06.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. В., 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110105863 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Р. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № * срещу „М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

С., п.к. 1000, р-н „Ср.”, ул. „Г.С.Р.” № 1 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 828,00 лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение уговорено в чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № * г.

Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. П. Н., че на 29.07.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 1000,00 лв., която следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, при ГЛП от 41,00 % и ГПР от 49,65 %. Поддържа, че в глава V, чл. 10 от Договор за потребителски кредит No * г. страните се уговорили неустойка платима с всяка вноска в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора, в размер на 6,90 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен или 828,00 лв. за целия срок на договора. Съгласно чл.20,ал.2 кредитополучателят се задължил в срок от три работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е одобрено от кредитора и да отговаря на описаните в чл.20, ал.З изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия. Поддържа се, че в случая е налице нарушаване на добрите нрави, тъй като порчителят е следвало да бъде одобрен от кредитора. Излага се, че неустоечната клауза противоречи на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Сочи, че неустойката е нищожна и защоот съставлява имуществена облага за кредитора без насрещна престация и извършване на допълнителни разходи по кредита. Твърди се, че уговорката увеличава и риска от свръхзадлъжнялост. Излага, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съответно противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за нейното заплащане възниква за задължение, което не е 1 свързано пряко с претърпени от кредитора вреди. Излага се, че неустойката заобикаля и императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговаря още едно вземане за кредитора освен законната лихва при забава на длъжника. Поддържа се нищожност на клаузата на чл. 10 и поради обстоятелството, че неустойката не е включена в ГПР, а ако бъде включена надхвърля максималния размер на ГПК съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски .

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М.” АД чрез юрк. Ж. Т., с който искът се признава. Сочи се, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и счита, че не дължи разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждането му в минимален размер. Поддържа, че в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.1 -3 от ЗА, страната следва да декларира и да представи доказателства, че е материално затруднено лице, срещу което обстоятелство ответникът възразява изрично, тъй като при кандидатстване за кредит ищецът е предоставил информация, че работи на постоянен трудов договор и получава възнаграждение 3500,00 лв. Излага аргументи за липса на фактическа и правна сложност на делото.

С писмена молба докладва от съда о.с.з. довереникът на ищеца моли за постановяване на решение при признание на иска от ответника.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена държавна такса. С оглед осъщественото от адв. П. Н. безплатно процесуално представителство на ищеца, на пълномощника следва да се определи и присъди по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., съставляващо относимия минимум съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, което може да бъде заплатено от ответника по сметка на процесуалния представител, посочена в молба от 24.11.2023 г.

Неоснователно е възражанието на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Вярно е, че първата предпоставка на визираната норма е налице, доколкото ответникът изрично е признал иска с отговора по чл. 131 от ГПК.

Същевременно не е налице втората кумулативно необходима предпоставка, а ответникът страната да не е станала повод за завеждане на делото. Това е така доколкото страната като кредитор по нищожната клауза от договора за потребителски кредит въз основа, на която е било начислено процесното вземане, не твърдила, нито се установява по делото, да е правила опити за извънсъдебно преуреждане на облигационната връзка с кредитополучателя с оглед съобразяване последиците от нейната нищожност, като напр. предложи на последния анекс към договора за кредит в посока на нейното заличаване или др. съдействие в този смисъл. Респективно единственият способ ищецът да отрече категорично дължимостта на сумата по нищожната клауза на чл. 10 във вр. с чл. 20 от Договор за потребителски кредит № * г. е била посредством завеждането на настоящото производство. Респективно ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Неоснователно е и възражението на ответника, че за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, страната следва да представи доказателства, че е материално затруднена. Напротив. Когато противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на 2 поддържаното основание (в този смисъл Определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.т.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о. и др.). В случая обаче въпреки предприетото оспорване от ответника същият не е представил доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ - затруднено материално положение на ищцата. Поради това изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание по чл.38, ал.1 от ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адв. Н..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Р. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № * не дължи на „М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1000, р-н „Ср.”, ул. „Г.С.Р.” № 1 сумата от 828,00 лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение уговорено в чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № * г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1000, р-н „Ср.”, ул. „Г.С.Р.” № 1 да заплати на Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № * сумата от 50,00 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1000, р-н „Ср.”, ул. „Г.С.Р.” № 1 да заплати на адв. П. Н. от АК - В., личен № *, с адрес на адвокатската кантора: гр. В., ул. „К. П.В.“ № * сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за осъщественото безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчането на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3