Решение № 18 от 16.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Перник, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора АНИТА Бл. ДЖАМАЛОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600353 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 260006/ 30.09.2020 г., постановена по НОХД № 1029/2019 год. по описа на районен съд Перник са признати подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц., ЗА ВИНОВНИ в това, че в периода от *** до *** в град ***, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, след като се сговорили предварително помежду си като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага /в размер на получените суми от продажбите на телефоните/, са възбудили и поддържали у различни лица заблуждението, че срещу закупуване на мобилни телефони чрез стоков кредит ще получат възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това им е причинена имотна вреда общо в размер на 13332 лв., както следва:

1. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у Д. Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Самсунг Галакси С7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1399 лв.;

2. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у Д. Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му 1 причинили имотна вреда в размер на 1519 лв.;

3. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у А. В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на 1959 лв.;

4. На *** в град *** са възбудили и поддържал заблуждение у А. В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;

5. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у И. Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;

6. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у В. Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;

7. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у И. Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;

8. На *** в град *** са възбудили и поддържал заблуждение у И. Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1739 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК, районния съд осъдил всеки един от тях на наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК, районния съд отложил изпълнението на всяко едно от наложените наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест /месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда районния съд ПРИЗНАВА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. за НЕВИНОВНИ по квалификацията, че са действали в съучастие като съизвършители по чл.20 ал.2 от НК и на осн. чл.304 от НПК, ги ОПРАВДАЛ по така предявеното им обвинение.

По предявените граждански искове районния съд:

ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц., да заплатят солидарно на Д. Е. Я., ЕГН ********** сумата 2525,79 лв (две хиляди петстотин двадесет и пет лв и 79 стотинки), представляваща обезщетение за причинените му с деянието по чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на 2 увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2918 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на А. Р. В., ЕГН ********** сумата 3698 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева), представляваща обезщетение за причинените й с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на И. М. Б., ЕГН ********** сумата 5217 лв. (пет хиляди двеста и седемнадесет лева), представляваща обезщетение за причинените му с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на В. И. Б., ЕГН ********** сумата 1499 лв. (хиляди четиристотин деветдесет и девет лева), представляваща обезщетение за причинените му с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

С присъдата са присъдени съответни разноски и държавна такса.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ц. чрез неговия защитник. В жалбата и съдебно заседание се сочи, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон. Моли се обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато обратно на районния съд за ново разглеждане.

Против така постановената присъда в срок е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия Т. чрез неговия защитник. В жалбата и съдебно заседание се сочи, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че престъпното деяние не е осъществено нито от обективна, нито от субективно страна. Моли се обжалваната присъда да бъде отменена и въззивния съд да постанови ново оправдателна такава.

Гражданските ищци, поотделно, молят обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Г. Т. е роден на *** в ***. Има *** образование и е неосъждан.

Подсъдимият И. Р. Ц. е роден на *** в ***. Също е *** образование и не е 3 осъждан.

Двамата подсъдими са добри познати, контактували много често помежду си, като за инкриминирания период били почти неразделни.

На неустановена по делото дата през лятото на ***г. И. Г. Т. и И. Р. Ц. решили да си набавят парични средства, като чрез други лица закупуват телефонни апарати на изплащане от определени търговски вериги, обещавайки на тези лица, че не те, а някой друг ще заплаща вноските по кредита. Двамата изобщо нямали намерение да погасяват така обещаното, а решили сдобивайки се с апаратите да ги продават директно на трети лица и да си делят печалбата. За реализиране на тази цел подсъдимите преценили, че следва да се обърнат към познати хора. За да ги склонят по- лесно решили да им обещаят, че ще получат за тази услуга и парично възнаграждение.

В изпълнение на взетото решение, през лятото на ***г. подсъдимият И. Ц. се срещнал със св. Д. Е. Я., с който се познавал от години и бил в приятелски отношения.

Попитал го дали може да закупи чрез кредит на свое име мобилен апарат с уговорката телефонът незабавно да бъде предаден заедно с документите на другия подсъдим, който към този момент Я. не познавал, но Ц. го назовал по име и му обяснил къде работи в ***. За да го убеди да сключи договор за стоков кредит с цел закупуване на телефонен апарат, Ц. направил изричната уговорка, че вноските ще бъдат поети от друго лице, а за извършената услуга Я. ще получи парично възнаграждение, чийто размер ще е по-голям, ако телефонът е с характеристики за по-висок клас. Първоначално пострадалият не се съгласил. След известно време, възползвайки се от близките си отношения Ц. отново го помолил да закупи телефон по указания му начин, обяснявайки му, че е намерен купувач за апарата.

Допълнително го мотивирал, обяснявайки му, че като продаде телефона ще може да плати за ремонта на автомобила си, като за пореден път му заявил, че трето лице ще плаща вноските на кредитирания телефон. Въведен в това заблуждение, подкрепено с обещаното му парично възнаграждение за услугата, св. Я. се съгласил и на *** се отправил с подс. И. Ц. към магазин на „***” в гр.***, където кандидатствал за отпускане на стоков кредит за закупуване на мобилен апарат „Самсунг Галакси С7”. Бил одобрен и сключил договор за стоков кредит с № *** от *** Съгласно условията по кредита стойността на телефона възлизала на 1 399 лева, която свидетеля следвало да погаси на дванадесет равни месечни вноски в размер на по 134,05 лв. По този начин общата стойност на плащанията по целия кредит била уговорена в размер на 1608,60 лв. Непосредствено след подписване на договора на Я. взел мобилен апарат „Самсунг Галакси С7” и отишъл заедно с подсъдимия И. Ц. до магазин за ***, намиращ се в кв.*** в ***, където работел подсъдимия И. Г. Т.. На последния предал апарата с всички му документи. За тази услуга получил 300 лева.

На *** двамата подсъдими инициирали нова среща с Д. Я., за да го мотивират да закупи още един апарат, който да е по-нов модел и по-висок клас. По време на разговора разяснили на пострадалия, че това ще стане при същите условия при които е закупил предходния телефон- вноските ще бъдат заплащани от друго лице, като за извършената услуга ще получи парично възнаграждение. За да бъде апарата с по-добри характеристики и 4 съответно с по-висока цена, подсъдимия И. Ц. закарал свидетеля в обект на „***”, намиращ се в търговски център *** в гр.***. Там Я. закупил мобилен телефон „Епъл Айфон 7” на стойност 1 519 лева чрез стоков кредит № *** от *** Размерът на месечните погасителни вноски бил от по 124,11 лв за срок от петнадесет месеца, през който период потребителя по договора следвало да заплати общата сума от 1 861,65 лв. По същия начин след като получил мобилния телефон „Епъл Айфон 7” Я. го предал заедно с документите за него на подсъдимия И. Т. в местоработата на последния в ***. За тази услуга пострадалия получил 400 лева.

След като получил известие за първите дължими вноски по двата договора свидетеля започнал да звъни на подсъдимите и в крайна сметка те били покрити първата от И. Т., а втората от И. Ц.. Последващите вноски подсъдимите преустановили да заплащат.

Тъй като свидетелят разбрал, че изпада в забава с вноските по двата кредита и разбрал, че Т. и Ц. нямат никакво намерение да плащат повече, той ги изплатил със свои средства.

Междувременно подсъдимите приложили същата схема и спрямо св. А. Р. В..

Последната се познавала от ученическите си години с Ц. и била в приятелски отношения с него. В. се съгласила да закупи телефонни апарати на изплащане на свое име, за което да получи съответно парично възнаграждение, тъй като убедително й било разяснено, че вноските ще бъдат плащани от други лица. Така мотивирана тя отишла заедно с подсъдимия И. Ц. на *** в магазин на „***” в ***, където сключила договор за закупуване на мобилен апарат „Епъл Айфон 7” чрез стоков кредит с № *** от *** за срок от осемнадесет месеца, за който период следвало да заплати месечни вноски от по 137,12 лв, покриващи общата сума от 2468,16 лв, включваща стойността на апарата от 1 959 лева. Непосредствено след това свидетелката заедно с Ц. отишла до местоработата на И. Т., където му предала телефона заедно с документите. За услугата последният й заплатил 500 лева.