Решение № 597 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря М.на Кр. П. в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200563 по описа за 2024 година Производството е образувано по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимата З. П. А. срещу въззивно решение № 55/22.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимата. Намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното на подсъдимата наказание е справедливо. Поради това пледира за оставяне на жалбата без уважение, а въззивното решение в сила.

Частният обвинител и граждански ищец М. Н. Х., редовно призована, не се явява.

Представлява се от повереника си, който оспорва жалбата, прави искане за оставянето й без уважение, а въззивното решение в сила.

Подсъдимата З. А., редовно призована, не се явява пред касационния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, 1 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 18/21.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 180/2023 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, подсъдимата З. П. А. е призната за виновна в това, че за времето от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент/дебитна карта/ „Masterсard“ № 516849******9704, издадена от „Банка ДСК“ АД, като изтеглила чрез 24 транзакции различни суми, без съгласието на титуляра М. Н. Х. от гр. Търговище и по този начин получила неправомерно парична сума в общ размер на 8 950 лева, като деянието не съставлява по – тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК й е наложено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, определен съобразно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 1000 / хиляда / лева.

С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението за времето от 10.11. - 25.11.2022 г., както и за разликата от 8 950 до 9 250 лева.

На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено на подс. А. по н.о.х.д. № 728/2021 г. по описа на РС – Търговище, като е постановено на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС то да бъде изтърпяно отделно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на гражданската ищца М. Н. Х. обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди в размер на 8 950 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а гражданският иск до пълния предявен размер от 9 250 лева е отхвърлен, като недоказан.

С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Подсъдимата останала недоволна от присъдата и чрез своя защитник я обжалвала пред Апелативен съд – Варна, където по жалбата й е образувано в.н.о.х.д. № 5/ 2024 г. С въззивно решение № 55/ 22.04.2024 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, АС – Варна изменил първоинстанционната присъда като я отменил в оправдателната й част и я потвърдил в останалата й част.

Касационната жалба, подадена срещу това въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимата А.. Според защитника първоинстанционният съд отказал да приеме направеното от прокурора в хода на съдебното следствие изменение на обвинението, с което били променени датите на отделните деяния в рамките на продължаваното престъпление, след което незаконосъобразно с присъдата се произнесъл в съответствие с измененото 2 обвинение, без да предостави възможност на подсъдимата да се защити по него като даде обяснения. На свой ред въззивният съд като счел, че независимо от отказа на първостепенния съд да приеме новото обвинение, то е било изменено от прокурора, неправилно приел, че подсъдимата е имала възможност да се защити по него. Въззивната инстанция нарушила и забраната на чл. 287, ал. 4 НПК, използвайки като доказателство обясненията на подсъдимата, изложени от нея на досъдебното производство преди повдигане на новото обвинение, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК.

Защитникът в жалбата излага и съображения в подкрепа на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, като подробно аргументира същото с липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. С оглед на това прави искане за уважаване на жалбата, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Приоритетно следва да бъде обсъдено оплакването за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, доколкото преценката за това дали правилно е приложен материалния закон е мислима само при наличието на съдебен акт, постановен в съответствие с процесуалните правила.

Прегледът на материалите по делото налага извод за основателност на твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове от предходните инстанции, засягащи пряко правото на защита на подс.

А..

Видно от протокол за съдебно заседание, проведено на 21.12.2022 г. при първоинстанционното разглеждане на делото, прокурорът от ОП – Търговище е направил изменение на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, като е посочил нов времеви период на продължаваното престъпление, променил е датите на част от извършените в неговите рамки отделни деяния, като е добавил нови такива. Прокурорът изменил и размера на инкриминираната сума, като го намалил с триста лева, приемайки, че не е доказано извършването на първата посочена в обвинителния акт транзакция. Като основание за изменение на обвинението прокурорът посочил приетото в хода на съдебното следствие заключение на допуснатата от първоинстанционния съд допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, от което се установявало, че в обвинителния акт са посочени датите, на които са били осчетоводени отделните транзакции в банковата институция, а не датите на които физически те са били осъществени от подсъдимата чрез използване на платежния инструмент /дебитната карта на пострадалата/. След като взел становището на защитника и повереника по така направеното изменение на обвинението, първоинстанционният съд се оттеглил на съвещание. След съвещанието съдът се произнесъл по искането на прокурора като го оставил без уважение, мотивирайки се с това, че с изменението „не се променят темпоралните рамки на обвинението“, не се касаело за по – тежко обвинение и сумата, която прокурорът инкриминирал била по - ниска от тази по обвинителния акт. Предоставил възможност на подсъдимата да даде допълнителни обяснения, а на страните да направят нови доказателствени искания, от която те не се възползвали. Впоследствие след съдебните 3 прения и последната дума на подсъдимата първоинстанционният съд се оттеглил на съвещание и обявил присъдата си, с която признал подсъдимата за виновна по обвинението, така както прокурорът по реда на чл. 287, ал.1 НПК предложил то да бъде изменено. В мотивите на присъдата си първоинстанционният съд използвал като доказателство в подкрепа на измененото обвинение направените от подсъдимата самопризнания в разпитите й на досъдебното производство, протоколите от които били приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК в съдебно заседание проведено на 11.09.2023 г.

При въззивната проверка на първоинстанционната присъда въззивният съд констатирал, че окръжният съд неправилно и незаконосъобразно е отказал да приеме изменението на обвинението, и счел, че отказът му да стори това няма процесуално значение. Приел е, че обвинението е било изменено от прокурора и че подсъдимата е осъществила деянието, като също наред с други доказателства използвал за доказателствена основа самопризнанията й, направени при разпита й в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК.

При така изложената хронология на процесуалните действия, настоящият съдебен състав намира, че и двете предходни инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, пряко засягащи правото на защита на подсъдимата А..

Принципно верни са изложените във въззивното решение доводи на контролирания съд за това, че единствено в правомощията на прокурора е да прави изменение на обвинението, когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по – тежко наказуемо престъпление. Това правомощие, визирано в чл. 287, ал.1 НПК, произтича от функцията на прокурора съгласно чл. 46, ал.1 НПК да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и е свързано с конституционно определената роля на прокуратурата, съобразно чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ, да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че тъй като само прокурорът е оправомощен да повдига обвинение за извършено престъпление, в процедурата по чл. 287, ал. 1 НПК, то не се изисква активно поведение от страна на съдебния състав, а същият е длъжен единствено да се произнесе с присъдата по новото обвинение. В този смисъл определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме новото обвинение не пораждало никакви правни последици. Възприетата от въззивния съд роля на съда на пасивен наблюдател, който единствено регистрира направеното изменение на обвинението и го съобразява при постановяване на присъдата, не държи сметка за основната му функция в съдебното производство, която съгласно разпоредбата на чл. 27 НПК е ръководно – решаваща. От естеството на тази функция произтича правомощието на съда да ръководи съдебното производство, да решава всички въпроси по делото, да се произнася по основателността на исканията на страните, включително и да прецени процесуалната допустимост на направеното изменение на обвинението – доколко то отговаря на посочените в чл. 287, ал.1 4

НПК предпоставки. Съдът не е длъжен безусловно да приеме новото обвинение и да продължи производството по него. Правото на прокурора да повдигне ново обвинение задължава съда само да разгледа искането, като провери допустимостта му, без да преценява неговата основателност и доказателствената му обезпеченост, тъй като по тях съдът се произнася с крайния си съдебен акт /вж. реш. № 576/09.01.2013 г. по н. д. № 2108/2012 г., ІІІ н. о. ВКС; реш. № 223/16.06.2014 г. по н. д. № 550/2014 г., ІІ н. о., ВКС/. При това за съда има две възможности – да допусне исканото изменение или да го остави без уважение, като определението, с което се произнася не подлежи на отделно обжалване или протестиране, доколкото не е включено в кръга от актове, визирани в разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК и не се проверява отделно от присъдата. Задължителни указания в тази насока са дадени с т. 2 на ТР № 57/1984 г., което въпреки че е постановено при действието на отменения НПК, не е загубило своята сила и действие. В същия смисъл е и по – новата практика на ВКС, намерила израз в реш. № 252/21.07.2014 г. по н. д. № 676/ 2014 г., ІІІ н. о., ВКС и реш. № 151/ 10.09.2015 г. по н. д. № 77/2015 г., ІІІ н. о., ВКС. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен и неправилен извода на въззивната инстанция, че като е отказал да приеме измененото от прокурора обвинение първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си и че отказът му не е породил никакви правни последици.