Решение № 383 от 17.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000503444 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.03.2021г по гр.д. № 3870/2020г, допълнено с решение от 27.09.2021г Софийски градски съд ГО, І-19 състав е уважил частично предявения иск от Н. М. М.., като е осъдил Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2б,ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищцата сумата от 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на сл.д. № 1/1991г, преобразувано в сл.д. № 780-ІІ/1999г по описа на ВОП София, сега ДП № ІІ048/1999 на ВОП София в разумен срок, като съдът е отхвърлил предявения иск за сумата до 120 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора .

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба и от двете страни.

Въззивникът – ищец Н. М. М.., представлявана от адв. Ф. обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа, че съдът неправилно е възприел част от обстоятелствата , описани в исковата молба. Поддържа, че съдът е определил занижен размер на доказаните неимуществени вреди – твърдение за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Поддържа, че съдът не е съобразил 1 всички факти, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли, след като бъдат съобрази изложеното в исковата молба и въззивната жалба и установените от ищцата претърпяни вреди, първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният осъдителен иск да бъде изцяло уважен.

Претендира разноските по делото.

Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа, че по делото не е доказано, че ищецът е претърпял твърдяните болки и страдания, евентуално- че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Поддържа, че неправилно съдът е определил периода на увреждането на ищцата , за който носи отговорност ответника. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуалноприсъденото обезщетение да бъде намалено по размер.

Ищецът – въззиваем по жалбата на Прокуратурата на РБ депозира писмен отговор на жалбата , с който оспорва развитите от този въззивник въззивни оплаквания.

Поддържа, че решението на СГС е правилно в частта, в която го обжалва Прокуратурата на РБ.

В о.с.з. страните се представлява.

Въззивникът Н.М. се представлява от адв. Ф., която поддържа въззивна жалба и моли, след като се съобразят доказаните претърпени от ищеца неимуществени вреди, съдът да определи справедливо обезщетение като увеличи размера на обезщетение определен от първата инстанция до пълния размер на предявения иск.

Представителят на САП прокурор П. възразява, че жалбата на ищеца е неоснователна. Поддържа жалбата на Прокуратурата на РБ и моли решението на СГС да бъде отменено изцяло , евентуално обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по размер.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.

По делото не се спори между страните пред настоящата инстанция, видно от развитите въззивни оплаквания , че ищцата Н. .М. е потърпевша от политиката на насилствена асимилация, провеждана в Народна Република България през 80-те години на ХХ век .

Не е спорно и обстоятелството, че през 1989г ищцата и семейството й е било принудено, вследствие на репресиите предприети срещу тях от властите в страната, да напуснат България и да се установят да живеят в Турция.

Не са оспорени и наведените в исковата молба твърдения, че съпругът на ищцата също е пострадал от т.нар. Възродителен процес, като същият е бил задържан и лишен от свобода в затвора на лагера на остров Белене, бил е лишен от свобода в затвора в Бобов дол и в с. Овчарци. Съпругът на ищцата се установява да е починал 2007г.

Няма спор и относно обстоятелството, че на 31.01.1991г с постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сими е образувано сл.д. № 1/1991г, преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г на ВОП-София , а след това и в ДП № II048/1999г на ВОП-София за разследване на извършените през време на т.н.

Възродителен процес предстъпления. Не е спорно,че делото е висящо и понастоящем.

Установява се, че сл. д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК - за това, че в периода от 1984 г. до 1988 г, при условията на продължавано престъпление, всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, вследствие и по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, че през периода от 1984 г до 1988 г, при условията на продължавано престъпление, обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани,както и чрез принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение при несъгласие с промяната.Установява се, че на 20.07.1993 г и на 19.12.1997 г са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите в съда, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, през 1994 г и съответно през 1998 г - поради допуснати еднотипни съществени нарушения на процесуалните правила, като делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването им. Междувременно част от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено.

През 1999 г и през 2002 г производството по делото е било спирано поради необходимостта да бъдат разпитани свидетели в чужбина, след което е било възобновявано. В хода на наказателното производство в период от три години от 2001 3 г до 2004 г са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници и от тях са разпитани общо 312 души. Ищцата твърди и ответникът не спори, че съпругът й е бил разпитан като свидетел и са му били разяснени правата на пострадало лице. Самата ищца не е била разпитвана, въпреки че също е пострадала от престъплението. Няма спор и относно обстоятелството , че на 07.12.2012 г последният останал жив обвиняем е бил разпитван и е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.

Установява се, че през м.03.2018 г, заедно с още пострадали лица ищцата е сезирала Софийския военен съд с молба по чл.368 и сл. от НПК за постановяване на срокове и мерки за ускоряване наказателното производство по ДП № 11-048/1999 г. по описа на ВОП. Не се спори, че има уважени от СГС молби за определяне на срок на прокуратурата за приключване на наказателното дело, като определенията на съда не са съобразявани.

С декларация на 41-то Народно събрание от 11.01.2012 г е осъдена асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и при т. нар. "Възродителен процес".

Останалите събрани доказателства по делото са неотносими към спора предмет на делото.

Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото за разглежждане и решаване на дело в разумен срок

Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар 1 от КЗПЧОС.

Съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В постановената практика по сходни казуси- на лица, пострадали от Възродителния процес и търсещи обезщетение за вреди, поради бавно правосъдиепродължителността на производството по сл.д. № 1/1991г и преобразуваните от него дела- ВКС константно приема, че тези лица имат правата на пострадали от престъплението, предмет на разглеждане по сл.д. №1/1991г, тъй като висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на граждански права, чиито титуляр е именно пострадарлия/жертвата/ на престъплението. С решение №6/22 по гр.д. № 1555/2021г и решение № 60265/2021г по гр.д. № 1701/2021г и двете на 4-то 4

ГО на ВКС еднозначно се приема, че при преценката дали едно наказателно производство, непреминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на КЗПЧОС , понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения” обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат от производството, включително и лицето пострадало от престъплението, каквото лице може да има качество и на частен обвинител, дори и при отсъствие на искане за парично обезщетение.

С оглед така установената практика по сходни казуси и за да се гарантира предвидимост на правосъдието съдебният състав следва да приеме, че ищцата, като жертва на Възродителния процес и провежданата асимилационна политика в НРБ през 80 години на миналия век има правата на лице, при определяне на чиито граждански права , зависещи от производството по сл.д. №1/1991г и преобразуваните от него дела, което има право на правосъдие в разумен срок и съответно при неспазване на разумните срокове- на съответно обезщетение за претърпените вреди. С оглед това материалноправната легитимация на ищцата е установена по делото.

По делото няма спор, че ответникът Прокуратурата на РБ е материалноправно легитимирания орган, чрез който държавата , при разглежданата хипотеза , следва да отговаря за вреди от бавно правосъдие.

По делото се установява,че сл.д. №1/1991г и делата, в които е преобразувано, е висящо от 1991г до настоящия момент. Считано към момента на подаване на ИМ11.05.2020г делото е висящо 29 години, като се намира все още в стадии на досъдебно производство. Видно от гореизложеното във връзка със сл.д. № 1/1991г, фактите, обосноваващи обвиненията са многобройни, обвиняемите първоначално са били петима, което е основание да се приеме, че са били необходими по-голям брой процесуално следствени действия. Установява се, че по делото са събирани доказателства от чужбина. Показателно за ритмичността на проведеното разследване е, че в период от три години от 2001 г до 2004 г са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници и от тях са разпитани общо 312 души, като останалите няма данни след това да са разпитани в годините преди или след това.

Независимо от сложността на доказване на повдигнатите обвинения и множеството обвиняеми и пострадали лица нищо не може да оправдае висящност на дело в досъдебно производство за период от 30 години. Напротив , установява се не добра организация на разследващите органи, предприемащи процесуално-следствени действия кампанийно и дълги периоди на бездействие по делото . От друга страна не се установява ищцата да има действия , забавящи разследването и производството по сл.д. № 1/1991г и делата, в които е преобразувано.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cbb881d-29d2-408a-bc04-793dfe68585d