Присъда № 10 от 23.01.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2806/2022
- Вид
- Присъда № 10
- Подписан
- 23.01.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 10/23.01.2023 г. по НЧХД № 2806/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба от Н. П. П., ЕГН **********, с която против В. В. Р., ЕГН **********, e повдигнатo обвинениe за извършенo от него престъплениe, за това, ч е на 29.06.2022 г., около 23:30 ч., в общ. Бургас, с. Б......., причинил лека телесна повреда на Н. П. П., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно охлузна рана по главата, придружена с оток, и охлузна рана по лявата предмишница, предизвикани от нанесен удар по главата с ПВЦ тръба - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
По делото съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от Н. П. за осъждане на подсъдимия В. Р. да му заплати сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от гореописаното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2022 г.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. Г. К. от БАК, прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански ищец не се явява в проведеното последно съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимия адв. ... от БАК, счита, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана и следва да бъде признат за невиновен. При условие, че съдът приеме, че подсъдимият е виновен, прави искане да се освободи от наказателна отговорност, доколкото са налице предпоставките на чл. 78а от НК.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска справедливост.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. В. Р. е...*.
Тъжителят Н. П. и подсъдимият В. Р. били комшии и живеели къща срещу къща на ул. Първа в с. Брястовец.
На 29.06.2022 г., вечерта, в с. Брястовец, общ. Бургас, тъжителят Н. П., съпругата му св. ...П.а и техни познати, били седнали отвън на заведение кафе ..“, стопанисвано от племенника на тъжителя - св. ... П.. По едно време в заведението дошъл подс. В. Р., който бил гол до кръста и във видимо нетрезво състояние. Същият започнал да обикаля масите и да иска пари от хората в заведението. Тъжителят П. му направил забележка и му казал да напусне заведението, при което подс. Р. първоначално отказал, но след това излязъл на тротоара и застанал на оградата пред заведението и започнал да наблюдава. След около 1015 минути тъжителят П. отишъл към него за да го попита какво иска, но подсъдимият извикал нещо и тръгнал да бяга, тогава тъжителят се върнал в заведението. Към 23:30 ч. тъжителят П. и св. ...П.а тръгнали да се прибират, като преди да влязат в дома си, подсъдимият, който бил в своя двор, започнал да вика, да псува и да обижда. Тъжителят и подсъдимият си разменили взаимни реплики от разстояние, след което тъжителят тръгнал и 1 влязъл в двора на къщата на подс. Р. за да се разберат. Последният обаче избягал и се скрил зад къщата. Тъжителят го викал да излезе, но след като не се появил, се прибрал в своя двор.
Подсъдимият пак излязъл и започнал да вика към тъжителя П.. Последният пак влязъл в двора на къщата на подс. Р., но той отново се скрил. През това време св. ... П.а се обадила на св. ... П. и го помолила да дойде на място, като му обяснила ситуацията. В един момент, докато тъжителят още бил в двора на подс. Р., последният излязъл от към гърба на тъжителя П. и успял да му нанесе удар с ПВЦ тръба по главата, при което същият изпитал силна болка в главата и лявата предмишница. На място пристигнал св. ... П., като за случилото се подали сигнал на тел. 112. Пристигналите полицейски служители съставили протоколи за предупреждение на подсъдимия и на тъжителя.
На 01.07.2022 г., след извършен преглед, било издадено медицинско удостоверение, от което се установява, че тъжителят е получил охлузна рана по главата, придружена с оток, и охлузна рана по лявата предмишница, които наранявания е възможно да се получат по описания начин, от действието на твърди тъпи предмети, включително и от удар с тръба.
От съдебномедицинската експертиза се установява, че тъжителят е получил охлузна рана по главата, придружена с оток, както и охлузване в областта на лявата предмишница, които наранявания е възможно да се получат по описания начин, от действието на твърди тъпи предмети, включително и от удар с ПВЦ тръба. Причинена е болка и страдания.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от материалите по делото: медицинско удостоверение /л. 6/, справка за съдимост /л. 20/, протоколи за предупреждение /л. 53 - 54/, от показанията на свидетелите ... П.а /л. 29 -30/ и ... П. /л. 31/, от самопризнанието на подс. Р. /л. 79 - гръб/, както и от съдебномедицинската експертиза /л. 68 - 68/.
Съдът цени посочените писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. ... П.а, които намира за обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Свидетелката П.а е била пряк очевидец на случилото се още от момента когато са били на заведението до пристигането на полицейските служители, респективно нейните възприятия представляват първично и пряко доказателство. Тя е категорична, че подсъдимият е изскочил от тъмната част на двора /къщата/ и е ударил съпруга й с нещо дълго по главата, след което отново избягал. Показанията на св. П.а категорично се подкрепят от приложеното писмено доказателство - съдебномедицинско удостоверение, както и от СМЕ, които потвърждават, че на тъжителя действително са били причинени телесни увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от тях начин.
Безспорно свидетелката е съпруга на тъжителя, но само това не е основание за дискредитиране на показанията й при положение, че същите кореспондират с посочените вече писмени доказателства и СМЕ. Нещо повече, въпросните показания са във взаимна връзка и с изложеното от св. ... П., който при пристигането си установил кървене по главата на тъжителя, а подсъдимият се криел в къщата. Поради тази причина съдът счита, че показанията на св. ... П.а следва да се кредитират с доверие и на база на тях да се приеме за установено, че действително на посочената дата и място подсъдимият е причинил на тъжителя гореописаните наранявания.
В хода на съдебното следствие подс. Р. призна, че действително е взел една пластмасова тръба и с нея е ударил пострадалия по главата. Самопризнанието му относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните доказателства относно този факт, в това число и с изготвената медицинска експертиза. Последната потвърждава, че на тъжителя П. са били причинени увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от него начин с използването на ПВЦ тръба.
2
Свидетелите .... и ... не излагат различна фактология по отношение на главния факт нанасянето на удара с тръбата, а и в показанията им не се съдържа значима информация досежно възникналия конфликт. По отношение на счупения прозорец по делото няма спор, а и всички свидетели установиха, че той е бил счупен от тъжителя, но това обстоятелство с нищо не променя изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.
В конкретния случай, от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанесен удар с ПВЦ тръба по главата на пострадалия. Видно от приложената СМЕ причинена е охлузна рана по главата, придружена с оток, и охлузна рана по лявата предмишница, което е реализирало медико-биологичния признак - болка и страдание без разстройство на здравето, и което е в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съдебната практика (ППВС 3/1979 г.) посочва, че болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие.
Съдът не споделя доводите на защитата, че се касае за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана. За да се говори за наличие на неизбежна отбрана е необходимо да е налице нападение. В конкретния случай не се установи от страна на тъжителя да са били осъществени действия спрямо подсъдимия, който да могат да бъдат квалифицирани като нападение, поради което и няма как да се приеме, че нанесения от подсъдимия удар представлява отбранителни действия.
При извършване на престъплението подс. Р. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. От интелектуална страна същият е съзнавал, че с действията си спрямо пострадалия неминуемо ще му причини телесно увреждане, а от волева страна е искал засягане на здравето на пострадалия и причиняването на телесна увреда.
По изложените съображения съдът призна подс. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.
В случая са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; към процесната дата подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/ и не е бил освобождаван от наказателна 3 отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; престъплението не е извършено спрямо орган на власт, в пияно състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
В полза на подс. Р. следва да се отчете фактът, че същият до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви, извън деянието за което вече е бил реабилитиран. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото му съдебно минало, доколкото видно от справката за съдимост, същият е реабилитиран. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а от НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Съдът съобрази ниската степен на увреждане на здравето на тъжителя, което определя деянието със сравнително ниска степен на обществена опасност. Не се ангажираха доказателства, с които да се характеризира личността на подсъдимия с висока степен на обществена опасност, а и поведението на подсъдимия в известна степен е било провокирано и от взаимоотношенията му с пострадалия и неговите действия с влизане в двора на къщата, което е предизвикало отрицателна емоция у подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.