Присъда № 17 от 19.05.2026, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 17/19.05.2026 г. по НОХД № 159/2026 г. по описа на ОС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт внесен от ОП - Бургас срещу С. А. Д. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че:

На 28.08.2023 г. в село Прилеп, община Сунгурларе, област Бургас чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец, умишлено умъртвил Р. Н.

Т. - престъпление по чл. 115 от НК.

Първоначално по обвинителния акт било образувано НОХД № 455/2024 г. на БОС, завършило с постановяване на Присъда № 24/10.06.2025 г., с която подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

118, вр. с чл. 115 НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Поради кончината на съдията-докладчик мотиви не били изготвени, заради което по жалби на страните и по протест на прокурора присъдата била отменена от АС-Бургас с Решение № 8/04.02.2026 г. по ВНОХД № 281/2025 г. на БАС и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото от съда производството протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали. Подсъдимият Д. депозира обяснения пред съда, в които призна, че действително е нанесъл удар с нож в областта на левия прасец на пострадалия, но заяви, че не е целял да го убива, а само да го нарани, заради това, че е блъснал и убил с управлявания от него камион, внука му. Допълни, че смъртта на детето му се е отразила много лошо и е изпаднал в тежко емоционално състояние, довело и до желанието му да накаже пострадалия, намушквайки го с нож в крака.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че вината на Д. се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели и от останалия приобщен доказателствен материал, който подкрепя извода за убийство, извършено при евентуален умисъл. С оглед всички смекчаващи и 1 отегчаващи отговорността обстоятелства счита, че на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 15 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.

Частните обвинители Б. Т. и Н. Т. не се явяват лично в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото. За тях се явява повереникът им – адв. Иванов от АК-Варна, който заявява, че поддържа изцяло позицията на прокуратурата. Счита, че се касае за умишлено убийство, извършено при евентуален умисъл, като предложеното от ОП-Бургас наказание би могло да изпълни целите на закона, поради което и се явява справедливо. Претендира присъждането на разноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Чаталбашев – АК Смолян застъпва, че не оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния акт и както е установена в хода съдебното следствие.

Счита обаче, че фактите не навеждат на извод за умишлено убийство от страна на подсъдимия. В тази връзка застъпва, че Д. не е искал или допускал настъпването на смъртта на пострадалия, а само е целял да му причини болка, каквато самият той е изпитал при вида на прегазения си внук. Допълва, че неправомерните действия на водача на камиона, резултирали в смъртта на детето, са предизвикали състояние на силно раздразнение у Д., поради което и е на мнение, че деянието следва да се преквалифицира по чл. 124, ал. 2 НК и на подсъдимия да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния предвиден от закона. Излага подробни съображения в защита на тезата си.

Вторият защитник на подсъдимия – адв. Митрова – САК, заявява, че се придържа изцяло към становището на колегата си.

Подсъдимият С. Д. заявява, че се присъединява към казаното от защитниците му и няма какво да добави. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за случилото се и не е искал да убива пострадалия.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

2

От фактическа страна:

Подсъдимият С. А. Д. е роден на ** г. в град **, обл. **. Той е **, ** гражданин, **, ** (*), със завършен ** клас, работи като ** и е с постоянен адрес в село **, общ. **, обл. *, ул. „*” № * и настоящ адрес в с. **, ул. „**“ № *.

Д. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване, като интелектът му е в долните стойности на нормата и съответства на дефицитарното образование и примитивната среда, в която функционира.

Подсъдимият е с интровертна насоченост на характера, като в личностовата му сфера, няма данни за акцентуация или разстройство на личността.

Пострадалият Р. Н. Т. работил като ** в „**“ * с ЕИК: **, с управител Р.

В., като му бил поверен за управление товарен автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. № *.

На 28.08.2023 г. Р. Т. и неговия колега - св. Д. Д. следвало да пътуват с посочения товарен автомобил до гр. Пловдив. Около 01:00 часа двамата потеглили за гр. Пловдив с т.а. „**“ с peг. № ** от гр. Варна и около 06:30 часа били в гр. Пловдив, където разтоварили стока. След като натоварили нова стока, около 12:00 часа тръгнали обратно за гр. Варна. На връщане минали по подбалканския път, като в гр. Карнобат двамата се разменили и управлението на товарния автомобил поел Р. Т.. Докато пътували в посока гр. Шумен, св. Д.

Д. заспал /задрямал/ на предната седалка.

Около 15:05 - 15:10 часа товарният автомобил, управляван от Р. Т., се движил по второкласен път „Шумен - Карнобат“ в посока гр. Шумен, като навлязъл в населено място - с. Прилеп, обл. Бургас, общ. Сунгурларе. Времето било слънчево и ясно. Пътна настилка била суха, а видимостта - отлична във всички направления. Платното за движение било асфалтирано с две пътни ленти за движение – по една във всяка посока. Ширината на платното за движение била около 7,9 метра, с трудно различима пътна маркировка, разделяща двете пътни ленти с единична непрекъсната линия, като лявата пътна лента по посока на движени на камиона - била с ширина около 4,0 метра, а дясната 3,9 метра. От лявата и дясната страна на платното за движение били оформени градинки с ширина около 1,0 метър, след което имало и тротоари с ширина около 2,8 метра. Максимално разрешената скорост 3 за движение в населеното място била 50 км/ч.

Зад товарния автомобил, управляван от Р. Т., в същата посока се движил лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от св. Т. Т. и пътник св. З. Г., а в насрещната лента се движил лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от св.

А. А. и пътник св. А. А..

По същото време в с. Прилеп в двор на къща, находяща се на ул. „**“ № * св. И. К. бил организирал празненство /курбан за здраве/ по повод християнския празник „Успение Богородично“ (по стар стил). На празненството присъствали множество хора, сред които и св. Е. К. – брат на И.

К.; жената, с която Е. К. живеел на семейни начала – св. Г. Х.; подсъдимият С.

Д., който считал себе си за баща на Г. Х., макар и да не я бил припознал по съответния ред; детето на Г. Х. – Д. Х. (* г.), който св. Е. К. считал за свой син, но който също не бил припознал по надлежния ред. Присъствали още – св. К.

М., св. Г. К., св. Х. К., св. М. К., както и още други възрастни и деца. Всички се забавлявали, пускали музика и се веселели. Употребявали и алкохол, като подс. Д. бил изпил няколко ракии и няколко бири и се намирал в обикновено алкохолно опиване от средна степен. Самият двор на къщата бил разположен по-ниско в сравнение с нивото на пътя, поради което и от мястото където се намирали празнуващите нямало пряка видимост към улицата отвън. Понеже в двора нямало контакти, в които да се включи скарата, на която да се опече месо за тържеството, празнуващите били включили скарата в двора на къщата, която се намирала на отсрещната страна на улица „**“.

Около 15.05-15:10 часа св. Г. Х. и св. М. К. решили да отидат да проверят дали месото се е опекло и да донесат вода. Двете излезли от двора, като с тях тръгнал и синът на св. Х. - Д. Х..

Точно по това време в населеното място със скорост от около 76 км/ч навлязъл и товарният автомобил, управляван от пострадалия Т.. Движейки се по ул. „**“ водачът намалил скоростта до около 70 км/ч., макар максимално разрешената да била 50 км/ч. Опасната зона за спиране на товарния автомобил при скорост около 70 км/ч. била около 63 м. В насрещната лента срещу камиона се движел автомобилът на св. А.. По същото време от двора на ул.

„**” излязъл * Д. Х., затичал се със скорост от около 3,3 м/с., преминал през тротоара и без да прецени правилно разстоянието до идващите автомобили предприел пресичане на ул. „**“ от ляво на дясно по посока на движение на 4 товарния автомобил. По това време товарният автомобил се намирал на около 48,6 метра от мястото на удара. Траектория на движение на детето била перпендикулярна на оста на платното (или най-много под ъгъл 75-80 градуса).

Майката на Д. Х. му извикал да спре, но Д. Х. продължил с движението си.

Преминаването на Д. Х. през платното за движение било своевременно забелязано от св. А., който се движел със съобразена скорост и поради това успял да спре, без да блъсне тичащото дете, макар то първо да преминало през неговата лента за движение. Водачът Р. Т. обаче не забелязал пресичащия Д.

Х., макар да имал обективна възможност да го направи, доколкото преди да навлезе в неговата лента за движение детето преминало първо през левия тротоар на улицата и след това през лявата лента за движение (общо изминало около 8,3 метра от излизането му на тротоара до мястото на удара). Т. не предприел спиране, въпреки възникналата опасност за движението, а продължил да управлява товарния автомобил със скорост от около 70 км/ч.

Траекториите на движение на пешеходеца и автомобила се пресекли и настъпил удар между предната лява част на товарния автомобил и тялото на детето. Точното място на удара било в дясната /източната/ част на платното за движение спрямо посоката на движение на товарния автомобил и на около 3,0 м. от десния /източния/ край на платното за движение, в лентата за движение на товарния автомобил. Ударът бил реализиран между предната лява част на товарния автомобил „**” в областта на предната лява част на предния капак и тялото на пешеходеца, като в момента на удара пешеходецът бил с лице към дясната граница на платното за движение и пресичал платното за движение на ул. „*” в посока от запад към изток (от ляво на дясно по посока на движение на товарния автомобил). След удара тялото на Д. Х. било отхвърлено напред, след което товарният автомобилът го прегазил. Водачът Р. Т. реагирал едва след удара, като преустановил движението на товарния автомобил на 57 метра след мястото на удара.

В следствие на удара и прегазването - на детето били причинени: фрактури на черепния покрив, зееща фрактура на основата на черепа, тежки контузионни огнища в двете мозъчни хемисфери, размачкана структура на малкия и продълговатия мозък, белодробен оток, контузионни огнища на двата бели дроба, разкъсване на черния дроб, разкъсване на коремната стена, счупване на ребра ляво 10 и 11-то с кръвонасядане на местата на счупванията, фрактура на тазови кости двустранно със стърчащи към коремната стена 5 фрагменти, множество охлузвания, кръвонасядания по тялото и крайниците, охлузвания с кръвонаседнали стени вляво с релефа на автомобилна гума.

Всички тези увреждания довели до съчетана политравма - тежка черепномозъчна и гръдно - коремна травми, причинили необратими увреждания на вътрешни органи и техните функции и довели до бързата смърт на Х..

Ударът бил възприет от св. Д. Д. като тупкане в товарния автомобил, което го събудило и в този момент водачът Р. Т. го попитал какво става, на което св. Д. Д. отговорил, че не знае, но да спре и да видят.

След настъпване на сблъсъка св. Г. Х. изтичала до тялото на детето си и виждайки, че то е починало, започнала да крещи, взела тялото и го отнесла до източния тротоар където го положила на земята. Виковете на св. Г. Х. били чути от всички свидетели, намиращи се в дом № * на ул. „*“, като първи на улицата излязъл подс. Д.. Виждайки окървавеното тяло на починалото дете, което считал за свое внуче, подсъдимият изпаднал в силно емоционално състояние. Първоначално решил, че виновен за катастрофата е водачът на спрелия лек автомобил - св. А. А., поради което и се насочил към него и през отворения прозорец на предна лява врата му нанесъл удар в челото. След това подс. измъкнал св. А. и му нанесъл още удари. От своя страна св. А. успял да каже на подс. Д., че не той е блъснал детето, а товарният автомобил. Чувайки това подсъдимият се насочил към спрелия товарен автомобил, качил се на степенката на шофьорската врата, отворил я и нанесъл няколко удара с ръка по главата на водача Т.. Решил, че за да попречи на водача на камиона да потегли, трябва да вземе ключовете, при което се пресегнал и извадил ключовете на автомобила от таблото и ги прибрал у себе си. Св. Е. К. също излязъл и виждайки какво се е случило с Д. Х., който считал за свой син, също изпаднал в шок. Отправил се към автомобила на св. А. А. и го попитал той ли е ударил детето. Св. А. отрекъл, като му казал, че детето било ударено от камиона, който му посочил. Св. Е. К. и св. И. К. се насочили към товарния автомобил, където вече се намирал подс. Д.. Когато стигнали до товарния автомобил св.