Решение № 14781 от 23.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53612/2025
- Вид
- Решение № 14781
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 5, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл.303а, ал. 3 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14781 гр. София, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110153612 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер 9 399,38 евро /18 383,58 лева/, представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни и инсталационни работи – доставка и монтаж на електронна система за контрол на достъп и отчитане на работно време, по фактура № 2132/05.06.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 01.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата в размер на 1352,31 евро /2644,89 лева/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.11.2024 г. до 28.11.2025 г.
Ищецът „****“ ЕООД твърди, че между него и ответното дружество „****“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по повод възлагане на изработка, свързана с доставка и монтаж на електронна система за контрол на достъп и отчитане на работното време в офиса на ответника, находящ се в сградата на Б. Ц. „***“ на ул. „Ф. К.“ № *** в гр.
С. Сочи, че през месец февруари 2024 г. представители на ответното дружество са се свързали с него с искане да бъде изградена такава система, като на 12.02.2024 г. ищецът е представил на управителя на ответника оферта за доставка и монтаж. Поддържа, че след изтичане на няколко седмици от страна на ответника е било заявено, че офертата се приема и на ищеца се възлага изпълнението на дейностите, като страните не са сключили писмен договор, а са действали на основата на неформално постигнато съгласие, обусловено и от предходни контакти между тях. Ищецът излага, че след възлагането е поръчал необходимите компоненти за системата, като в началото на месец юни 2024 г. негови служители са 1 извършили необходимите строително-монтажни и инсталационни дейности, включително полагане на кабели, монтаж на контролер и модули за врати, настройка на софтуера и пускане в експлоатация на системата, която е започнала да функционира нормално.
Поддържа, че извършената работа е била приета от представител на ответника без възражения, като за това е бил съставен и подписан предавателно-приемателен протокол от 05.06.2024 г., удостоверяващ завършването и приемането на работата. Сочи, че непосредствено след това същият протокол, заедно с приетата оферта и данни за фактуриране, е бил изпратен от служител на ответника на счетоводството на ищеца.Ищецът твърди, че въз основа на извършената и приета работа е издал фактура № **********/05.06.2024 г., която е изпратена на ответника, като първоначално е била направена забележка относно неправилно изписване на материално отговорно лице, поради което е била издадена коригирана фактура с посочване на новия управител на дружеството.
Въпреки това плащане не е било извършено. Подчертава се, че след издаването на фактурата ищецът многократно е напомнял на представители на ответника за неизпълненото задължение, включително чрез електронна кореспонденция от месец юли 2024 г., както и чрез последващи напомняния през месец октомври 2024 г., но без резултат. Излага се, че на 14.11.2024 г. е била отправена и официална писмена покана за плащане, след която също не е последвало изпълнение. Ищецът сочи още, че въпреки неизпълнението от страна на ответника, последният продължава да използва изградената и въведена в експлоатация система, без да е заплатил дължимото възнаграждение. С оглед на изложеното поддържа, че за него е възникнало вземане за възнаграждение по договор за изработка на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, както и че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 18 383,58 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършените и приети строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава за посочения период, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като излага възражения както относно възникването на твърдяното облигационно правоотношение, така и относно наличието на задължение за заплащане на претендираната сума. Ответникът поддържа, че между страните не е възникнало валидно договорно правоотношение, тъй като не е налице съгласие за сключване на договор за изработка. Сочи, че не е възлагал на ищеца извършването на дейности по доставка и монтаж на система за контрол на достъп, както и че не е приемал представената от ищеца оферта от 12.02.2024 г., поради което липсва изразено волеизявление за обвързване. Поддържа, че не е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора, включително предмет и цена, поради което не може да се приеме, че е налице договор за изработка. Ответникът оспорва твърдението, че е налице възлагане на работа, като поддържа, че евентуално извършените от ищеца дейности са осъществени без правно основание и без негово съгласие, поради което не пораждат задължение за заплащане. В тази връзка счита, че самото извършване на определени 2 действия от страна на ищеца не е достатъчно, за да възникне задължение за възнаграждение при липса на валидно възлагане. Оспорва се и твърдението за приемане на извършената работа, като се поддържа, че представеният предавателно-приемателен протокол не доказва възникване на договорно правоотношение, нито наличие на задължение за плащане.
Ответникът излага, че подписването на подобен документ от лице, което не е надлежно упълномощено, не може да обвърже дружеството. Ответникът оспорва и доказателствената стойност на представената фактура, като поддържа, че същата не създава сама по себе си задължение за плащане. Сочи, че получаването на фактура от служител на дружеството не означава, че същата е призната или приета, доколкото плащанията в дружеството се извършват след вътрешна проверка и одобрение от компетентни лица, каквито в случая не са налице. Поддържа, че липсват основания за осчетоводяване и плащане на процесната фактура. Оспорва получаването на поканата за плащане, като поддържа, че не е надлежно уведомен за настъпването на изискуемостта на вземането и изпадането в забава.С оглед на изложеното поддържа, че ищецът не е доказал наличието на валидно възникнало задължение за плащане, нито неговия размер и изискуемост, поради което предявеният главен иск се явява неоснователен. Оттук прави извод, че и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен, доколкото същият предполага наличие на главно задължение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена оферта № **** от 12.02.2024г., съставена от ищеца „**“ ЕООД с клиент „***“ за обект „****“. В офертата е посочено, че общата стойност на дейностите по конкретния обект е 15 319.65 лева без ДДС, като в тази цена са включени дейности по доставка и монтаж на контролер, доставка и монтаж на модул за врата, доставка и монтаж на картов четец, доставка и монтаж на картов четец за запис на карти, доставка и монтаж на захранващ блок комплект с кутия и акумулатор, демонтаж на съществуващ картов четец от старо оборудване, демонтаж на съществуващо окабеляване, доставка и полагане на захранващ кабел, доставка и полагане на кабел за свързване на четец, доставка и полагане на кабел за захранване на електромагнит и бутон, софтуер и лиценз, пуск и настройка на системата. Така представената оферта не носи подпис на ответника.
Приет като доказателство е и протокол № ***/05.06.2024г – акт образец № ** за установяване на завършването и за заплащането на натрупани видове строителни и монтажни работи към 05.06.2024г. В протокола е посочено, че възложител на обекта „*** – К. „***“, офис „***“ е „***“, а изпълнител - „***“ ООД. Отбелязано е, че протоколът е подписан от представители на двете дружества след извършена проверка на място, при която е установено, че към 05.06.2024г. са извършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол изрично посочено в него СМР, които изцяло съответстват на посочените в оферта № **** от 12.02.2024г. Като стойност на СМР е посочена сумата от 15319.65 лева без ДДС или 18 3833.58 лева с ДДС. В самия протокол има поставени подписи както на 3 представител на изпълнителя, така и на представите на възложителя, който подпис не е бил оспорен от ответника.
Въз основа на протокол образец №*** е била издадена и фактура № **********/05.06.2024г с доставчик ***“ ООД и получател „****“ ЕООД на стойност 18 383.58 лева с ДДС.
По делото е представена и водена между служители на двете дружества кореспонденция. От същата е видно, че на 05.06.2024г. от К. К., за който ответникът изрично признава, че е негов служител, е изпратен имейл до представител на ищеца относно „*** в който е посочено, че се изпращат детайли за фактура изписани на латиница. Приет като доказателства е и имейл от 17.07.2024г, изпратен от служител на ищеца П. П. до К.
К. и И. С. във връзка с незаплатена фактура № **********/05.06.2024г., с който от името на ищцовото дружество се сочи, че плащане по фактура № **********/05.06.2024г не е постъпило, поради което фактурата се изпраща отново с молба да бъде посочено кога ще бъде извършено плащане. В отговор на това запитване на 18.07.2024г в 9.36 часа от служителя на ответника К. К. е изпратен отговор, че е трябвало да бъде променен посоченият МОЛ-а във фактурата, за да се извърши плащане, а след изпращане на правилната фактура, плащането щяло да бъде извършено възможно най-бързо. Предвид това с имейл от 18.07.2024г. в 9.40 часа П. П. изпраща на К. К. и И. С. имейл, като посочва, че фактурата е коригирана с данните за МОЛ, съгласно справката в Търговския регистър. Получаването на тази коригирана фактура е потвърдено от К. К. с имейл от 18.07.2024г в 9.44 часа. Кореспонденцията между служителите на двете дружества – К. К. и П. П. продължава и през м.10.2024г, като на 21.10.2024г в 15.03 ч от името на ищеца е изпратен имейл до К. К. и И. С., с молба да бъде извършено плащане на сумата от 18 383.58 лева съгласно фактура № **********/05.06.2024г, тъй като въпреки извършената корекция плащане не било постъпило. В отговор на това служителят на ответника К. К. изпаща имейл на 21.10.2024г в 16.59 часа до ищеца, в който се посочва, че за финансови въпроси следва да се обръщат към финансовия отдел на дружеството с посочен имейл, на който на 29.10.2024г от П. П. е изпратен имейл с констатация, че все още няма плащане или коментар от страна на ответника във връзка с дължимата сума.
По делото е представена и покана с дата 14.11.2024г, адресирана до ответника за заплащане на сумата от 18 383.58 лева с ДДС в седмодневен срок от получаването и, като е посочено, че фактурата за така посочената сума е била осчетоводена надлежно и от двете дружества, като е посочено, че при липса на плащане в предоставения срок, ще бъдат предприети действия по съдебното събиране на вземането. Доказателства, че тази покана е била връчена на ответника преди датата на предявяване на иска не са ангажирани.
Пред Софийски районен съд е разпитан и един свидетел доведен от ищеца – Б. М. Й..
Същият посочва пред съда, че работи в ищцовото дружество от 2017-2018г., като към момента е изпълнителен директор. Йо. свидетелства, че ищецът е бил наемател в сграда „***“ на ул. „***“ № **, където са изградили цялата ел. инсталация и системата за достъп.
Предвид това свидетелят твърди, че собственикът на сградата е препоръчал ищцовото 4 дружество на ответника и получили запитване дали може да бъде донаправена зоната, която се ползвала под наем от ответното дружество с контрол за достъп, който да отговаря на техните нужди, в това число да имат повече зони за контрол, а не само на два входа. Въз основа на това задание сочи свидетелят, че ищцовото дружество изготвило оферта, която била представена на ответника и приета от него. Йо. свидетелства, че представената от ищеца офертата била потвърдена от лице на име Я., който се представил за управител на ответното дружество. Свидетелят подчертава, че именно Я. предоставил на ищеца задание за това кое как следва да бъде изпълнено. Йо. посочва, че от страна на ответника служителят К. К. е отговарял за този проект и именно той е потвърдил представения протокол.