Решение № 111 от 09.03.2020, Районен съд - Монтана

№ 111 / 9.3.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

09.03.2020 година град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №2293 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Т. Б. Е. г. ж. 4. Б. п. С. с. 6., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. предявява срещу ответника Т.В.Т. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Поддържа, че по ч.гр.д.№ 1719/2019г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 216.62 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок по чл.414 ГПК, предявява и настоящия установителен иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение до размера от 216.62 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.

Поддържа, че ответникът е абонат на дружеството, с когото са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.Договор за мобилни услуги № ********* от

13.07.2017г., съгласно, който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx .

2.Договор за мобилни услуги № ********* от

12.10.2017г. и договор за лизинг от 12.10.2017г., съгласно, които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx и мобилно устройство T. L. T. 4. G. B.. Предоставянето на устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно, който общата цена на лизинговата вещ е 82.57 лева с включен ДДС. С договора за лизинг клиента се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги.

Въз основа на посочените договори поддържа, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано в издадени от ищеца фактури. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2017г. – м.януари 2018г.

За потребените от абоната-ответник услуги за горния период ищецът е издал следните фактури: фактура от 15.10.2017г. в общ размер от 81.65 лева; фактура от 15.11.2017г. в общ размер от 59.58 лева и фактура от 15.01.2018г. в общ претендиран размер от 75.39 лева.

Ищецът поддържа, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е ангажирало договорната отговорност на абоната и дружеството е прекратило едностранно и предсрочно индивидуалните договори с ответника.

Ищецът твърди, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, която обаче не е била предмет на заповедното производство и не се претендира в настоящето, като претендираната сума по фактурата е в размер на 75.39 лева.

Заявява, че изискуемостта на вземанията му по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.

Поддържа, че в случая ответникът е ползвал мобилни услуги, като не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил, поради което е изпълнен фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б. Е. в размер на 216.62 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските в заповедното и в настоящето исково производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства, прилагане на заповедното производство.

Ответникът Т.В.Т. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв.Б.Ц.,xxx, особен представител, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва изцяло приложените от ищеца писмени доказателства. Не са налице валидно сключени и действителни договори за мобилни услуги и лизинг. Твърди, че договорите не са подписани от ответника с изключение на последните им страници. Оспорва изцяло приложените доказателства по съдържание. Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

По същество, в писмена защита, поддържа, че не е налице валидно договорно отношение между двете страни, от което да произтича задължението на ответника, както и няма данни вземанията на ищеца да са станали изискуеми, както и че тази изискуемост е достигнала до ответника.

Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Т.В.Т. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1719/2019 година по описа на РС – Монтана. Издадена е заповед за изпълнение № 1049/ 02.07.2019г., с която длъжникът Т.В.Т. е осъден да заплати на заявителя „Т. Б. Е. сумата от 216.62 лева неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т.В.Т. на основание чл.47, ал.5 ГПК. След изпратено съобщение до заявителя в заповедното производство и в законоустановения едномесечен преклузивен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Безспорно е установено също така, че между Т.В.Т. и „Т. Б. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.Договор за мобилни услуги № ********* от

13.07.2017г., съгласно, който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx .

2.Договор за мобилни услуги № ********* от 12.10.2017г. и договор за лизинг от 12.10.2017г., съгласно, които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx и мобилно устройство T. L. T. 4. G. B..

Предоставянето на устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно, който общата цена на лизинговата вещ е 82.57 лева с включен ДДС. С договора за лизинг клиента се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от м.октомври 2017г. до м. януари 2018г. ищецът е издал 3 броя фактури, както следва:

Фактура № **********/15.10.2017г., издадена за отчетния период 15/09/2017г.- 14/10/2017г. и включва задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.10.2017 г. на обща стойност 81.65 лева.

Фактура № **********/ 15.11.2017г., издадена за отчетния период 15/10/2017г.

- 14/11/2017 г. и включва задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.11.2017г. на обща стойност 59.58 лева.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б. Е. и отв.Т.В.Т., на потребителя е издадена и фактура №

**********/15.01.2018г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 969.08 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 75.39 лева с вкл.ДДС. Претендираната сума по последната фактура е в размер на 75.39 лева.

Общите задължения по издадените 3 броя фактури по сключените договори между страните са на стойност от 216.62 лева. Сумата, която претендира за заплащане ищецът е в размер от 141.23 лева главница, представляваща потребление по сключените договори за мобилни услуги и сумата от 75.39 лева лизингови вноски по сключения договор за лизинг. Във фактурите не са индивидуализирани договорите, които ищецът е прекратил предсрочно. Ищецът не претендира от ответника начислената неустойка, включена в издадената крайна фактура от 15.01.2018г. в размер на 969.08 лева.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените 3 броя фактури са осчетоводени от ищеца и не са заплатени към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и към момента на извършване на проверката. Вещото лице е отразило, че начислените неустойки са съобразени със съответните клаузи в договорите и допълнителните споразумения, като конкретно е посочило дължимите суми за неустойка по мобилни номера, както и дължимите по договори за лизинг.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с основание сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение и съответния договор за лизинг, приобщени към доказателствата по делото.

Приложените към исковата молба договори представляват по своето естество частни документи и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. По силата на чл.20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването им в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.

В този смисъл направеното възражение от особения представител на ответника се явява неоснователно.

В настоящия случай безспорно е налице валидно волеизявление от страна на доставчика на услуги за сключването на договора.

Валидността на правоотношението се доказва и от факта, че, видно от начисленията по процесните фактури, последният надлежно е изпълнявал задълженията си по двустранния договор до преустановяване на престациите от страна на насрещно задълженото физическо лице.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи следните обстоятелства:

Не се установява факта, че процесните договори са прекратени от ищеца едностранно поради забава в плащанията от страна на ответника, като потребител на услуги. В исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения за периода на забавата по всеки един от сключените между страните договори. Ищецът е приложил към исковата молба издадените от него фактури с дължими суми, издадени в периода от м.октомври 2017г. до м.януари 2018г., чрез които цели да обоснове забава и предсрочно прекратяване на договорите.

Съгласно чл.87, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да е отправено писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия, които са общодостъпни.

Според чл.19б от същите едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава да заплати задълженията си, а дава право на Т. да го прекрати на това основание. За упражняване на това право следва да е налице писмено изявление на Т. като кредитор, изправна страна по договора, което да достигне до другата страна, каквито доказателства по делото няма, няма и твърдения в исковата молба в тази насока, поради което съдът приема, че договорите между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя, предвидени в чл.27 от ОУ за плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

Разпечатката съдържа 52 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cb95386-309c-4783-bcd0-3718a0cf7587