Решение № 483 от 24.07.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Враца, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420102786 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Томбоу България“ ООД, ЕИК 040336507, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Ал.

Дондуков“ № 11, ет. 7, 8 против „Титан Транс България“ ЕООД“, ЕИК 106629061, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 5, ет. 3, офис 33 и Ц. П. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 23, ап. 6.

Въз основа на подадено от ищеца „Томбоу България“ ООД заявление по чл. 417 ГПК солидарно срещу ответниците „Титан Транс България“ ЕООД и Ц. П. А. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 15 307,00 лева – част от задължение в общ размер от 16 920,00 лева, по запис на заповед от 01.11.2021 год., предявен за плащане на издателя „Титан Транс България“ ЕООД на 14.11.2022 год. и на авалиста Ц. П. А. на 28.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 год., до погасяване на вземането, както и разноските по делото – 306,15 лева – държавна такса и 1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.

След постъпили възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е поемател по запис на заповед, издаден от ответника „Титан Транс България“ ЕООД на 01.11.2021 год. за сумата от 16 920,00 лв., от които се претендира сума в размер на 15 307,00 лева. Поддържа се, че падежът на записа на заповед е на предявяване, като същият е предявен на издателя с нотариална покана, получена на 14.11.2022 год., чрез нотариус Иван Дахтеров, с рег. № 039 НК с район на 1 действие Софийски районен съд. Сочи се, че записът на заповед е авалиран от физическото лице Ц. П. А. при същите условия, при които е издаден, като на 28.11.2022 год. е предявен и на авалиста с нотариална покана чрез нотариус Ивайло Лиловски, с рег. № 339 НК с район на действие Районен съд – Враца. Поддържа се, че падежът за изпълнението на задълженията е изтекъл по отношение на издателят и авалиста, но сумата по записа на заповед не е заплатена.

Твърди се, че записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити изискуеми от чл.

535 ТЗ и сл. и е редовен документ. Посочва се, че задължението по записа на заповед е абстрактно по своята природа и макар да не е необходимо в него да се посочи каква е каузалната сделка, по която е издаден менителничният ефект, последният може да има обезпечителна, новативна или друга функция.

При тези фактически твърдения се иска се от съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в заповедното производство. Претендират се сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че записът на заповед не е издаден от „Титан Транс България“ ЕООД и не е авалиран от управителя на дружеството Ц. П. А., като подписите върху него за издател и за авалист не са положени от лицето Ц. П. А.. Оспорва се истинността на представения с исковата молба запис на заповед от 01.11.2021 год. по отношение автентичността на подписите върху него за „издател“ и за „авалист“, като се твърди, че тези подписи не са положени от Ц. П. А. Поддържа се, че доколкото записът на заповед е формална сделка, липсата на валидно изразена воля от издателя, отразена върху обективиращия сделката документ, е равнозначна на липса на сделка, поради което и представеният запис на заповед на удостоверява валидно възникнало вземане в полза на поемателя. Сочи се, че на ответниците не е известно друго лице да е подписало записа на заповед от тяхно име, но дори и да е така, то в случая е налице действие без представителна власт, на което те категорично са се противопоставили с възражението по чл. 414 ГПК. Твърди се, че по отношение на записа на заповед е неприложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като в случая се касае за формална сделка, при която спазването на установената в закона форма е условие за действителност на сделката, а подписът на издателя, съответно на авалиста, е един от задължителните реквизити на документа, обективиращ сделката съгласно чл. 535, т. 7 и чл. 484, ал. 1 ТЗ.

Посочва се, че процесният запис на заповед като нередовен от външна страна не поражда права за поемателя и на удостоверява валидно възникнало и подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя и авалиста. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът „Томбоу България“ ООД не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът „Титан Транс България“ ЕООД“ не изпраща представител, а ответникът Ц. П. А. не се явява и не се представлява.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

Въз основа на подадено от ищеца „Томбоу България“ ООД заявление по чл. 417 ГПК на 07.04.2023 год. по ч. гр.д. № 909/2023 г. по описа на Районен съд – Враца солидарно срещу ответниците „Титан Транс България“ ЕООД и Ц. П. А. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 543 от 13.04.2023 год. за сумата от 15 307,00 лева – част от задължение в общ размер от 16 920,00 лева, по запис на заповед от 01.11.2021 год., предявен за плащане на издателя „Титан Транс България“ ЕООД на 14.11.2022 год. и на авалиста Ц. П. А. на 28.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 год., до погасяване на вземането, както и разноските по делото – 306,15 лева – държавна такса и 1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Видно от запис на заповед от 01.11.2021 г. ответното дружество „Титан Транс България“ ЕООД, представлявано от Ц. П. А., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати на поемателя „Томбоу България“ ООД сумата от 16 920,00 лв., с падеж на предявяване на записа на заповед, като срокът за предявяване е 3 години от датата на издаването на записа на заповед. Менителничният ефект е авалиран от Ц. П. А. в лично качество.

Видно от удостоверително изявление на връчителя нотариус Иван Дахтеров, с рег. № 039 НК с район на действие Софийски районен съд върху нотариална покана процесният запис на заповед е предявен за плащане на издателя „Титан Транс България“ ЕООД на 14.11.2022 год.

От представената по делото разписка към нотариална покана за предявяване за плащане на записа на заповед на авалиста Ц. П. А., се установява, че същият е търсен на регистрирания му адрес на 28.09.2022 г., на 01.10.2022 г. и на 11.10.2022 г., но не е открит. На адреса е залепено уведомление на 26.10.2022 г. по реда на чл. 47 ГПК.

Във връзка с направено от ответника доказателствено искане за допускане на съдебнопочеркова експертиза, с протоколно определение № 346 от 08.05.2024 год., съдът е открил производство по оспорване автентичността на запис на заповед от 01.11.2021 год., в частта относно положените върху документа подписи за издател и авалист и е допуснал е съдебнопочеркова експертиза със задача да се установи дали подписите за издател от името на "Титан Транс България" ЕООД и за авалист от името на Ц. П. А. са изпълнени от лицето Ц.

П. А., съответно като представляващ дружеството и в лично качество.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице, от което се установява, че подписите за издател и за авалист от името на "Титан Транс България" ЕООД и Ц. П. А. върху запис на заповед от 01.11.2021 год. не са изпълнени от Ц. П. А..

Ръкописният текст в запис на заповед от 01.11.2021 год. не е изпълнен от Ц. П. А.. От заключението на вещото лице се установява, че подписите за издател и за авалист в запис на заповед от 01.11.2021 год. са изпълнение с имитация на подписите на Ц. П. А., а ръкописният текст върху запис на заповед от 01.11.2021 год. не е изпълнен с имитация на почерка на Ц. П. А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 535 и сл. ТЗ. В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуването на вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис 3 на заповед, подлежащ на изпълнение.

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на менителничната сделка. Съгласно чл. 535, ал. 1 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал.

2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до нищожност на менителничната сделка.

При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 ТЗ съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се доказа, че обективираното в него изявление не изхожда от подписалото го лице – Ц. П. А. в качеството му на управител на „Титан Транс България“ ЕООД като издател на Запис на заповед от 01.11.2021 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 461 ТЗ, ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.

От друга страна съгласно чл. 483 от ТЗ, който с оглед разпоредбата на чл. 537 от ТЗ намира приложение и при записа на заповед, плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство, което се посочва върху менителницата (записа на заповед) или върху алонжа и се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя. Според разпоредбата на чл. 485 ал. 2 от ТЗ, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

Следователно авалът е едностранна, абстрактна, формална правна сделка, при която едно лице поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице. Възникването й е обусловено от извършване на едностранно волеизявление на авалиста, което трябва да е обективирано върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист /алонж/ и да бъде подписано.

Процесният запис на заповед съдържа подпис на поръчител, положен от името на ответника Ц. П. А. и от формална страна е действителен. Съгласно неоспореното и прието по делото заключение на вещото лице този подпис, обаче не е изпълнен от лицето, посочено като авалист. В такъв случай, следва да се приеме, че лицето, посочено като поръчител, не може да отговаря за задължението. Както вече се посочи чл. 461 ТЗ, дава отговор на въпроса какво е действието на менителничния ефект при неистински подпис, а именно лицето, от името на което е положен неистинският подпис, не може да бъде задължено по този ефект.