Решение № 462 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500750 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Тома строй“ ЕООД / в несъстоятелност/ срещу решение № 260029/05.01.2021г. на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 3886/19г., с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.73 ЗННД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен.

Сочи, че основната му теза е, че процесният нотариален акт е нищожен поради неспазване на особените изисквания за действителност на договора за даване вместо изпълнение по чл.65, ал.2 от ЗЗД, които изискванията на основание чл.586, ал.1 от ГПК нотариусът е длъжен да провери при изповядване на сделката.

Поддържа, че в нотариалният акт не е индивидуализирано конкретното задължение за погасяването, на което е прехвърлено правото на собственост върху недвижими имоти. Не са посочени страните и юридическите факти, от които е възникнало вземането, неговият предмет или пълния му размер. Първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса дали договор за даване вместо изпълнение, който неиндивидуализира по надлежен начин насрещното вземане на приобретателя, за чието погасяване се прехвърлят съответните активи, е 1 нищожен или действителен. Основният правен въпрос, който е поставил не е дали вземането на приобретателя съществува, а дали то е надлежно индивидуализирано в нотариалния акт и дали при липса на такова сделката за даване вместо изпълнение е действителна или не. Липсата на мотиви по този довод на въззивника е съществено процесуално нарушение. Изложеното от съда на стр.16 и 17 от решението нямат отношение към въпроса за индивидуализацията на насрещната престация на приобретателя. Дадените примери подкрепят тезата му, че възмезден прехвърлителен акт, който не индивидуализира насрещната престация на приобретателя е нищожен.

Жалбоподателят сочи, че едно вземане се индивидуализира чрез правопораждащ факт, предмет, страни и размер. Нито едно от тези четири елемента ответникът не е описал в нотариалния акт № 98/14. Поради това липсва яснота кое е вземането от договора за даване вместо изпълнение, кой е кредиторът, размерът му, ако е парично. Счита, че нот. акт № 98/14г. е нищожен, както и нотариалната сделка, изповядана с него. Неправилен е изводът на СГС, че ответникът не е имал задължението да описва в нотариалния акт договора за цесия от 10.03.2014г., тъй като не изследва действителността на цедираното вземане. Това е вярно, но това не обозначава крайната теза на съда за действителност на процесния нотариален акт. Счита за доказан по делото факта, че ответникът е нарушил задълженията си по чл.586, ал.1 и ал.3 от ГПК. Нищожността на нотариалния акт е условие за настъпването на имуществените му вреди.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът И.Д. в депозиран писмен отговор оспорва въззивната жалба.

Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.73 от ЗННД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Тома строй“ ЕООД/ в несъстоятелност/ твърди, че на 20.03.2014г. ответникът нотариус И.Д. е изповядал нот. акт № 98, т. 2, рег. № 4937, д. № 262/14г. Прехвърлител по него е „Боско строй“ ЕООД, а приобретател „Гео строй ГД“ ЕООД. Сделката, 2 обективирана в нотариалния акт е договор за даване вместо изпълнение по чл.65, ал.2 от ЗЗД. Недвижимите имоти са прехвърлени от „Боско строй“ EООД на „Гео строй ГД“ ЕООД, за да погаси свои парични задължения.

Последното дружество е придобило своите вземания по силата на договор за цесия от 10.03.2014г., по който „Боско строй“ ЕООД е цедиран длъжник. От нотариалният акт не става ясно как е възникнало оригиналното вземане срещу „Боско строй“ ЕООД, което е било цедирано. На 16.04.2014г. ответникът като нотариус е изповядал продажба на търговско предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД на ищеца. В него са описани и недвижимите имоти, които са предмет на нотариален акт № 98/14г. На 29.05.2015г. „Гео строй ГД“ ЕООД е прекратено чрез вливане в „Теск 52“ ЕООД. Последното е било заличено от ТР на 06.03.2015г. С решение от 27.07.2016г. по отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 03.01.2017г. е обявен в несъстоятелност. „Боско строй“ ЕООД също е обявено в несъстоятелност. Спрямо ищеца това дружество е образувало две дела, по които е предявило ревандикационни искове за имоти, предмет на нот. акт № 98/14г. и които ищецът е придобил с покупката на търговското предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД. По тези дела „Боско строй“ ЕООД твърди, че нот. акт № 98/14г. е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет, симулативност и противоречие с добрите нрави. През 2018г. синдикът на ищеца е финализирал по чл.718 от ТЗ три продажби на недвижими имоти, предмет на нот. акт № 98/14г. Купувач по тях е „Совтранс Ауто“ ЕООД, мажоритарен кредитор на ищеца. Последният твърди, че нот. акт № 98/14г. е нищожен, което съвпада с това сделката да е нищожна.

Ответникът чрез този нотариален акт е изповядал нищожна сделка, т.е. нищожен нотариален акт по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Не е извършил нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 от ГПК. Ищецът твърди, че нотариалният акт е нищожен като сделка по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

Нарушаването на чл.574 от ГПК представлява едновременно и хипотеза на нищожна сделка, противоречаща на закона или на добрите нрави и на нищожно нотариално удостоверяване, доколкото горната разпоредба е посочена изрично в чл.576 от ГПК. Сочи, че ако процесният нотариален акт е материалноправно нищожен на основание чл.26 от ЗЗД като сделка, то той би попаднал под хипотезата на нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 от ГПК. Затова счита, че ответникът е изповядал нищожна сделка и е 3 извършил нищожно нотариално удостоверяване по смисъла на чл.576 от ГПК.

Той е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗННД, както и задълженията си по чл.574 от ГПК, чл.580, т.5, чл.586, ал.1 и ал.3 от ГПК. В нотариалният акт № 98/14г. не е посочил документи, свързани с възникването и цедирането на вземанията на приобретателя „Гео строй“ ЕООД, удостоверяващи възникването на дълга на „Боско строй“ ЕООД към цедента „Сосиате Рибо Ейч Би Ем С.А“, договорът за цесия от 10.03.2014г., уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ако нот. акт № 98/14г. е нищожен, то ответникът е създал правна привидност, че приобретателят „Гео строй“ ЕООД е собственик на недвижимите имоти, предмет на същия.

Той е гарантирал законосъобразността на нотариалната сделка, а ако тя е компрометирана, то ищецът би бил увреден. Ако нотариалният акт е валиден, то ищецът ще е придобил правото на собственост върху имотите, описани в договора за продажба на търговското предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД и ще е реализирал имуществена полза от 998 030, 70 лв. Ищецът ще е удовлетворил частично мажоритарния си кредитор „ Совтранс Ауто“ ЕООД чрез извършените по реда на чл.718 от ТЗ три сделки. Т.е. ще е намалил пасива си с 4 527 292, 26лв. Но, ако нот. акт № 98/14г. е нищожен, то ищецът няма да е придобил правото на собственост върху недвижимите имоти, описани в договора за продажба на търговско предприятие и ще е пропуснал да реализира имуществена полза в размер на 998 030, 70 лв., както и да намали пасива си с 4 527 292, 26лв. Именно това е вредата, под формата на пропусната полза, за която ответникът отговаря. Затова моли съда да осъди нотариус Иван Д. да му заплати обезщетение за имуществени вреди от изповяданата нищожна правна сделка/ нищожен нот. акт № 98/14г., изразяващи се в пропускането на ползи от ищеца от придобиване на правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на същия в размер на 998 030, 70 лв., както и вреда поради намаляване на пасива му с 4 527 292, 26лв. като последица от частичното удовлетворяване на мажоритарния му кредитор „Совтранс Ауто“ ЕООД чрез извършените по реда на чл.718 от ТЗ три сделки, както и лихва за забава за периода 20.03.2016г. до 20.03.2019г. в размер на 303 873 лв., в едно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът 4 нотариус И.Д. прави възражение за нередовност на исковата молба по чл.127, ал.4 от ГПК и не е внесена дължимата държавна такса. Счита предявените искове за недопустими, тъй като ищецът няма правен интерес от тях, доколкото за него не е възникнала вреда. В исковата молба се сочи, че ако бъдат уважени ревандикационните искове срещу ищеца той би претърпял неблагоприятни последици. Оспорва исковете и ги счита за неоснователни.

Неоспорва, че на 20.03.2014г. като нотариус е изповядал нот. акт № 98/14г. за прехвърляне на недвижими имоти с прехвърлител „Боско строй“ ЕООД и „Гео Строй“ ЕООД. Неоспорва, че на 16.04.2014г. като нотариус е изповядал продажба на търговско предприятие на „Гео строй“ ЕООД в полза на купувача „Тома строй“ ЕООД. Оспорва, че нот. акт № 98/14г. е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет, симулативност и противоречие с добрите нрави. При извършването на нот. акт № 98/14г. ответникът поддържа, че се убедил в това, че „Боско строй“ ЕООД е бил собственик на прехвърляните имоти, както и в наличието на възмездност на сделката. Удостоверил е насрещните волеизявления на страните и че те са изразени пред него. Сред приложенията са описани всички документи, удостоверяващи правото на собственост върху имотите. Това , че договорът за цесия и уведомлението до цедирания длъжник не са изрично посочени като приложения, не опорочава нито волеизявленията на страните, нито на нотариуса. Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че липсата на индивидуализиране на оригиналното вземане, предмет на цесия, с посочване на неговите страни, предмет, правопораждащ факт и размер. То е неотносимо към изискуемата по закон проверка на нотариуса по отношение на възмездността на сделката. Съгласно чл.586, ал.1 от ГПК нотариусът има задължение да провери правото на собственост на прехвърлителя, но не и на неговите праводатели. На още по- голямо основание няма задължение да проверява правата на лица, от които приобретателят на правото на собственост е придобил вземане, вместо плащане на което се прехвърля правото на собственост. В задълженията на нотариуса не се включва проверката за съществуването или принадлежността на предмета на насрещната престация в полза на лицето, погасяващо престацията. Затова счита за неоснователно твърдението на ищеца, че не се е уверил в законосъобразния характер на прехвърителната сделка и в наличието на законовите предпоставки на договора по чл.65, ал.2 от ЗЗД. Съществуването 5 на задълженията, вместо чието изпълнение са прехвърлени недвижими имоти, като основание на сделката, е удостоверено с представените доказателства към исковата молба- договор за цесия, уведомление по л.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че с договора за продажба на търговско предприятие ищецът е придобил всички недвижими имоти, собственост на продавача.

Това е станало за сумата от 45 000лв. Ответникът оспорва твърдението, че предмет на двата ревандикационни иска, заведени от „Боско строй“ ЕООД, са всички недвижими имоти, описани в нот. акт. № 98/14г. Счита, че двата вида нищожност на сделката и на нотариалното удостоверяване имат различни основания и последици. Прогласяването на нищожност на сделката, за чиято действителност законът предписва нотариална форма, няма за последица нищожност на нотариалното удостоверяване. Оспорва, че с трите продажби през 2018г. са продадени всички недвижими имоти, предмет на нот. акт от 20.03.2014г. Сочи, че недвижимите имоти, описани в нот. акт №