Решение № 261 от 21.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Разлог, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело № 20231240200472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Обжалван е ЕФ серия К, №7330896 на ОД на МВР-Б., с който на П.Д.П., ЕГН*, е наложено адм. наказание „глоба“ от 400.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 01.07.2022 г. в 11:24 часа, в г.Д., у.„Т.К.”, в посока към г.Б., с АТС №TFR1-M502.

По изложени в жалбата доводи и в ОСЗ се иска от съда ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, з а което е редовно призован. В същото не се явява и неговия пълномощник. АНО директора на ОД на МВР-Б. – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ, намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и в законоустановения срок, предвид приложената разписка, удостоверяваща, че обжалвания акт е бил връчен на нарушителя на 13.06.2023 г., който е депозирал жалбата на 27.06.2026 г., видно от входящия номер на същата, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 01.07.2022 г. на у.„Т.К.” в г.Д., с АТС за измерване на скоростта № TFR11 M 502, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока по у.„Т.К.“ към г.Б.,МПС.

Мястото на проверката било в населено място, където за пътните превозни средства важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, сигнализирано с пътен знак Д11. В 11:24 часа през обсега на радарното устройство преминал л. а. „А..“, с рег.№*, като същото фиксирало скорост на движение от 82 км/ч, след отчетен толеранс в полза на водача (измерена скорост – 85 км/ч).

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място, полицейският служител Б.Ч. изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на ВР (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.), който бил регистриран на 01.07.2023 г. с рег. №3794-7832. В същия било удостоверено използването на споменатото АТС на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 10:00 часа до 12:00 часа, посоката на задействане (в двете посоки) при стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и наличието на монтиран пътен знак, определящ скоростта за населеното място.

При направена справка в ЦБД по регистрация на ППС било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „И.Р.С.” ООД, ЕИК*, чийто представител към датата на нарушението не е жалбоподателят П.П., а лицето И.Г.Г. За констатираното нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР-Б. ЕФ серия К №*, като при неговото връчване лицето не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от ЦБД по регистрация на ППС, справка към ЕФ серия К №*, справка за нарушител/водач, протокол с рег. №3794р-7832 от 01.07.2023 г. за използване на АТС съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на преносима система за контрол на скоростта на МПС, ведно с Протокол за проверка №З-З-21 от 23.11.2021 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД„НП“, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на директора на министъра на ВР, извадка от ТРРЮЛНЦ за дружеството „И.Р.С.”ЕООД.

От правна страна:

Разпоредбата на чл.188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Безспорно процесното МПС е собственост на 2

ЮЛ „И.Р.С.” ООД, чийто представляващ към датата на нарушението е И.Г.Г.

- управител, предвид вписаните публични данни в ТР, от които е видно, че жалбоподателят е получил качеството на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството на 14.05.2023 г. Както се посочи, по делото липсва писмена декларация, с която управителят на дружеството да е декларирал, че на процесната дата и час ПС е било във владение на жалбоподателят П.П., на който да го е предоставил за ползване.

При това положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието не е жалбоподателят. В този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на нарушението. При липса на такава следва да се приеме за установено, че автомобилът е управляван от лицето, представител на собственика му – ЮЛ.

АНО е следвало да установи субекта на нарушението след справка и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която сочи, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ се наказва законния представител. След като л. а. е собственост на ЮЛ, неправилно е привлечен към отговорност не представляващия дружеството, а друго лице, което към момента на установяване на нарушението няма качеството нито на управител, нито на съдружник в дружеството, собственик на автомобила. По тези съображения съдът намира, че административното нарушение не е доказано от субективна страна, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания е.ф.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя Налице са доказателства за направени такива от 400,00 лева (л.27-28 от делото) произтичащи от заплатено адв. възнаграждение. Въпреки направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че договореното и заплатено от жалбоподателят възнаграждение е в минимален размер съобразно чл.18, ал.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ серия К №*, издаден от ОД на МВР -Б., с който на П.Д.П., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„Ц.С.“№48, е наложено адм. наказание „глоба“ от 400.00 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 01.07.2022 г. в 11:24 часа, в г.Д., у.„Т.К.”, в посока към г.Б., с АТС 3

№TFR1-M502.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б., с адрес в г.Б., у.„В.Ч.“№1, да заплати на П.Д.П., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„Ц.С.“№48, сума от 400,00 лв., представляваща адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Решението може да бъде обжалвано с КЖ пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________ 4