Решение № 260007 от 08.09.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е №26007 гр.

Хасково, 08.09.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Милена

Петева

Членове : Филип Филипов

Капка Вражилова при участието на секретаря Веселена Караславова, като разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова ВНАХД № 315 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Решение №71 от 09.06.2020г., постановено по НАХД № 561/2019г. Районен съд- Димитровград признал обвиняемия В.В.В. ЕГН ********** *** за виновен, в това, че на 11.11.2019 г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със съдържание на метамфетамин 41.3 %. на стойност 62.75 лв., съобразно ПМС №23/1998г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 78а, ал.6, вр.ал.1, вр. чл.354а ал.5. вр. ал.3 т.1. вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на диспозитива от решението на определеното за това от Кмета на Община Димитровград място.

С Решението обвиняемият бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Хасково направените по делото разноски в размер на 131.34 лева.

Със същия акт на първоинстанционния съд било постановено на основание чл. 354а ал.6 от НК отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението- метамфетамин 2.45 гр., както и унищожаването на приобщения по делото като веществено доказателство метален грендер, като вещ без стойност.

Недоволен от решението останал обвиняемият, който чрез защитника си в срок депозира въззивна жалба, в която излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването акта на първоинстанционния съд и недоказаност на обвинителната теза съгласно чл.303 ал.2 НПК.

Прави се извод, че извършения на 11.11.2019г. оглед на местопроизшествие в гр.Димитровград, обективиран в изготвения протокол, бил осъществен при нарушение императивната разпоредба на Гл.14 НПК.

Конкретно се твърди, че огледът не е извършен в присъствието на поемни лица, тъй като същите са били осигурени след събирането и приобщаването по делото на веществените доказателства. Като аргумент в полза на защитната теза се посочва обстоятелството, че огледът на местопроизшествието е бил извършен при нарушение изискванията на НПК това да бъде сторено така, както е заварено, без да бъдат правени размествания. При така изложените доводи се прави заключение, че протоколът за оглед на МП от 11.11.2019г. е невалиден и в този смисъл не може да бъде третиран като годно доказателствено средство.

Твърди се също, че разпитът на свидетелите Б. и Б. - ***** ****** е извършен в нарушение принципа на чл.118 ал.2 НПК, тъй като същите осъществявали правомощия по разследване по смисъла на чл.194 ал.4 НПК, присъствайки на огледа на местопроизшествието.

На последно място се прави заключение, че разпитите на свидетелите П.Ж.и Б.П.са извършени при допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като в съдебното заседание пред РС-Димитровград било установено, че при провеждането им не е присъствало вписаната в съответните протоколи инспектор ДПС- св.Т.П..

Твърди се също, че протоколите за разпит на тези свидетели от досъдебното производство не са им били прочетени, преди да им бъдат предоставени за полагане на подпис. Отправя се критика към първата инстанция, че не е сторила усилия за преодоляване на противоречията, откриващи се в показанията на св.Ж. и св.П. от една страна и св.П.- от друга чрез надлежното провеждане на очна ставка.

Моли въззивния съд да отмени решението на РС-Димитровград и да признае подсъдимия за невинен по така повдигнатото му обвинение.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същото, констатира следното:

Решението, предмет на настоящата проверка, е постановено при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи неговата правилност и законосъобразност. В съответствие с процесуалния регламент на приложения ред за разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими към рамкираната в Постановлението за РП-Димитровград фактология. Въз основа на тези доказателства са направени верни фактически изводи, спрямо които не се установява превратност в тълкуването на доказателствените източници и отдаване на необоснован превес на уличаващите подсъдимия доказателства. Проведената от съда доказателствена дейност, за която съществени пропуски или нарушения не се откриват, е довела до установяването на следната фактическа обстановка:

На

11.11.2019г. следобед св. П.Ж./ *****/ и св. Б.П./*******/- и двамата от гр.*******, решили да се разходят, като крайната им цел била детска площадка, обособена в двора на училище „П.

Славейков“. Пътят им минавал през двора на бившата детска градина „Йорданка Чанкова“. Пресичайки двора през източната му страна, двамата свидетели забелязали там обвиняемия В.В., когото познавали отпреди. Обв.В. повикал св.П.. Двамата се заприказвали, а през това време св.Ж., останал на известно разстояние настрани, без да може да чува разговора им. През цялото време докато обв.В. и св.П. комуникирали по между си, обвиняемият държал кутийка с енергийна напитка „Monster“ и въртял с ръцете си черен цилиндричен предмет- грендер.

По това време полицейските служители при РУ-Димитровград- свидетелите П. Б., М.М.и Г.Б. извършвали със служебен автомобил, управляван от св.М., обход на района, в който се намирала и детската градина. Последната била обект на оперативен интерес за полицията, предвид наличието на информация за това, че там се събирали лица, които извършвали вандалски прояви и употреба на алкохол и наркотици. В тази връзка св. Б. и Б.а слезли от автомобила, за да извършат проверка на обекта.

Около 16.00ч., приближавайки входа на детската градина, в близост до който се намирали трите деца, двамата полицейски служители разпознали обв.В.. Последният бил служебно познат за тях по линия за противодействие на престъпления, свързани с наркотици. От своя страна обв.В. забелязал униформения Б., след което веднага побягнал в западна посока на детската градина. Св.Б. от своя страна го последвал, подканвайки го с викове да спре. Докато се отдалечавал от мястото, обв.В. изхвърлил на земята предметите, които държал по време на разговора със св.П.. Междувременно св.Б. преценил, че няма да може да настигне обвиняемия, който се бил отдалечил на достатъчно голямо разстояние. Поради това полицейският служител се върнал обратно към мястото, където обв.В. изхвърлил вещите си. На земята св.Б. намерил цилиндричен черен предмет- грендер/дробилка/. Тя била разположена в непосредствена близост до мястото, където стоял обв.В., когато бил забелязан от полицаите. На около 5-6 метра разстояние от нея, в посоката на бягството на обвиняемия, св.Б. намерил на земята, върху плочките един брой черно полиетиленово пликче с клипса, вързано с ластичка в друго черно пликче, съдържащо прозрачно кристално вещество, жълтеникаво на цвят. След като ги разгледал, св.Б. пренесъл вещите в близост до североизточен ъгъл на сградата на детската градина.

Веднага след това св.М. бил уведомен за случилото се. Той дошъл на място и използвайки ръкавици, отворил пакетчето и видял съдържащото се в него вещество.

В тази връзка полицейските служители извикали оперативна дежурна група при РУ-Димитровград.

Бил направен полеви тест на веществото, което реагирало на метамфетамин.

В присъствието на поемните лица- св.П.Т.и св.Д.И.бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, към който бил изготвен и фотоалбум.

През това време св.Б.а отишла при св.Ж. и П. и провела със същите оперативна беседа. В хода на разговора децата отрекли да са видели обв.В. да държи наркотици, за което обстоятелство в хода на досъдебното производство били разпитани в присъствието на инспектор при ДПС.

При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен подход, който в значителната му част се споделя от въззивната инстанция. Направеният от настоящият въззивен състав прочит на доказателствата изисква акцент в слените насоки:

Интерпретацията на доказателствените източници, съдържаща се в мотивите на Решението на първоинстанционния съд, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция.

Контролираният съд е положил старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа последователност.

Не може да бъде споделено виждането на защитата, че районният съд е постановил акта си при нарушение разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, като обвинението е останало недоказано. Напротив, в мотивите към атакувания акт решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда чрез съдържащия се доказателствен анализ.

В заключение може да се обобщи, че РС-Димитровград е извършил внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски. Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с изложените съображения на първата инстанция, намира, че е безпредметно преповтарянето им в настоящото изложение.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.

Във връзка с горното и с оглед изложените пред въззивната инстанция възражения, настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира върху следното:

В конкретния случай показанията на св.П. Б., св.Г.Б.а и отчасти тези на св.Б.П.носят информация за начина, по който е било осъществено деянието, а именно: мястото, времето, авторството чрез описване мигновеното побягване на обвиняеми при вида на полицейските служители, изхвърлянето в процеса на оттегляне на предмети, които преди това са били в негова фактическа власт, и за които след извършването на огледа им е установено, че представляват грендер/дробилка/ и един брой черно полиетиленово пликче с клипса, вързано с ластичка в друго черно пликче, съдържащо прозрачно кристално вещество, жълтеникаво на цвят, реагиращо при полеви тест на метамфетамин.

Въззивният съд изцяло подкрепя доводите, изложени от първата инстанция, с които приема протоколираното действие по разследване като оглед на местопроизшествие за представляващо по същността си такова по оглед на предмети, приобщени по този начин като веществени доказателства по делото.

Огледът обикновено е най-първото действие в разследването и при такава хипотеза той е онзи от всички способи за доказване, който е първичен спрямо получаването на данни за извършено престъпление. Оглед се извършва в максимално кратък срок от установяването на признаци на извършено престъпление. При провеждане на оглед могат и следва да се изземват веществените доказателства, свързани с предмета на делото. Този доказателствен способ цели непосредственото изследване и запазване по реда на НПК на следи от престъплението (чл. 155 от НПК). Първо се извършва статичен оглед, а след това - динамичен (чл. 156, ал. 3 от НПК) оглед. Огледът е и комплексен, общ способ за събиране и запазване на следи от престъплението от гледна точка на изходната позиция - информацията. За да се предприеме оглед е нужно да има данни най-общо за извършено престъпление. Граматическото тълкуване на текстовете относно огледа и целта му налагат извода, че не само е възможно, но е и наложително да се изземат откритите при оглед веществени доказателства. Самото естество на целта му- запазване на следите от престъплението, изисква изземване на материалните носители на информация относно престъплението, при това- във вида, в който са възприети най-напред.