Решение № 212 от 27.10.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Видин, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20211320101454 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, чрез ю.к. Ц. П. против Н. СТ. от с. ******, обл. ******, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 04.03.2020г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 24.09.2019г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 257239, сключен на 10.01.2019г. между „Сити кеш" ООД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

Поддържа се, че ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомително писмо от 12.03.2020г., което се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че адресата отказва да получи пратката. Към исковата молба отново е представено уведомлението за извършената цесия.

Поддържа се също, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения да погаси кредита в уговорения срок на 24 равни двуседмични погасителни вноски, всяка по 51.12 лева с включена договорна лихва, при първа погасителна вноска на 24.01.2019г. и последна погасителна вноска на 12.12.2019г. Посочва се също, че на ответника е начислено и обезщетение за забава в размер на 410.92 лева.

Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на 1 ищцовото дружество сумата от 746.62 лева, представляващи главница за периода от 24.01.2019г. до 12.12.2019г. , сумата от 96.38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.01.2019г. до 12.12.2019г., сумата от 410.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2019г. до подаване на заявлението в съда – 25.03.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата.

Ответникът в подаденото възражение по заповедното производство е посочил, че не дължи исковите суми. Не може да изплаща задълженията, тъй като е безработен. Редовно призован, се е явил в съдебно заседание и поискал разсрочване на изпълнение на задължението.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 538/2021г. по описа на РС - Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От представеното заверено от ищеца копие на Договор за паричен заем № 257239 от 10.01.2019г. към искане № 0310609, сключен между „Сити Кеш” ООД и ответника, е видно, че на последния е предоставен заем в размер на сумата от 1000.00 лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 24 двуседмични погасителни вноски, от които 3 по 15.59 лева и 21 по 56.20 лева, уговорен е ден за плащане – четвъртък.

Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя в размер на 1226.97 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40.08 % и ГПР – 49.65%. Посочено е, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил сумата и договорът има сила на разписка за получената сума.

В договора е посочено и задължение на заемателя в три дневен срок от сключване на договора за заем, да предостави на заемодателя обезпечение – две физически лица – банкова гаранция или поръчител, в противен случай, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1269.03 лева, платима заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя и сумата от 47.80 лева.

В чл. 5 от ОУ по договора за заем е посочено право на заемодателя да прехвърли вземанията си на избрано от него трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице.

На 24.09.2019г. между кредитора „Сити Кеш“ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. На 04.03.2020г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Сити Кеш“ООД и „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 257239 от 10.01.2019г. между „Сити Кеш“ООД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Приложението е под 2 формата на списък, който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 20 от делото/.

Ищцовото дружество е упълномощено с пълномощно от законния представител на „СитиКеш“ООД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания.

По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на 12.08.2021г., видно от отрязъка от съобщението.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че съгласно сключения договор и изготвения погасителен план, ответника е следвало да погасява отпуснатия кредит на 24 равни двуседмични вноски, от които 3 по 15.59 лева и 21 по 56.20 лева.

Съгласно погасителния план към договора определената сума се разпределя, както следва: главница 1000.00 лева за периода от 07.03.2019г. до 12.12.2019г. договорна лихва 226.97 лева за периода от 24.01.2019г. до 12.12.2019г. или общо дължима сума по заема – 1226.97 лева.

Вещото лице е посочило също, че на ответника е начислена неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 1269.03 лева, което променя размера на дължимата сума по заема на 2496.00 лева или общо 24 броя вноски по 104.00 лева.

Според заключението на вещото лице, ответникът е направил 4 броя погасителни вноски в размер на 936.00 лева. Задължението на ответника след направените плащания се разпределя както следва: главница 1000.00 лева по договор – платени 253.38 лева и 746.62 лева неплатени договорна лихва 226.97 лева по договор – платени 130.59 лева и 96.38 лева – неплатени неустойка 1269.03 лева по договор – платени 552.03 лева и 717.00 лева неплатени.

Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава върху всяка забавена вноска за периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г. е в размер на 410.92 лева.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 538/2021г. по описа на ВРС.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл.

240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора, в който е посочено, че същият служи за разписка за предаване на сумата. От заключението на вещото лице, се установява, че ответникът е извършил частични плащания, с които са погасени неустойка, лихви и главница. Посочило е, начина на извършеното от заемодателя разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 746.62 лева.

От договора е видно, че между страните е била договорена договорна

/възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД.

По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона. В случая, договорната лихва е в размер на 226.97 лева и не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва. Вещото лице е посочило, че размерът на неплатената договорна лихва е 96.38 лева за периода от 24.01.2019г. до 12.12.2019г.

Съгласно договореното в чл.7, ал. 1 от договора за заем, страните са се съгласили, че при забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Според заключението претенцията за лихва за забава върху неплатената главница за периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г. е в размер на 410.92 лева.

Вещото лице е посочило, че на ответника е начислена и неустойка в размер на 1269.03 лева за неизпълнение на договорно задължение, като от платените четири вноски, 4 сумата от 552.03 лева е разпределена за погасяване на неустойка.

Макар ищецът да не претендира неплатен остатък на неустойката, видно е че такава е приспадана при извършените от ответника плащания и поради това, съдът намира че ще следва да отбележи следното:

Уговорената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, е неравноправна и недействителна както по аргумент на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по аргумент от чл.26, ал.1 ЗЗД.

Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Доколкото в случая размерът на неустойката от 1269.03 лева е в размер по-голям от заетата сума от 1000.00 лева, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.65 %, нараства допълнително с размера на неустойката. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 8 от договора. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора ФГЛП от 40.08%. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за неустойка въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 49.65% и посоченият общ размер на плащанията от 1226.97 лева /главница и договорна лихва/. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на кредитора, а от друга – 5 същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като представлява двоен размер на предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР – неустойката представлява над 100% от заетата сума.